„Книжовността на Българското възраждане“ е посветена на българската книжовна култура през възрожденската епоха, но хронологически проследява много по-дълги процеси и ефекти, предизвикани от създадената доосвобожденска традиция. Авторката е известна със своите изследователски приноси в полето на историята на книгата и четенето. Проф. Гергова е и дългогодишен преподавател по тази дисциплина в Софийския университет – в специалностите „Библиотечно-информационни науки“ във Философския факултет и „Книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Внушителният том е включен в поредицата „Университетска библиотека“ на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Той е резултат от трайни научни интереси. Изданието е особено полезно за студенти и всички, които проявяват интерес към историята на българската печатна книга.

Събитието бе открито от модератора проф. Красимира Даскалова, която заяви, че проф. Гергова е посветила значителна част от своята професионална и изследователска дейност на Българското възраждане. Тя изрази задоволството си, че сред присъстващите в залата са и колеги, занимаващи се с възраждането, но не от гледна точка на историята на книгата, а от гледна точка на литературата и културната история. „Това е едно интердисциплинарно поле, с което е свързана историята на книгата. Историята на книгата през Българското възраждане е предпочитан период за изследване“, каза Красимира Даскалова. Тя припомни, че в този период започва българското книгопечатане и през 1806 година с „Неделника“ на Софроний Врачански се появява новобългарската печатна книга.

Заместник-ректорът на Софийския университет доц. Георги Вълчев изрази задоволството си да присъства на представянето на книгата на проф. Гергова. Той я нарече фундаментален труд, защото е плод на дългогодишните й усилия в това поле. „От събраното в тази книга личи онзи плам, онова голямо дело, което успяват да направят книжовниците ни през Възраждането, създавайки най-важното – пиетета към книгата, към написаното слово”, посочи заместник-ректорът.

Доц. Вълчев подчерта, че книгата е структурирана по начин, който обхваща всички важни теми, свързани със създаването на литературата, с превода на литература, с авторските права, с промяната на авторското самосъзнание. По думите му, това действително е много сложен период – време, в което заедно с преоткриване на античното наследство, на съвременните настроения, които витаят в Европа, се увличаме и по новите жанрове. Тогава са първите преводи на научната фантастика. Огромно поле, в което българските книжовници и автори се вписват абсолютно органично и показват големия заряд, който носи културата ни, макар и съхранен основно на фолклорно ниво. “Това е едно магично време, в което авторите успяват да направят най-важното – книгата от предмета на лукс да стане задължителен елемент от бита на просветеното население, от ежедневния начин на живот на хората, където дори и неграмотните и нечетящите с удоволствие са се доверявали на младите и са правели семейни и колективни четения през Възраждането“.

Заместник-ректорът припомни, че това е и период, в който се сформират и първите библиотеки и личните колекции. „Това е възлов за цялата ни последваща култура период и проф. Гергова е успяла изключително увлекателно и методично да покаже всичко това в своя труд“, каза още доц. Вълчев. По думите му, авторката е направила това по начин, който позволява фрагментирано да се чете и да се влиза в отделните теми, изхождайки от обема на книгата.

В края на приветствието си доц. Вълчев изрази мнението си, че трудът е на проф. Гергова е фундаментално изследване, на което човек само може да се поклони и благодари на авторката.

Книгата бе представена от проф. Боряна Христова, която поздрави присъстващите с Международния ден на книгата и припомни, че на този ден е била издадена една от най-прочутите книги в света – „Дон Кихот“. Тя благодари на проф. Гергова за днешния книжовен празник и за всички усилия, които е положила в полето на книгата през своя живот.

По думите на проф. Христова, това е една книга-житейска равносметка, обобщение на дълги години работа в полето на историята на книгата и четенето и на възрожденската българска култура. Книга, в която се откриват и преоткриват редица истини и хипотези, някои се отричат, а други се препотвърждават. „Авторката я пише с вярата в общополезността на влаганите усилия и като наистина героичен опит да въздейства на всички нас и най-вече на младите читатели, на настоящите и бъдещите читатели“, изтъкна проф. Христова.

Според нея книгата звучи много съвременно и отпраща към днешния ден, написана е не само за специалисти, а за широк кръг читатели и всички, които се интересуват от историята на нашата книжовна култура.

Проф. Боряна Христова подчерта, че проф. Гергова не се е ограничила само с възрожденския период, а е започнала с ръкописната книга през периода на Османското владичество и завършва с годините много след Възраждането, за да проследи перспективите, които Възраждането е дало за развитието на книгата в България. Трудът съдържа стотици имена, което я прави и справочник по въпроса за възрожденските книжовници, подчерта проф. Христова.

Изданието започва с обзор на ръкописната книга и делото на Софроний Врачански, засяга интересния и все още нерешен въпрос за прехода от ръкописна към печатна книга. Отделено е специално внимание на първите издатели и книжари, на книгоиздаването. Проф. Христова обърна внимание на главата за първите научни издания на възрожденците ни и за защитите на първите български дисертации в чужди университети и посочи, че книгата има изключително ценно приложение от биографични справки с имена на над 100 лица, завършили медицина преди Освобождението.

По думите й, в труда са представени и новите идеи и съвременната история на книгата, свързани с предвъзрожденското и възрожденското развитие на българската книжовност. Тя посочи, че авторката е обърнала сериозно внимание на поврата в обществения живот и книгоиздаването след 9 септември 1944 г. и на днешния период – на демонополизация на книгоиздаването и преход към пазарни принципи.

В изказването си проф. Христова отбеляза, че ценен е подробният и точен именен показалец, с който разполага книгата и добави, че са цитирани огромен брой изследвания.

Проф. Валери Стефанов, директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, отбеляза в приветствието си, че поне от четвърт век познава изследванията на проф. Гергова върху културата на Българското възраждане и книжовността на българската нация и е респектиран от тях. Той добави още, че е респектиран и от проф. Гергова, от начина, по който е общувал с нея, от знанието, което тя носи, от начините, по които го преподава на своите студенти.

„Приемам тази книга като обобщение на нейния преподавателски опит, на нейния професионален път. Убедително обобщение, защото тя се е посветила на нещо, което е забележително в историята на България – това как от един неук народ бавно, започва да се ражда народ, който е устремен към знанието, към светлината на знанието, който започва да се идентифицира като възроден народ и да очаква светли бъднини“, каза проф. Стефанов и обобщи, че книгата на проф. Гергова ни представя този народ, който е преминал през запознаването си със словото, през вярата си в словото, през надеждата си, че словото ще му даде ново бъдеще.

Двувековна национална книжовна култура – това е темата на тази книга и тази книга е наистина забележителна с това, че тя носи паметта на тази надежда на една нация, добави още директорът на Университетското издателство и благодари на проф. Гергова за направеното за българската книга и българската книжовна култура.

Проф. Ани Гергова изрази радостта си да бъде сред хората, с които е работила и с които се надява да продължи своите контакти и които ще готвят обучението на обучителите по книжовност. Тя благодари на всички, които с разбиране и с желание биха работили и в бъдеще в областта, която винаги е била убедена, че е много важна за отделния човек и за обществото като цяло. Благодари на Философския факултет, на Университета, на Университетското издателство и на Катедрата по библиотекознание, научна информация и културна политика и пожела на всички да запазят почитта към големите добродетели, които носи нашето Възраждане.

Обръщайки се към най-младите си колеги, тя ги призова да четат не само електронната информация. Нужно е и да има и премисляне, оценка и балансиране на изводите. Тя припомни посланието на Умберто Еко – запомняйте, мозъкът закърнява, ако постоянно не се поддържа с памет.

По-рано през деня в Конферентната зала в Ректората на Софийския университет се проведе кръгла маса на тема: „Библиотечно-информационното образование – между консерватизма и отвореността“. Инициативата бе на Катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ при Философския факултет на Софийския университет и бе първото от поредица събития, с които ще бъде отбелязана нейната 65-та годишнина.

Научният форум бе открит от доц. д-р Илко Пенелов от катедрата, който честити Международния ден на книгата и авторското право и отбеляза, че в този ден е удачно да се говори за теми, които са генетически свързани с проблемите на книгата, на отношенията, които тя създава между отделни гилдии, както и да бъде включена темата за библиотечно-информационното образование.

„Днешната дата е подходяща да поставим началото на отбелязването на 65-та годишнина от създаването на катедрата „Библиотекознание, научна информация и културна политика“, тъй като именно през месец април е назначен първият неин ръководител проф. Тодор Боров“, отбеляза още доц. Пенелов.

Търсенето на баланс между установените традиции и изискванията на променената информационна инфраструктура е основното предизвикателство пред развитието на специалността „Библиотечно-информационни науки“ в близко бъдеще. Основните теми, по които на форума бяха търсени различните гледни точки, са свързани с дисциплинарната ориентация на библиотечно-информационното образование; диференциацията между преподаваните дисциплини в бакалавърските и магистърските учебни планове; възможностите за международно сътрудничество в областта на библиотечно-информационното образование; професионалната реализация на дипломираните студенти и др.

В кръглата маса участваха както преподаватели в направление „Обществени комуникации и информационни науки“, така и практици и специалисти с управленски опит.