Начало / Новини / Новини и събития / Първи годишен форум на Института GATE

   
Първи годишен форум на Института GATE

Първият годишен форум на Института GATE „Големи данни и изкуствен интелект“ се проведе онлайн на 10 декември 2020 г. Той имаше за цел да покаже как големите данни и изкуственият интелект могат да решават проблемите на обществото, да даде възможност за обмяна на идеи с водещи изследователи – партньори на GATE, да представи резултатите и повиши осведомеността за дейността на института.

Институтът GATE, който е съвместен проект на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Технологичния университет Чалмърс, е основан през 2019 година. Постиженията си за изминалата година Институтът представи в четири дискусионни панела: – „Големи данни и изкуствен интелект“, „Цифрови двойници на града: Постижения и дигитални възможности“, „Възможности и перспективи в дигиталното здравеопазване“, „Изследване на дезинформацията и политически отговори на Балканите“. Програмата включваше и представяне на европейски центрове за върхови постижения и стартъп компании, работещи в областта на големите данни, с които Институтът има установени партньорства.

В първата част на конференцията директорът на GATE, проф. Силвия Илиева, представи постиженията на Института за изминалата година.

sylvia_opening

Институтът GATE се стреми да работи с водещите институции на европейско и световно ниво във всяка от своите научни области. Представители на такива институции, като Технологичния университет Чалмърс и община Хелзинки, бяха сред участниците в панелите на годишния форум, както и български учени, които работят в чужбина.

През изминалата година GATE е назначил общо 29 изследователи, които работят по значими за обществото проблеми. Благодарение на тях са публикувани над 10 статии във водещи научни издания. GATE е подал 15 проектни предложения в конкурси за финансиране и е спечелил средства за 5 от тях. Институтът е член на Big Data Value Association и на International Data Spaces Association, за които е хъб за България. Основната цел на GATE е да създаде развиваща се европейска екосистема, която да бъде мост между индустрията и научната общност. Затова Институтът укрепва стратегическото си партньорство с технологични компании като SAP Labs – Bulgaria, Bosch, Ontotext и Rila Solutions, които предоставят ресурси в помощ на научните разработки на GATE. Наскоро бе подписано и споразумение за сътрудничество със Столична община като част от Стратегията за дигитализация на София.

През следващата година предстои да бъде построена сграда за Института, където ще се развива научната му дейност и ще бъдат разположени иновационните му лаборатории. Те ще бъдат отворени за студенти и партньори за демонстрация, експериментиране и тестване на нови технологии и решения. Проектът на сградата вече е готов, а построяването ѝ е планирано да започне през пролетта на 2021 г.

Освен построяването на сградата, плановете на Института GATE за следващата година са да привлече още млади таланти и вече установени изследователи.

Тазгодишният форум бе първото голямо събитие на Института, което планираме да организираме всяка година, като надграждаме основните теми и привличаме интересни за публиката гости, с които да обединяваме усилия за по-добри и работещи решения“, каза проф. Силвия Илиева.

Peter_opening

Специално участие в събитието взе Петер Дрьол, директор по просперитета, Дирекция научни изследвания и иновации в Европейската комисия. Той изтъкна значението на инвестициите в иновации и научни изследвания. „ЕС трябва да работи като едно цяло по отношение на плановете за инвестиции в сферата на големите данни и изкуствения интелект, защото само така можем да бъдем успешни. От страна на Европейския съюз, ние искаме да виждаме, че центровете за върхови постижения в сферата стават все по-силни, за да можем да създадем хъб за изкуствен интелект в Европа. Затова се надявам един ден, когато можем отново да пътуваме свободно, да имаме възможността да се срещнем и да обсъдим как да работим заедно и да развиваме това, което правите вие в България“, каза Петер Дрьол.

Angelieva_opening

Обръщение към Института и събитието направи и Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката в България. Тя изтъкна подкрепата на правителството за проекти като GATE и даде висока оценка на работата на Института и неговия директор. „Големите данни и изкуственият интелект са сфери, които ние, политиците, често подценяваме. Като иновативна и модерна материя, ние често мислим, че нещата просто се случват от само себе си. Но за да развиваме този потенциал, който имаме в Европа, трябва да се създават регулации и инструменти, трябва да се инвестира в университетите и изследователските центрове, да се инвестира в хората и уменията им да работят с тези данни. Затова и плановете ни за следващия период са да инвестираме повече в партньорствата между науката и бизнеса. Тези партньорства са от голяма важност, особено в сферата на големите данни и изкуствения интелект и смятам, че в основата им трябва да бъдат човешките ресурси и уменията.“, подчерта Карина Ангелиева

Над 300 участници - основно от научноизследователски институции и технологични компании - се регистрираха за събитието, за да участват в обсъждането на четири основни теми в сферата на големите данни и изкуствения интелект.

Panel1

Първият панел – „Големи данни и изкуствен интелект“ (Big Data and AI), събра представители на водещи инициативи и организации в областта на големите данни и изкуствения интелект, сред които и партньори на GATE с принос за създаването на института. Участие взеха Едуард Къри, вицепрезидент на Big Data Value Association, който модерираше панела, Ивица Црънкович (Chalmers University of Technology), Торстен Хулсман (International Data Spaces Association) и Георги Ганев (търговски директор на IBM България). Освен въпросите за споделянето на данни и необходимостта от достъп до тях като средство за развитие на изкуствения интелект, участниците обсъдиха и въпроси, свързани с доверието, сигурността и оперативната съвместимост на данните. Тези въпроси бяха развити в следващите панели през призмата на тяхната тематика.

Panel2

Във втория панел – „Цифрови двойници на града: Постижения и дигитални възможности“ (City Digital Twins: Achievements and Digital Chances) беше коментирана темата за градовете на бъдещето и постиженията в тази област. Доц. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на научно направление в Института GATE представи пилотния проект на Института „Цифров двойник на града“, който има за цел създаването на цифрова платформа за събиране, интегриране, симулация, анализ и визуализация на градските процеси и явления. Нейното изграждане започва със създаде 3D семантичен модел на София. Пилотният проект се реализира с подкрепата на Столична община, като част от Стратегията за дигитализация на София. „Цифровият двойник“ на града е инструмент за подпомагане на общините при взимането на навременни решения, основани на данни. Той осигурява изследване на градски процеси и тестване на стратегии преди тяхното прилагане в реална среда, с което се повишава успеваемостта на планираните дейности и проекти, и се постигне устойчивост на резултатите. Модератор на панела беше Греъм Кемп (Chalmers University of Technology), а темата дискутираха Ярмо Суомисто (Община Хелзинки, Финландия), Десислава Петрова-Антонова (Институт GATE), Андерс Лог (DTCC, Chalmers University of Technology), Сиси Златанова (UNSW Sydney) и Мила Коева, (University of Twente).

Panel3

Третата сесия разгледа възможностите и перспективите пред дигиталното здравеопазване (Digital Health: Opportunities and prospects). Модераторът Деян Палежев (Институт GATE) и участниците – Милан Петкович от Филипс и Big Data Value Association, Росен Димитров (Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването), Фредрик Йохансон (Chalmers University) и Тодор Кънчев (Университетска болница „Софиямед“) обсъдиха дигитализацията на здравната система, възможностите за извличане и използване на данни в областта на дигиталното здравеопазване, както и технологични и политически предизвикателства относно споделянето на данни от био медицински изследвания. Беше подчертано, че пандемията ускорява процеса на дигитална трансформация в здравеопазването и налага необходимостта да се ускори споделянето на данни, както на национално, така и на европейско ниво. Във връзка с това беше поставен акцент върху сътрудничеството между заинтересованите страни в създаването на технологични решения за споделянето на данни при спазване на принципите за конфиденциалност, поверителност и сигурност.

Panel4

Четвъртият панел - „Изследване на дезинформацията и политически отговори на Балканите“ (Disinformation research and policy responses in the Balkans) започна с презентация на д-р Алберто Рабакин от Европейската комисия (Communications Networks, Content and Technology (CNECT)), който представи Европейската обсерватория за цифрови медии и свързаните с нея дейности и политики за противодействие на дезинформацията във всички държави-членки на ЕС. Основна тема в панела беше необходимостта от изучаване и справяне с дезинформацията на Балканите, особено когато става въпрос за политически теми. Беше представено изследване, показващо, че податливостта към т.нар. „фалшиви новини“ на Балканите е една от най-лошите за цяла Европа. Ключов проблем се оказва и липсата на инструменти, които да проследяват истинността на информацията. Такъв е бил до скоро и случаят в Румъния, където вече има налична платформа за справяне с дезинформацията, а съвсем скоро предстои да бъде създадена такава и в България. Именно в този контекст бе представен и проектът за верифициране на информация – WeVerify. Тъй като платформата към момента е реализирана за западни езици, като английски, немски и френски, ключово е да се привлекат изследователи от Балканите, с цел нейното надграждане за използваните локално езици. Модераторът Калина Бончева (Институт GATE), и останалите участници – Николета Корбу (Колеж за комуникации и връзки с обществеността, Румъния), Златина Маринова (Ontotext, България), Дени Тисо (Агенция Франс прес Франция) и Тодор Галев (Център за изследване на демокрацията, България), обсъдиха обстойно проблема с дезинформацията в България и Румъния, представиха текущите изследвания в областта, включително последни анализи от проверка на фактите и дезинформацията от АФП в Румъния и България.

Запис на събитието можете да видите тук: