В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита Третата международна научна конференция „Пътят на коприната“. Тя се организира от Институт Конфуций – София към СУ. На събитието присъстваха ректорът на СУ проф. дин Иван Илчев, директорът на Центъра по източни езици и култури към СУ проф. дфн Александър Федотов, временно управляващият посолството на Китайската Народна Република в България Дзя Ли, преподаватели, студенти, гости
Конференцията бе открита от проф. Федотов, който поздрави участниците и гостите в конференцията с „Добре дошли!“ в Софийския университет. Той припомни пред тях събитията, организирани от Институт Конфуций за кратък период от време. „Върховата точка в този наниз от прекрасни постижения е посещението на Нобеловия лауреат за 2012 г. проф. Мо Йен, който стана Доктор хонорис кауза на Софийския университет. Това съвпадна със Световния ден на Институт Конфуций, който се проведе при нас на 27 септември 2014 г.“.
Проф. Федотов припомни още, че на 8 декември миналата година по време на Деветата световна конференция на Институт „Конфуций“ ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев участва в Ректорския форум като водещ на секция „Критерии за оценяване на модела Институт „Конфуций“.
През миналата година бяха организирани 32 различни събития от Институт „Конфуций“ – София, обобщи проф. Федотов и благодари на ректорското ръководство и лично на проф. Илчев за усилията, които полагат за разширяването на Институт „Конфуций“ - София.
През септември 2015 г. Институт „Конфуций“ – София ще се превърне в средище на световно събитие. Като институт-модел Институт „Конфуций“ – София ще покани свои партньори от много европейски държави, както и 130-членна китайска делегация. Домакин на това грандиозно глобално събитие ще бъде ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев, каза още проф. Федотов.
Ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев приветства всички участници във форума в Софийския университет – най-старата институция за висше образование и най-добрият университет в България.
Той припомни, че Софийският университет има дългогодишна традиция в китайските науки – повече от половин век студентите имат възможността да изучават китайски език, история и култура: „Китайската филология е една от най-популярните програми в СУ и някои от нашите най-добри студенти кандидатстват в нея. За последните 10 години китайските науки са от голяма полза за основаването на Институт „Конфуций“, един от първите институти в Източна Европа. Благодарни сме на китайското правителство за подкрепата, оказана в дейността на института“.
Ректорът изрази радостта си, че тези, които ще дойдат следващата година, ще имат привилегията да прочетат своите лекции на Четвъртата конференция „Пътят на коприната“ в новата сграда на института. Той пожела приятен престой на гостите в София и успех на конференцията.
Временно управляващият посолството на Китайската Народна Република в България Дзя Ли поздрави участниците в конференцията от името на посолството на Китай.
„За мен е удоволствие да присъствам на днешното събитие, както и да споделя мислите си относно китайската стратегия за взаимоизгодно развитие, наречена „Един пояс, един път”, заяви Дзя Ли. Той разказа за древния Път на коприната, представляващ търговски канал между Европа и Азия, който не само е подпомагал търговското и икономическо сътрудничество, но е стимулирал културния обмен и взаимното опознаване между различните нации.
„Стратегията „Един пояс, един път” отговаря на днешните изисквания за разширяване на световното сътрудничество и налага нов модел на съвременното партньорство между различни държави и народи“, каза Дзя Ли и добави, че в момента над 60 страни и международни организации са присъединени към инициативата.
Говорейки за предимствата на географското разположение на страните от Централна и Източна Европа, Дзя Ли заяви, че България представлява важен елемент от моста, свързващ Европа и Азия.
Третата международна научна конференция „Пътят на коприната“ ще продължи и на 5 юни и на нея ще бъдат обхванати широк кръг от теми в областта на китаистиката и изтокознанието:
Китайски език и литература – традиции, съвременност, перспективи.
Развитие на китаистиката в България и българистиката в Китай.
Духовна традиция, философия, култура на Китай – развитие, влияния, взаимодействия.
Пътят на коприната като връзка между цивилизации – история, археология, пътища на обмен на материални и духовни ценности, икономически, социални и културни процеси между Изтока и Запада.
Съвременен Китай и светът – социално-икономическа динамика, вътрешна политика и международни отношения, идеи и перспективи за развитие.
Историческо и културно наследство на Китай, културен обмен и туризъм.
Китайско традиционно и съвременно изкуство – процеси, влияния, взаимодействия.
За повече информация: тук.