Дискусията бе открита от председателя на Съюза на учените в България акад. Дамян Дамянов. В своето експозе той припомни, че Законът за развитие на академичния състав в Република България влезе в сила на 11.01.2011 г. „Днес отчитаме 4-годишен период на действие, и за да може да се получи адекватно сравнение, представяме данните по изборните процедури през 2007 – 2010 г., т. е. последните четири години от действието на ВАК и СНС. Данните след 2011 г. досега са предоставени от Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА) според информацията, с която разполага регистърът в МОН“, заяви председателят на Съюза на учените.

Акад. Дамянов представи подробни статистически данни да проведените процедури за научни степени и научни звания/академични длъжности през двата периода и направи сравнение на общия брой придобити научни степени и научни звания/академични длъжности за същите два периода.Той представи и данни за ускоряващото се темпо на академичен растеж през периода 2011-2014 г., както и разпределението на придобитите научни степени и академични длъжности между основните групи и структури (университети и научни организации) и тяхното темпо на растеж. В словото си той се спря и върху честотата на всички процедури в първите 13 университета и висши училища, наред с данните за Българската академия на науките и Селскостопанската академия за сравнение, като представи и процента на новоизбраните доценти и професори като част от общия научно-преподавателски състав (по данни, получени от синдикатите).

„Процедурите за образователната и научна степен „доктор” нарастват по честота при добро темпо. Остава отворен въпросът дали качеството на дисертациите пада. Подобни изказвания свързват проблема с по-ниската критичност на научното жури. Ако такава тенденция е налице, това е тъжен и сериозен извод за академичната общност. Защото критичността и обективността са основно наш проблем“, изтъкна акад. Дамянов.

Според него се отбелязва сериозен спад в честотата на научната степен „доктор на науките”.

Акад. Дамянов посочи, че сборът на академичните длъжности „доцент” и „професор” за 2011 – 2014 г. е по-нисък, отколкото за 2007-2010 г. По думите му хиперболите в пресата, че новият закон е отворил пътя за лавина от избиране на подобни академични длъжности, е пресилен, а се развива нормалният необходим процес за създаване на нови хабилитирани кадри. Няма гаранция обаче, че в следващите години няма да има свръхпроизводство, защото темпото на увеличаване броя на хабилитираните кадри бързо прогресира, а липсват възпиращи механизми на национално ниво.

„В самокритичен дух трябва да се отбележат изказванията на колеги, че изискванията при хабилитация са спаднали или не се спазват цифрите за минимални наукометрични показатели към кандидатите, които самите университети са установили. Такива показатели сега са въведени в природо-математически, техническите, медицински и биологическите науки, но не са ми известни за хуманитарните и обществените науки“, каза акад. Дамянов и подчерта, че силно е променено съотношението между доценти и професори – от 4:1 на 1,23:1.

Проф. Тошев

Друг извод от изнесената статистика е, че нарастването на хабилитирания състав в университетите и висшите училища е по-голямо от това в научните организации. „Автономията им затваря вратите за външна намеса. Липсват регулаторни норми, както и задоволителни контролни механизми на държавните управленски органи. И до сега не е изпълнен чл. 7а от Закона за насърчаване на научните изследвания, приет през м. октомври 2010 г., който задължава министъра на науката и образованието да издаде Правилник за наблюдение и оценка на научно-изследователската дейност и за дейността на фонд „Научни изследвания”. Оценката и кариерното развитие на учените трябва да съответстват на този документ“, посочи акад. Дамянов.

Той представи и конкретни недостатъци на закона, които изискват законова и нормативна корекция като минималните (единни) наукометрични изисквания за оценка на научните постижения на кандидатите за научни степени и академични длъжности; контрола; създаване на национален регистър на хабилитираните лица и доктори на науките, които отговарят на определени изисквания и други.

Цялото слово на акад. Дамянов можете да намерите тук.

Проф. Борислав Тошев запозна присъстващите с новите инструменти за персонални и институционална оценка на научната дейност в Европейския съюз.

Акад. Кендеров

Акад. Петър Кендеров се спря на възможните контролни механизми за подобрено действие на закона, а проф. Пламен Макариев обърна внимание на културните предпоставки за действието на закона в нашата страна.

Проф. Макариев

В дискусията взеха участие редица представители на академичната и научна общност.