На събитието присъстваха министър-председателят на служебното правителство проф. Георги Близнашки, заместник-кметът на София Тодор Чобанов, акад. Васил Гюзелев, представители на академичната общност на СУ, преподаватели и студенти.

Ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев отбеляза, че за него е удоволствие и чест и като историк, и като ректор на СУ, Алма матер да бъде домакин на отбелязването на 1000 годишнината от кончината на цар Самуил.

Проф. Георги Близнашки поздрави присъстващите в Аулата и подчерта, че цар Самуил е една от най-драматичните, героични и трагични личности в българската история.

„Животът му е една непрекъсната битка. Близо половин век той воюва с намиращата се във възход Византия, за да съхрани независимостта на българската държава. Именно през тази епоха - останала в историята като „българската епопея“ - окончателно се изковава и утвърждава българското етническо единство в титаничен сблъсък с мултиетничната и пъстра по състав Византийска империя. От втората половина на IX век насетне Българското царство, за родените в неговите широки предели, е не само родно място и отечество, но и етническа принадлежност. Словосъчетанието „Българин родом“, изсечено върху камъка на Битолския надпис от 1015 г., отбелязва вкупом държавно-политическа и етническа принадлежност. Това словосъчетание – „българин родом“ - не просто е неоспорим исторически факт и повод за национална гордост, но то отеква през вековете из цялото българско етническо пространство и крепи народностната ни свяст в страшните времена на чужда власт и чуждо потисничество“, каза проф. Близнашки.

В словото си той отбеляза, че цар Самуил печели велики победи, но търпи и тежки загуби. Той остава в историческата памет не като завоевателят, разширил отново територията на България до Адриатика, завладял Лариса, навлязъл в Пелопонес и обсадил Одрин, а като цар Самуил - защитникът на българската независимост и достойнство.

Той допълни още, че образът на величествения и трагичен български цар Самуил, непреживял страданията на войниците си, е един от нашите незабравими уроци по история. Историята говори за величието в трагедията на ослепените колони воини, които се завръщат при своя цар в Преспа. Без съмнение тъжната армия от слепци, скитащи се по градове и села е смъртоносният удар, нанесен от Василий II на неговия "вечен" противник Самуил и на Първото българско царство. Именно този удар, който прекършва войнствения и непримирим дух на българите, печели на императора прозвището „Българоубиец“, каза проф. Близнашки.

В словото си той припомни, че четири години след смъртта на цар Самуил Първото българско царство - една от най-ранните европейски държави и несъмнена доминираща сила в европейския югоизток - престава да съществува. За да се възроди отново няколко века по-късно.

„Прозрението на една нация се извайва, когато премине през трагизма и страданието. Нещо повече, за националната историческа памет траурът има не по-малко значение от триумфите, защото нацията се обединява и сплотява от пораженията си, за да възкръсне и да роди своето Възраждане, като така става част от европейското историческо и културно пространство”, отбеляза още проф. Близнашки.

Той подчерта, че днес паметта за цар Самуил по-скоро ни свързва, отколкото ни разделя с нашите съседи. Общото членство на България и Гърция в Европейския съюз помага на всяка от двете страни да разбира по-добре чувствителността на другата. Като пример за това той посочи, че българският президент е бил придружен от министъра на културата на Гърция, когато е отишъл да се поклони пред тленните останки на цар Самуил в Солун.

В заключение проф. Близнашки отбеляза, че делото на българския цар Самуил е достоен пример за доблест и себеотрицание, от които всеки гражданин и държавник би трябвало да се поучи.

След словото на проф. Близнашки присъстващите в Аулата на СУ имаха възможност да чуят изпълненията на Камерен хор „Средец” и Камерен ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният”.