В Аулата на Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ започна Първата национална конференция по Биотехнология. На събитието присъстваха деканът на БФ проф. Мариела Оджакова, зам.-ректорът на СУ чл.-кор. проф. Румен Панков, чл. – кор. проф. Иван Иванов, съпредседател на организационния комитет, много преподаватели и студенти. По време на официалното откриване на конференцията проф. Христо Панайотов бе отличен с Почетния знак на СУ със синя лента.
Проф. Мариела Оджакова приветства всички, събрали се в Аулата, по такъв радостен повод: „Преди 30 години България направи сериозен опит да превърне науката в производствена сила, разработвайки национална програма по биотехнология. Програмата имаше за цел да създаде нови технологии и индустриални производства, базирани на знанието и научните постижения на българските учени. Програмата беше амбициозна, но изпълнима. Тя стартира в три насоки – образователна, изследователска и индустриална”.
Образователната част има за задача да въведе специализирано обучение и да подготви кадри за новия отрасъл на националната икономика. Тя започва със създаването на Междууниверситетски учебен център по биотехнология на територията на Биологическия факултет на СУ. Този център включва СУ, ХТМУ-София, УХТ-Пловдив и ТУ-София. Благодарение на този център партньорските университети въвеждат специалността „Биотехнология” и подготвят вишисти за нуждите на модерните и класическите биотехнологии. По този начин преди 30 години България се нарежда в първите редици на страните, обучаващи кадри по биотехнология, отбеляза проф. Оджакова.
Проф. Мариела Оджакова
Тя добави, че биотехнологиите у нас минават през периоди на възход и упадък. Смяната на социалния строй и икономическото преструктуриране на държавата довежда до застой в развитието на иновативните биотехнологични проекти. Едва след 2007 г. и влизането на България в Европейския съюз биотехнологията и образованието по биотехнологии отново стават приоритетна област на националното ни стопанство.
„Тази конференция е чудесен повод да благодарим на всички колеги за ентусиазма и прозорливостта, които поставиха основите на биотехнологичното образование в България. Благодаря ви, колеги, за това, че отдавахте и отдавате своята енергия, знания и опит, за да ни направите съпричастни към биотехнологичните науки и за укрепването и развитието на връзката висше образование – наука – практика, каза проф. Оджакова.
Чл. кор. проф. дбн. Иван Иванов поздрави колегите си, присъстващи на конференцията. Той започна словото си с въпроса „Що е биотехнология“и уточни, че това е може би най-трудният въпрос, на който може да се отговори, защото всеки влага различен смисъл в това понятие. Проф. Иванов отбеляза, че не бихме могли да го намерим в речниците, издадени преди 1980 г. и отбеляза, че понятието „биотехнология“ започва употребата си след 80-те години, защото става синоним на новите, базирани на високи научни познания технологии, каквито са генното и клетъчното инженерство. Проф. Иванов разказа пред аудиторията обаче, че според историците на науката, биотехнологията е една от най-древните сфери на човешка дейност - на възраст повече от 10 000 години. Тя започва тогава, когато човекът се е научил да отглежда домашни животни и растения и да преработва техните продукти.
Проф. Иван Иванов
В презентацията си проф. Иванов разказа накратко историята на високите технологии и на модерната биотехнология. Той обърна внимание на рекомбинантните фармацевтични продукти и подчерта, че в момента над 90 рекомбинантни лекарства (хормони, ензими, ваксини, антитела и др.) са регистрирани и пуснати на пазара. Повече от 400 други, предназначени за повече от 200 болести, се намират в изследователска фаза, а 1/2 от тях са предназначени за лечение на ракови заболявания.
В словото си проф. Иванов отбеляза, че пионерите в обучението по биотехнология у нас са Биологическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ХТМУ – София и УХТ – Пловдив. Новите последователи са ХТМУ – Бургас и Биологическият факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Той посочи още и изследователските институции, включени в областта на ДНК биотехнологиите. Пионери тук са Институтът по молекулярна биология – БАН, Институтът по генетично инженерство /сега Агробиоинститут/-ССА. Новите последователи са Софийският университет „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, Медицинският университет – София, други институти и частни компании.
В края на словото проф. Иванов отдаде своята почит и уважение към всички учени-ветерани, участвали в разработването и реализирането на Националната програма по биотехнология, както и към техните последователи.
По време на официалното откриване на конференцията с Почетния знак на Софийския университет бе удостоен проф. Христо Панайотов.
Проф. Оджакова представи проф. Христо Панайотов като човека, който за първи път в България налага понятието биотехнология и благодарение на неговия ентусиазъм и активност биотехнологията се оформя като ново самостоятелно научно направление. „Основна заслуга на проф. Панайотов са първите биотехнологични предприятия в България – завод за ензими в гр. Ботевград, завод за антибиотици в гр. Разград, завод за витамин C в Перник, завод за козметични и парфюмерийни продукти в Пловдив и др. Той е търговски представител на България в САЩ по въпросите на химическата, фармацевтичната, хранителната и козметичната индустрия, както и за тяхното научно развитие. Бил е председател на Държавния комитет по микробиологични и биотехнологични индустрии, бил е министър на химическата индустрия и заместник – ректор на Софийския университет. Основател е на първата катедра по инженерна биология и биотехнология в СУ“, заяви проф. Оджакова.
Благодарение на неговите контакти и сътрудничество с университети и организации от Европа и САЩ проф. Панайотов е успял да осигури значителни средства за оборудване с най-съвременни биотехнологични апарати за реализиране на научната и учебна дейност.
Заместник-ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ чл. кор.проф. дбн Румен Панков връчи високото отличие на проф. Панайотов, като заяви, че в момента лабораторията по култивиране на животински клетки работи много интензивно и че тя води началото си от Центъра по биотехнология, създаден от проф. Панайотов.
Проф. Христо Панайотов благодари на всички за високата чест. В словото си той се върна назад във времето, за да разкаже за първите стъпки на биотехнологията у нас. Той изрази удовлетворението си от работата на съвременните учени, които работят в областта и изрази надеждата си, че тази наука ще продължи да се развива. Проф. Панайотов сподели и мнението си за предизвикателствата и трудностите, които стоят пред учените-биотехнолози.
Проф. Христо Панайотов
Проф. Панков прочете поздравителен адрес от името на проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет: „Събитието, на което Биологическият факултет е домакин и организатор, по-най добър начин демонстрира за пореден път това, в което Софийският университет е най-силен – съчетаването на традициите на основоположник и първопроходник със способността да развива образованието и научните изследвания на бъдещето”.
Той припомни, че в началото на 2014 г. д-р Женя Йорданова от Биологическия факултет на СУ беше избрана за стипендиант на Световната програма на „Лореал“ и ЮНЕСКО „За жените в науката” с проекта си в областта на биотехнологията и изрази надежда това поредно признание да привлече още повече млади хора към научно-изследователската дейност в тази сфера на познанието.
„Надявам се конференцията да бъде плодотворна среда за обмяна на опит и идеи. Пожелавам интересни и конструктивни дискусии, много творческа енергия и споделени съвместни успехи”, се казва още в поздравителния адрес от проф. Иван Илчев.
Бяха прочетени поздравителни адреси и от името на Селскостопанската академия, Съюза на учените в България, декана на Биологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Конференцията ще продължи с работа по специализирани модули до 18 октомври 2014 г.