В Ректората на Софийския университет започна тридневната международната конференция Славистични четения, организирана от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Седемнадесетото издание на научния форум е на тема: „Филологически (ре)визии“.
Конференцията се осъществява с подкрепата на проект „Международна конференция Седемнадесети славистични четения на тема: „Филологически (ре)визии“ по НИС на Софийския университет и на НПП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. В нея участват над двеста учени от университети и академични средища в България, Германия, Полша, Северна Македония, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Франция, Хърватия, Чехия.
Официалното откриване на конференцията се състоя в Аулата, където участниците и гостите на научния форум бяха поздравени от заместник-ректора на Софийския университет проф. д-р Ренета Божанкова. Тя изрази задоволството си да открие конференцията, както и да види в залата изследователи от водещи академични средища както от България, така и от редица европейски страни. „Вашето присъствие, колеги, превръща този традиционен форум в мащабно международно пространство за споделяне на идеи, което надхвърля географските граници и свързва културите“, каза проф. Божанкова и обърна внимание върху темата на тазгодишния форум, като подчерта, че тя е колкото навременна, толкова и провокативна. Заместник-ректорът посочи, че живеем във време на дълбоки дигитални, езикови и културни трансформации и преосмислянето на статута на филологията днес не е просто академично упражнение. То е необходимост, за да разберем как класическото знание отговаря на предизвикателствата на новото време, включително на епохата на изкуствения интелект.
Проф. Божанкова подчерта още, че славистиката има ключова роля в този дебат, защото тя винаги е била наука за разбирането, за превода и за диалога между страните и културите. Тя поздрави Факултета по славянски филологии и организационния комитет за организацията на събитието и изрази убедеността си, че то ще поддържа високия научен стандарт на утвърдения през годините научен форум. Накрая тя пожела на всички успешна работа, вдъхновяващи дискусии и много ползотворни партньорства.
От трибуната в Аулата деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева отправи благодарност към всички, които се включват в това важно събитие. Тя отбеляза, че програмата на Седемнадесетите славистични четения е изключително богата, а участието на всички във форума е значимо и голямо. По думите й предвидените доклади ще предизвикат сериозни дебати по ключови теми, които са важни не просто за славистиката, важни са изобщо за хуманитаристиката. Проф. Личева открои баланса, който е постигнат между докладите, обърнати към миналото, към културното наследство и тези, обърнати на пред, към отговора на това какво ще се случва с филологическото днес и утре в един свят, който със сигурност ще бъде доминиран от изкуствения интелект.
„Ясно е, че филологията и хуманитаристиката ще бъдат изключително важни, защото все повече изследователи казват, че заради големите данни, заради това, което се случва в бързото развитие на изкуствения интелект, човекът за първи път е изправен в ситуация, в която той губи своите лични преживявания, губи своите емоции. Ние вече знаем, че филологията и хуманитаристиката ще бъдат тези, които ще правят опит да тушират малко пораженията, които могат да се случат в един свят, в който ще бъде свят на постчовеци. Така че ние имаме сериозна мисия и смятам, че днешните славистични четения ще са част от това да покажат каква да бъде тази мисия“, каза проф. Личева.
Тя акцентира и върху това, че мнозина от присъстващите се занимават с българска литература, превеждат българска литература. Деканът на Факултета по славянски филологии подчерта, че това е изключително важно за нас, защото те са посредници на нашата култура по света и изрази своята дълбока благодарност за тяхната работа.
Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова, ръководител на екипа на Софийския университет в Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, също отправи поздрав и изрази задоволството си, че екипът на университета е успял да подпомогне участието на някои от участниците в тази изключително важна конференция.
По думите й хуманитаристиката е единствената надежда на човечеството да оцелее като запази своята култура и затова днешното събитие е толкова важно. Проф. Тотоманова обърна внимание и на темите на заявените доклади и открои значимостта им. „Мисля, че такива събития ще ни очертаят бъдните години и предизвикателствата, които стоят пред хуманитарното знание“, каза още проф. Тотоманова. Тя запозна накратко и с дейността на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.
Доц. д-р Ани Бурова, заместник-декан на Факултета по славянски филологии и председател на организационния комитет на конференцията, също отправи поздрав към участниците и гостите на научния форум и подчерта, че тазгодишното издание се очертава като едно от най-големите в досегашната история на форума.
Доц. Бурова посочи, че участниците са над 200 и са от 11 страни. „Предполагам, че една от причините за този интерес към форума се дължи на неговата дълга традиция. И понеже традиция се създава трудно, трябва да сме благодарни на колегите ни, които през 1992 година са започнали тази конференция, и на всички, които през следващите години са продължили да я развиват, да я подкрепят и да я разширяват“, каза доц. Бурова и обърна специално внимание върху темата на научния форум и нейното значение.
Тя отправи благодарност към колегите от организационния екип, към студентите и докторантите доброволци, към ръководството на факултета и към всички, спомогнали за реализирането на научния форум.
Доц. Бурова изрази надежда, че следващите дни ще бъдат много ползотворни в научно отношение, но също и приятни като преживяване.
Форумът продължи по програма с първата пленарна сесия.
Научният форум Славистични четения съществува от 1992 г. и оттогава се провежда на всеки две години. След всяко издание се публикува сборник с представените доклади. От тази година Славистичните четения имат и страница в интернет, която съдържа информация както за настоящото издание, така и за историята на форума: https://readings.slav.uni-sofia.bg/
Темата на конференцията тази година – „Филологически (ре)визии“ – подлага на осмисляне съвременното състояние и възможности на филологическата наука. Участниците ще обсъждат съвременните теоретични, интердисциплинарни и дигитални перспективи пред нея. Ще бъдат представени изложения в областта на езикознанието, литературознанието, културната антропология и фолклористиката.
