На откриването на изложбата директорът на Университетската библиотека доц. д-р Анна Ангелова поздрави гостите и посочи, че това е специална експозиция, наречена „Път към Бога“ по едно неправилно, но много романтично тълкуване на името на града. Тя отбеляза, че Самоков, който се превръща в един от индустриалните и културни центрове на голяма империя, наистина е път към Бога – извървян от зографите, печатарите, преписвачите на ръкописи, така многобройни в града, които проправят този път с четка, с паче перо или с отпечатване на щампи и книги.

Самоков е уникален възрожденски град и център на уникални културни традиции, подчерта доц. Ангелова. По думите й, в тази многопластова изложба се опитват да покажат именно тази комплексност на Самоков като културен център. Тя посочи, че благодарение на доброто сътрудничество с Регионалния исторически музей в Самоков в изложбата са представени оригинални автентични артефакти. Посетителите могат да видят също ценни ръкописи от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” и от фонда на Университетската библиотека. За първи път е показана сбирка с книгите, притежание на самоковските зографи, с интересни летописни бележки по тях, рисунки, автографи и дарствени надписи. Според доц. Ангелова изложбата илюстрира историческия факт, който се прокрадва в много изследвания – че зографите са били притежатели на огромни лични библиотеки и колекции, които са били много ревностни читатели. Доц. Ангелова добави, че са показани основните канонични съчинения, посветени на Самоков, самоковските зографи и подчерта, че на събитието присъстват наследници на някои от бележитите самоковски зографи.

Заместник-ректорът проф. Ренета Божанкова поздрави организаторите на изложбата и всички присъстващи на откриването. „Възраждането е период на много вдъхновение и отдаденост, но и на предприемчивост и далновидност“, каза проф. Божанкова. Тя допълни, че всички те са подкрепени от чудесната природа, закрилата на планините на това прекрасно място, което е създавало култура, просперитет и представя днес своите малки съкровища, които са повод за размисъл на мнозина и повод за нови научни изследвания. В края на изказването си тя пожела успех на изложбата.

Директорът на Църковно-историческия и архивен институт и изследовател на Самоковската школа проф. Христо Темелски изрази радостта си, че толкова много млади хора са дошли да разгледат изложбата. Той се върна в спомените си към началото на професионалните си занимания с темата за Самоков през Възраждането. Акцентът в изказването му бе върху развитието и ролята на железодобивната индустрия в района още от Средновековието и ролята й в утвърждаването на Самоков като проспериращо възрожденско селище. Самоковското желязо е с много високо качество, подчерта проф. Темелски и допълни, че промишлеността води до струпването на много население в Самоков. По думите му, освен железодобивната промишленост, се развиват над 26 занаята. Друго нещо, което издига Самоков в културно и просветно отношение е, че още от 1557 г. градът е център на епархия и има български митрополити, които съдействат за културното и просветно развитие на селището. Създадена е Самоковската художествена школа и се развива бурно книжовното дело.

Директорът на Историческия музей Самоков Веселин Хаджиангелов поздрави гостите на изложбата с предстоящия празник 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, и ги покани в Самоков, за да видят обновените експозиции в Историческия музей.

Изложбата „Път към Бога” – възрожденският Самоков – град на ковачи, зографи и печатари” проследява създаването на една от най-значимите школи в културата ни - Самоковската художествена школа и развитието на иконописното изкуство от представителите на няколко известни самоковски рода. Експозицията отдава почит и към още една известна самоковска фамилия – Карастоянови, дала прочути печатари, графици, щампари и фотографи. В нея са включени икони и инструменти, принадлежали на някои от основоположниците на Самоковската художествена школа. Подредени са и т. нар. ерминии, в които зографите си водят бележки за технологията – как се рисуват букви, винетки, как се нанасят светлосенки и т.н. Във витрините могат да се видят самоковски ръкописи, книги от печатницата на Никола Карастоянов и от книжната сбирка на Доспейския род.