Пенчо Маркишки, катедра „Астрономия“, ФзФ, СУ „Св. Климент Охридски“; Институт по астрономия с НАО, БАН.

Интересът на Пенчо Маркишки към астрономията датира от ранните му ученически години и през 1985 г. става повод да започне да практикува фотография и астрофотография. Неговата първа професия „Контролно-измервателни прибори и автоматика“ му помага в конструирането на оптични прибори и така се появяват първите негови стационарни и преносими инструменти за фотографски астрономически наблюдения. Пенчо Маркишки е автор на много публикации в национални и чужди научнопопулярни издания, посветени на оптиката, астрофотографията и астрономията. От 2008 г. работи като оптик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. По-късно постъпва на работа и в катедра „Астрономия” към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През 2023 г. ще се случат общо четири затъмнения – две слънчеви и две лунни, като от България ще могат да се наблюдават двете лунни затъмнения. Подробна информация за тези и за други предстоящи астрономически явления се съдържа в първата половина на изданието.

Един от най-важните въпроси, стоящи пред начинаещия астроном любител, е за избора на телескоп, с който да започне своята практика. След като в миналогодишното издание на „Гид на любителя астроном“ бяха обсъдени оптичните параметри на телескопите, в настоящата книжка темата е продължена с разглеждане на видовете оптични системи за астрономически инструменти.

Мнозина не подозират, че още през Античността са съществували удивително реалистични представи за много природни явления, за Земята като планета и за Космоса. Известни мислители и философи са дали своя принос в различни области на познанието, обособени днес като отделни науки – астрономия, физика, математика, философия, медицина и др. В книжката се разглеждат някои по-забележителни открития в астрономията от това време. Например как Аристарх от Самос още през III в. пр. н.е. заключил, че Слънцето е огромно отдалечено тяло и правилно предположил, че Земята обикаля около него. Илюстрирано е също как Ератостен изчислил обиколката на Земята и как е бил усъвършенстван календара. Направен е кратък хронологичен преглед и на други древни постижения във физиката и астрономията.