Изложбата обединява две паралелно представени експозиции: „Катедра „Арабистика и семитология”: четири десетилетия академични публикации и преводи” и фотографския проект „Персеполис – могъществото на Персия” на гл. ас. д-р Бисерка Велева от Катедра „Западни езици”.

На откриването на изложбата присъстваха деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Мадлен Данова, директорът на Университетската библиотека доц. Анна Ангелова, ръководителят на Катедра „Арабистика и семитология“ проф. Павел Павлович, г-жа Латифа Беназза, извънреден и пълномощен посланик на Алжирската демократична и народна република, г-жа Закия Ел Мидауи, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко, Фикрет Акундов – първи съветник в посолството на Азербайджанската република, преподаватели и гости.

Експозицията бе открита от доц. Анна Ангелова, която изрази радостта си да посрещне всички в Университетската библиотека в юбилейната година на Алма матер, в която с поредица от изложби се представят различни инициативи на факултетите и учени, допринесли за развитието на университетската история през тези 130 години.

Деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Мадлен Данова изрази задоволството си, че колегите от Катедра „Арабистика и семитология“ и от Катедра „Западни езици“ в сътрудничество с Катедра „Класически Изток” могат да представят своите научни изследвания, плод на 40 години работа. Тя подчерта, че научната дейност е трудна и изискваща пълно себеотдаване. Проф. Данова благодари на колегите си, присъстващи като автори на експозиционните материали, както и за предоставените фотографии, благодарение на които всички посетители на изложбата ще могат да се докоснат до този регион на света.

С особено задоволство проф. Данова отбеляза факта, че на изложбата може да се види и книгата на проф. Павлович, която миналата година получи най-голямата награда за изследвания в областта на исляма, връчвана от Иранското правителство. Тя подчерта, че за Факултета по класически и нови филологии е огромна чест, че в него работят такива изследователи.

Проф. Павлович благодари на всички, дошли на откриването на изложбата и си припомни годините, в които е започнал да изучава арабския език. Той разказа за удивлението си, когато разбрал, че думите на арабски език, които означават „минало“ и „бъдеще“ са от един и същи корен. „След дълги години изучаване на арабския език и на арабите, си дадох сметка, че тези думи са от общ семантичен регистър, защото чрез това, което оставим след себе си, създаваме основата за бъдещето. Без да сме изградили минало, няма как да градим бъдеще“ отбеляза ръководителят на Катедра „Арабистика и семитология“.

Проф. Павлович посочи още, че идеята на изложбата е да покаже, че научните звена на Катедрата „Арабистика и семитология“ и на Факултета по класически и нови филологии са със здрави основи - те са изградили своето минало и по този вече отъпкан път вървят към бъдещето.

Опирайки се на връзката между миналото и бъдещето, той добави, че последните публикации на катедрата са два сборника в чест на доайените на специалността и на катедрата проф. Пенка Самсарева и проф. Йордан Пеев. На двамата учени бяха връчени екземпляри от новите издания.

Проф. Йордан Пеев обърна внимание на близостта и връзката между България и Близкия изток и посочи, че ние, българите, обитаваме границата между християнството и исляма. Проф. Пеев подчерта, че още със своето обособяване Центърът по източни езици и култури на Софийския университет търси мира и отхвърля сблъсъка, опира се на придобитата модерност и на усвоеното от нашето народностно самосъзнание и бит духовно и материално наследство на Изтока.

„Затова при срещите и разговорите за „Ориента“ с колеги от Запада, наблюдаваме колко трудно вникват в неща, които за нас са съвсем лесни за разбиране. Това ценно предимство помага на нас, арабистите, със самочувствие да посочим нашия нарастващ принос за „разкриването“ на арабския свят, на исляма и на Изтока въобще. Защото много често ние просто го „разгадаваме отвътре“.

Проф. Пеев акцентира и на дейността на катедрата „Арабистика и семитология“, като подчерта, че със своята преподавателска и изследователска дейност тя е „ковачница на арабисти и ислямоведи“. По думите му, мнозина от нейните възпитаници са станали преподаватели и в чуждестранни университети.

Изложбата показва намерилите израз в издадените монографии постижения на учените от катедрата в областта на историята, социологията, арабистиката, изтоковедението и ислямоведението, добави проф. Пеев. „Много от тях получиха признанието на изтоковедската гилдия по света. Многобройните преводи свидетелстват за задълбочено познаване на арабския език, за завидна начетеност и книжовна дарба“.

Гл. ас. д-р Бисерка Велева от Катедра „Западни езици” изрази своята благодарност към всички, които са помогнали да осъществи идеята си и да включи фотографиите си в изложбата. Тя уточни, че представеният снимков материал е фокусиран върху историята на Иран и разказа свои впечатления от срещата си с културата, народа и езика на тази страна.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ въвежда изучаването на арабски език като отделна дисциплина към Катедрата по ориенталистика още през 1960 г. През учебната 1974/75 г. към същата катедра, в последствие преименувана в Център за източни езици и култури, е открита и специалност „Арабистика“ към Факултета по класически и нови филологии.

През 2000 г. специалността е обособена в самостоятелна катедра „Арабистика и семитология“ с интердисциплинарен профил. Началото на българската арабистика в Алма матер е поставено благодарение на усилията и подкрепата на историка османист и ориенталист чл.-кор. проф. Страшимир Димитров (1930–2001). Основател, първи преподавател и дългогодишен ръководител на катедрата е езиковедът проф. дфн Пенка Самсарева.

Редом с езиковедското направление основни профили на специалност „Арабистика“ от нейното създаване до днес са другите две направления – литературознание и обществознание, чиито дългогодишни титуляри до пенсионирането си са проф. дфн Цветан Теофанов и проф. дин Йордан Пеев.

Студентите арабисти придобиват широкопрофилна подготовка. Заедно с овладяването на арабски език те имат и преводаческа компетентност, като тези техни езикови умения се съчетават с активно изучаване и познаване на класическата и съвременната арабска литература, историята на арабския свят и исляма, арабската цивилизация, философия, култура и изкуство, съвременната политика и международни отношения.

Катедра „Арабистика и семитология“ разглежда интердисциплинарността не като самоцел, а като необходимост, наложителна поради характера на академичното поле, в което се изграждат специалисти в областта на езика, обществото и културата на арабските общества. Така българската арабистика все по-уверено се съизмерва със сродните академични специалности в най-престижните европейски и американски университети.

Специалност „Арабистика“ участва активно в международния академичен обмен и разработва различни изследователски проекти със сродни специалности от Западна Европа и арабския свят. Преподавателите, докторантите и студентите имат възможност за специализация в Египет, Кувейт, Тунис и други арабски страни. Част от преподавателите членуват в престижни международни научни организации на арабистите и ислямоведите, а някои от тях изнасят лекции в чужбина, където са били на дългосрочни специализации.

През изминалите повече от четири десетилетия от своето създаване специалност „Арабистика“ развива не само активна образователна, но и научно-изследователска дейност. Щатните и хонорувани преподаватели към Катедрата публикуват академични изследвания и преводи на български и чужди езици в областите: Език и литература; Общество и култура; Преводи на класически текстове и съвременна художествена литература; Учебници и учебни помагала.