Алма матер отбеляза юбилейна година за българската география с документална изложба, посветена на 150-та годишнина от рождението на акад. Анастас Иширков – основоположник на географската наука в България.
Събитието, което се провежда в рамките на юбилейната 130-годишнина на Софийския университет, се организира от Българското географско дружество, Геолого-географския факултет на Алма матер, Националния институт по геофизика, геодезия и география, Културния център на Алма матер и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
През 2018 г. българската географска общност отбелязва три значими юбилея: Българското географско дружество (БГД) ще навърши 100 години от създаването си на 9 ноември 1918 г.; на 5 април се навършват 150 години от рождението на основоположника на географската наука в страната акад. Анастас Иширков, а на 19 март 1898 г., преди 120 години, акад. Иширков изнася първата лекция по география в Софийския университет, с което полага началото на университетската география в България.
Изложбата представя снимки и лична кореспонденция, картички от пътувания на акад. Иширков. Сред тях са снимка на Академичния съвет на Университета от 1905 г., документ за приемането му в Българското книжовно дружество и негов благодарствен отговор, няколко комплекта лекции, негови стихотворения и карикатури, хумористичен журнал, списван от него, материали за даренията му, статии, записки от Академичния съвет и т.н.
Във втората изложбена зала посетителите имат възможност да разгледат картографска изложба, посветена на 120-годишнината от началото на университетската география в България. Експозицията обхваща както интересни стари карти на българските земи – български и чужди, така и карти на Европа.
Анастас Иширков (5 април 1868 – 6 април 1937) е учен и общественик, роден в Ловеч. През 1891 г. със стипендия на МНП завършва история във Висшето училище (Софийския университет), а след това – география в Лайпциг, където получава и докторат (1895). Специализира в Берлин (1896), Виена (1899) и Париж (1900). Доцент по география и обща етнография във Висшето училище в София (1898) и основател на Географския институт към него; извънреден професор (1903), редовен професор и титуляр на катедра „Обща география и културно-политическа география“ (1909–1934), когато е освободен поради болест; декан на Историко-филологическия факултет (1910/1911, 1918/1919, 1920/1921) и ректор на Алма матер (1915–1916); от 1920 г. е преподавател по география в Свободния университет.
Автор на десетки книги и сборници, статии и студии по български и чужди езици. Член на редакционните колегии на редица списания. Действителен член на БАН (от 1906), на Българския археологически институт и др. Председател на Българското географско дружество от създаването му през 1918 до 1934 г.
Учен с международна известност, той е дописен член на редица научни дружества в чужбина. Член на българската делегация по сключване на мирния договор в Букурещ (1913). Изпълнява политически, културни и научни мисии на Българската държава в Германия и Швейцария по време на Първата световна война. Умира в София.
