Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / В Аулата на Софийския университет проф. Иван Лалов изнесе лекция по случай 450-годишнината от рождението на великия учен Галилео Галилей

   
В Аулата на Софийския университет проф. Иван Лалов изнесе лекция по случай 450-годишнината от рождението на великия учен Галилео Галилей

Лекцията откри доц. д-р Валери Голев, зам. декан на Физическия факултет. Той представи проф. Лалов и напомни, че организираното събитие е свързано с Майските дни на културата в Софийския университет.

Проф. Иван Лалов изрази удоволствието си да говори за физика от трибуната в Аулата и по-точно за Галилео Галилей, великия италиански учен от епохата на Възраждането, когато тържествуват хуманизмът и реализмът - две нови стойности и в изкуството, и в науката.

Проф. Лалов изтъкна, че в природните науки повратът започва от двама души, предшественици на Галилей – Леонардо да Винчи и Николай Коперник. Да Винчи е човекът, който показва каква е ролята на експеримента. „Този бележит човек обръща внимание върху това, че нито едно сериозно научно познание не става такова без математика и че експериментът винаги е прав. Той има предвид експеримента, който се прави реално, коректно. Но в същото време Леонардо предупреждава – „Не искай от експеримента това, което той не може да ти даде.” С други думи - ти трябва да извървиш пътя на анализа на експеримента, за да разбереш това, което той дава. „Що се отнася за Коперник – той прави по-скоро поврат, свързан с мисленето – т.е. центърът на Вселената, за каквато е смятана земята, се оказва, че не е нещо по-особено от една трета на Слънчевата система. Коперник ликвидира твърдението, че земята има привилегировано положение.“, допълни още проф. Лалов.

Лекцията си, посветена на Галилео Галилей, проф. Лалов започна с думите на Бертан Ръсел: „Всичко започва от Галилей“. Той разказа пред аудиторията накратко за биографията на Галилей, приноса му към експерименталния метод в областта на физиката и естествознанието, както и към модерната физика в областта на механиката, оптиката, акустиката, топлинните явления и астрономичните му открития. Проф. Лалов разказа още за преследването на Галилей от инквизицията и завещанието му към съвременните учени.

Един от най-интересните моменти от научната дейност на Галилей е в периода, в който е професор в университета в Пиза. Тогава той прави своя най-забележителен експеримент-демонстрация, като пуска две тела от наклонената кула в Пиза. Едното е с тегло около 80 кг., а другото – около 200 кг. Телата са пуснати едновременно и падат почти едновременно. С това се опровергава становището на Аристотел, че по-тежкото тяло пада по-бързо. „Галилей показва своето разбиране, че науката е публична дейност, че нейните резултати трябва да са публични. Искал е да го демонстрира пред учените на университета и пред любопитните граждани. Има спорове дали това действително е станало. Но е факт, че такива експерименти са правени и от други кули“, посочи проф. Лалов.

В следващите години Галилей прави експерименти и по акустика и механика, през 1609-1610 г. конструира далекогледна тръба – телескоп, който насочва към звездите и открива един нов свят.

В лекцията си проф. Лалов напомни за антиаристотеловите схващания на Галилей и оборването на някои негови научни твърдения.

Лекторът наблегна и на особено интересните и ценните за науката астрономични открития на Галилей и опровержението му, че Вселената се върти около Земята. Ученият от епохата на Възраждането доказва, че всички научни спорове могат да бъдат решени с прости наблюдения и експерименти. Галилей има своите приноси и в областта на естествознанието и неслучайно Айнщайн го нарича „баща на съвременното природознание“.

Проф. Лалов разказа пред аудиторията за пътя, който Галилей преминава в своите научни търсения, както и за битката му с католическата църква. Накрая той припомни и завещанието на Галилей към съвременните учени: „Науката е обществена дейност и поради това тя трябва да бъде публична и да бъде непрекъснато проверявана, научната истина се достига с огромни усилия и в много случаи с жертви, но никакви предубеждения не бива да има по отношение на самата научна истина, експерименталният метод, който е в основата на съвременното естествознание“.

DSC_0402_600x400
DSC_0407_600x400