В Аулата на Софийския университет се проведе публична дискусия на тема: „Европа – По пътя към дигитално бъдеще“ с президента на България Румен Радев и президента на Швейцария г-жа Дорис Лойтхард.
Събитието бе открито от г-жа Гергана Паси, председател на „ПанЕвропа-България“ и основател на Дигитална национална коалиция, която благодари на двамата президенти, че са намерили време в своята натоварена програма да проведат дискусия в Аулата на Софийския университет. Г-жа Паси отбеляза, че Европа все още не може да се наложи като лидер в технологичната област, но това не е необратим процес и именно събития като публичната дискусия биха били импулс за промяна в тази посока, а българското председателство на ЕС ще бъде още един двигател за това до края на 2018 г. да имаме вече изграден единен цифров пазар.
Модератор на дискусията бе Огнян Златев, председател на Представителството на Европейската комисия в България. Той приветства присъстващите и отбеляза, че в днешно време предизвикателствата, пред които сме изправени, са общи и начинът, по който можем да се справим с тях, е да работим заедно, защото можем да научим много един от друг и да положим съвместни усилия, за да бъдем винаги успешни.
Президентът на България Румен Радев изрази радостта си да присъства в Аулата ден след празника на народните будители. Държавният глава отбеляза, че г-жа Лойтхард е била държавникът от Швейцария, подписал през 2010 г. Българо-швейцарската програма, благодарение на която през последните години България е получила съществена помощ в различни важни за нашата страна области – съдебната реформа, стабилност и ефективност на реформите в други сфери, сигурност, миграция, околна среда и нещо много важно – за развитието на дуалното образование и обучение в България. Ценността на програмата не са толкова финансовите средства, не толкова оборудването, което е предоставено, подчерта президентът, а моделът на решаване на проблеми в различни важни сектори, моделът на обществени отношения, които сме имали възможност да възприемем чрез програмата.
Той благодари на г-жа Лойтхард за готовността й заедно с него да поговорят с младите хора на България за бъдещето на страната, на Швейцария, на Европа, за мястото на младите в това бъдеще, за предизвикателствата пред нашето общо дигитално бъдеще, за необходимите промени в сферата на образованието, които да произведат хора, които ще определят това общо бъдеще.
„Защо говорим все по-често за дигитално бъдеще? Защото светът става все по-непредсказуем, тревожен, противоречив и конкурентен. В един такъв свят, за да отстояваме нашите ценности, за по-добро благосъстояние на европейските граждани, за тяхната по-голяма сигурност, за Европа като фактор на глобалната сцена, трябва да бъдем единни. Единство на нашите институции, държави и граждани, а за да бъдем единни, трябва да бъдем свързани, но не само транспортно и енергийно. Трябва да бъдем най-вече дигитално свързани“. По думите на президента Радев е все по-важно да имаме свобода на движение на данни. Европа може и трябва да прави много повече, ако я сравняваме с другите участници на тази глобална сцена.
Президентът Радев отбеляза, че се полагат много усилия в тази посока и даде пример с България, която в последните години е в разцвет на цифровите технологии. Има разцвет на малки и средни предприятия и фирми, които се занимават в тази област и това е видно по резултатите, които се постигат. От цифрите в статистиката – ИТ секторът през последните години има ръст от около 250% - небивал подем за даден сектор в икономиката, подчерта Румен Радев.
Той отбеляза, че има три видими и два не толкова аспекта на нашето дигитално бъдеще. Видимите са ясни – трябва да имаме съответните дигитални устройства, които обработват, анализират, онагледяват информацията. Трябва да имаме съответното софтуерно осигуряване: „Трябва да имаме тези устройства, софтуера, мрежата за пренос на тази информация, но трябва да имаме и хората, които да могат да боравят с нея“.
В словото си президентът се спря на двата не толкова видими аспекта – дълбокото трансформационно предизвикателство пред нас – как да превърнем това огромно количество от информация в знание. По думите му, едва тогава ще имаме успех. „Тук е огромното предизвикателство. Информацията, превърната в знание в нашия свят е оръжие – политическо, икономическо и духовно оръжие. Бъдещето е на онези, които съумеят да извършат тази дълбока трансформация“, каза Румен Радев.
Вторият невидим аспект на дигитализацията е моралният аспект. Едно дете преди да проходи държи телефон и таблет. Много важно е на какво попада и как това въздейства на неговата психика и мироглед, подчерта президентът. Той подчерта, че информацията, трансформирана в знание, е огромна сила и ако предизвикателствата на предишното поколение са били как да се изградят устройствата, как да се направи софтуер, който да решава някакви задачи, задачата на идните поколения е да се търсят интелигентни решения, за да се трансформира тази информация в знание и да го насочват така, че то да бъде хуманно ориентирано, да служи на човечеството, да служи на една обединена бъдеща силна Европа.
Президентът на Швейцария г-жа Дорис Лойтхард изрази радостта си да говори пред присъстващите в Аулата за дигитализацията и да бъде обсъдено това, което трябва да се направи в тази посока. По думите, й дълги години за дигитализация са говорили фирмите от ИТ сектора, новите технологии не са били толкова близки, но днес всяка държава има различен подход и знае, че всички технологии, всяка част от живота ни и трудовата ни дейност ще се промени от технологиите.
„Никоя друга революция не е засягала човешкото същество по-бързо и в по-широк мащаб от дигиталната революция. Темата днес е съчетаването между демокрацията и дигитализацията в едно време, когато дебатът все повече се води в социалните медии и това е различна форма на комуникация, на диалог и обмен на мнения, която също влияе на демокрацията“, отбеляза г-жа Дорис Лойтхард. По думите й, България е много подходящо място за провеждане на такъв дебат. „Много от вас са видели с очите си как се демократизира едно общество и сега всички виждаме как България планира дигиталзиацията да бъде приоритет за първото си председателство на Съвета на ЕС“.
Държавният глава на Швейцария пожела на българските представители успех в първите шест месеца на 2018 г., защото са тежки задачите, които стоят пред тях и подчерта, че страната ни е добре подготвена да се справи с предизвикателствата на председателството.
В лекцията си г-жа Дорис Лойтхард отбеляза, че демократичната стабилност и свободното съществуване не са даденост и постоянно трябва да бъдат защитавани при всякакви обстоятелства. Демокрацията трябва да намира израз всеки ден, а устоите на бъдещето общество са в държави със здрави демокрации на базата на върховенство на закона, развиващи се икономики и доволни граждани. Повече демокрация означава по-добре информирани граждани, а това става с прозрачност, социални медии и интернет, които проповядват устоите на европейските ценности.
Демокрацията не е статично явление, а се влияе от външни фактори, подчерта Дорис Лойтхард и добави, че интернет е неразделна част от инфраструктурата на нашето ежедневие и е основа за икономическото развитие и социалния дебат. По думите й, Съединените щати са на първо място по употреба на данни и подчерта, че Европа не може да изостава в развитието си в този аспект.
В отделните държави дигитализацията е предпоставка за демократичния диалог, отбеляза президентът на Швейцария и подчерта, че демокрацията дава възможност на гражданите да се възползват от информацията, а дигитализацията насърчава хората да свикват с новите технологии от най-ранна детска възраст.
Дорис Лойтхард посочи, че през април 2016 г. е разработена стратегия за дигитална Швейцария, която и днес продължава да се развива и усъвършенства, за да даде възможност държавата да подпомогне сътрудничеството между икономиката, университетите и др. „Трябва да предотвратим ситуация, в която дигитализацията да бъде полезна само за една шепа хора, трябва да демократизираме новаторството“, подчерта Дорис Лойтхард.
Тя изтъкна, че дигитализацията може да подкрепи демокрацията и образованието и да се пребори по този начин с авторитарните посегателства върху демокрацията.
В изказването си президентът на Швейцария обърна сериозно внимание и на въпроси като дали данните са стока и ли са нещо нематериално, дали могат да са част от търговията, трябва ли ново законодателство поради спецификата на данните и посочи, че е необходимо да се изгради международна рамка от мерки и правила за управление на дигитализацията.
Други акценти в изказването й бяха необходимостта от електронно управление, достъпно за всички, че трябва да сме наясно как се управлява дигиталната среда. Дорис Лойтхард подчерта, че трябва да има национални и международни норми в дигиталната среда, засягащи защитата на личните данни, борбата срещу кибер-престъпността и други.
Президентът на Швейцария подчерта, че пред всички нас стоят много сериозни въпроси, че трябва да се търсят различните възможности за справяне с тези предизвикателства, но трябва да имаме предвид, че наред с удобствата и предимствата, дигитализацията крие много рискове и трябва да се изгради една обща рамка, за да бъдат защитени гражданите от прекалената откритост и прозрачност в определени области.
Събитието продължи с дискусия по темата, в рамките на която бяха обсъдени теми като неразривната връзка между ценностите на демокрацията и възможностите на цифровото бъдеще, използването на цифровизацията за засилване сигурността на континента, дигитализацията в социално-здравния сектор и бъдещето на дигитализацията по отношение на хуманитарните науки.