Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Софийският университет отбеляза деня на св. Климент Охридски с академично тържество

   
Софийският университет отбеляза деня на св. Климент Охридски с академично тържество

На 25 ноември 2014 г. за 109-ти път в своята история Софийският университет „Св. Климент Охридски” отбеляза патронния си празник с академично тържество. На събитието присъстваха министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, кметът на София Йорданка Фандъкова, доц. Румяна Коларова, секретар на държавния глава по връзките с гражданското общество, доц. Мартин Иванов, секретар на президента по култура, образование и национална идентичност, много ректори на висши училища от София и страната, представители на Българската академия на науките, академичната общност на Университета, много преподаватели и студенти.

Тържеството започна с празнична утреня и божествена света литургия, отслужени в академичния параклис „Св. Климент Охридски” от Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейски митрополит Антоний. По-късно Академическият съвет начело с ректора на СУ проф. Иван Илчев поднесе венец пред паметника на св. Климент Охридски.

1_paraklis_600x400

Академичното тържество продължи в Аулата на СУ с приветствие към присъстващите от предишния ректор на Университета проф. Иван Лалов. Той отбеляза, че за него е висока чест да бъде участник в академичното тържество на най-стария и най-престижния университет в България. Проф. Лалов акцентира в изказването си, че от миналия патронен празник досега в две от трите правителства, управлявали България, включително и в сегашното, министри на образованието са колеги от Софийския университет – доц. Румяна Коларова и проф. Тодор Танев. Той изрази надежда това да е знак за желанието и намерението да се използва капацитета на Софийския университет за реформа в този изключително важен и труден сектор, какъвто е образованието.

1

В словото си към присъстващите в Аулата проф. Лалов разгледа два основни въпроса – проблемите в българското образование и наука и предстоящото отбелязване на 125-годишнината на Физико-математическия факултет на СУ.

По думите на проф. Лалов днес средното образование много по-остро засяга висшето образование, отколкото преди време. Той допълни, че в средното училище учениците са две основни групи – тези, които смятат да продължат в български и чужди университети и тези, които смятат да използват своя капацитет в икономиката без да продължават непосредствено в университета. „Средното образование трябва да осигурява висока квалификация, способности и за двете групи ученици. За тези, които ще постъпят в университетите, трябва да осигурява добра предуниверситетска подготовка, особено в XI и XII клас. На другите да им се осигури възможност да отидат да работят достатъчно квалифицирано. Въпросът за подготовката на двете групи не е само закон, както се схваща напоследък. Въпросът е съдържателен и аз се надявам, че в закона, който се подготвя за средното образование, дано има достатъчно ясни възможности, достатъчно ясни перспективи за двете групи ученици”, каза проф. Лалов и допълни, че по отношение на висшето образование основен въпрос е дали ще има финансиране според качеството на предлаганото образование, а не само според количествените показатели.

2

По проблемите в науката, проф. Лалов подчерта, че непосредствената задача е да се подсигури следващото поколение български учени, защото науката е специфична дейност, която изисква лични усилия и жертви и не предполага бърз материален възход. Поради тази причина младите хора, които са готови да се посветят на науката, трябва да бъдат стимулирани и подкрепяни. В противен случай, според проф. Лалов, България ще се превърне в обслужваща нация.

„След няколко дни ще честваме 125 години от Физико-математическото отделение или Физико-математическия факултет на Софийския университет. От първите две години на Софийския университет при нас се развиват хармонично двата основни клона на знанието – обществените и хуманитарните и природо-математическите науки. Ако се наруши този баланс, Университетът престава да бъде университет, какъвто ние бихме искали – университет от класически тип. Надяваме се, че това никога в СУ няма да стане”, каза още проф. Лалов и завърши словото си с максимата „Университетът е силен, когато е единен”.

3

Проф. дин Иван Илчев, ректор на Софийския университет, произнесе приветствено слово и поздрави всички присъстващи в Аулата с патронния празник на Университета: „Наново сме тук, за да почетем паметта на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски – символа на знанието и стремежа към истината. България на цар Борис и цар Симеон бе създадена от хора, които вярваха в нея и работеха за нея. Без тях тя нямаше да се случи. Вярваха и работеха, въпреки трудностите, въпреки укорите, въпреки нападките. От хора като св. Климент Охридски, които се гордееха с това, че са ученици на Кирил и Методий, защото бяха убедени, че да се гради може само върху постигнатото от предходниците ти, че по-важно е да строиш, отколкото да рушиш. От хора, които, ако цитираме житието на св. Климент Охридски – без да превиват коляно пред никого от хората са станали светила на света, имащи словото на живота”.

4

Проф. Илчев отбеляза, че през изминалата една година Университетът е преминал през доста изпитания, но изрази вярата си, че СУ е успял да запази достойнството си без да превие коляно пред никого: „И въпреки това, ние си оставаме верни на своята мисия, завещана ни от св. Климент Охридски, да правим „всички съучастници в доброто”. Колегията ни продължава упорито да работи като своя патрон, който по думите на неговите съвременници „никога не го видяхме да бездействува, знаеше, че безделието е учител на всяко зло”.

5

Ректорът изброи част от събитията, с които Университетът може основателно да се гордее през изминалата година. Според националните рейтинги Софийският университет „Св. Климент Охридски” за поредна година остава най-доброто висше училище в България, с подобрени позиции в някои направления. Преподаватели от СУ участват в създаването на Стратегия за висше образование, а други в разработването на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.

6

„Преди месец излязоха резултатите от проучванията на Thomson Reuters, според които изследванията на колегията на Софийския университет са цитирани с 30 % по-често от изследванията на колегията от следващата ни научна институция. А 43 проучвания на наши колеги са сред върховия 1 % на най-често цитираните проучвания в света въобще. Поздравявам ви, колеги!”, каза проф. Илчев.

7

Колеги от Физическия факултет на СУ са съавтори в проучванията на нобеловите лауреати по физика за 2014 г. Университетът е първата институция в България, която стана член на международната асоциация на научните паркове. СУ сключи договор със Samsung за създаване на център за технологии и иновации, а Университетската библиотека стана първата библиотека в България с над 1 000 000 библиографски записа. Магистърската програма „Превод” на Факултета за класически и нови филологии получи за втори път знака за качество на Европейската комисия. През годината Университетът подписа уникален договор със Зографския манастир за създаване на първата по рода си Зографска електронна научноизследователска библиотека.

8

Проф. Иван Лалов

Студенти на СУ заеха второ място след Националната спортна академия в генералното класиране на Националната универсиада за 2014 г. Университетът бе награден за успехите си в развитието си на програмата „Еразъм”.

Повиши се и международният авторитет на Университета. Той бе избран за Европейски координационен център на университети от Европа и Китай, в който влизат университети от 16 европейски държави и за момента към 50 университета от Китай, а неговият ректор - за президент на Консорциума и следващата есен в Софийския университет ще се състои годишната среща на Консорциума. Проф. Илчев беше избран и за член на изпълнителното бюро и следващ президент на Асоциацията на балканските университети.

9

Проф. дин Иван Илчев

В края на словото си проф. Илчев отбеляза, че пред Университета стоят нови предизвикателства и пожела хубав празник на колегите си.

Цялото слово на проф. Илчев можете да прочетете тук .

Проф. Танев, министър на образованието и науката, поздрави всички с патронния празник на Университета и добави, че активно ще се бори да бъде приета споменатата от проф. Илчев Стратегия за висше образование. Предстоят поправките в закона за висше образование и в закона за научните степени и звания, каза още проф. Танев.

10

Проф. Тодор Танев

Министърът на образованието и науката пожела на всички хубав празник и припомни думите на Стилиян Чилингиров, посветени на св. Климент Охридски: „На неразделни роден край звездата и възхода - чрез твоя дух народът през цели векове мечтай. Простор и висоти, о, Клименте Велики! Простор и висоти, о, Клименте Свети! И твоя подвиг векове запази в родно слово. Сега той бъдно ново в борба за родний дух кове. Тъй, както нявга ти, о, Клименте Свети! Тъй, както нявга ти, о, Клименте Свети!”.

11

Проф. Димитър Денков

Проф. Димитър Денков, декан на Философския факултет на СУ произнесе академично слово на тема: „Просвещение и въображение”.

Проф. Денков заяви в словото си, че ще следва изпитания просветителски ред: започва се терминологически, продължава се исторически и понятийно-методологически, за да се завърши с едно утопическо предложение, което засяга не толкова темата, колкото сериозността на проблема, отчасти свързан с нея. „Той опира до всички, които си имаме работа с наука, изследвания, учебни програми, преподаване, оценяване, поддържане на библиотеки, популяризиране на знания и т.н., т.е. малко или много просветители в онова патетично значение, което вече дори не кънти на кухо в аулата на празния университет в дни като тоя, а също и на 1 ноември или 24 май – виртуално присъствен и реално неучебен ден, ако искаме да уточним ректорската заповед“.

Проф. Денков отбеляза, че за тази празнота има много причини и представи една, която според него рядко се забелязва – а именно блокираното и изтласканото от историческия опит, от образите и илюзиите за знание въображение, така важно за всяко просветителско намерение. В словото си той направи исторически преглед през различни епохи, през вижданията на различни философи и учени, търсейки връзката между въображението и просвещението.

Просвещението, по думите на проф. Денков, се отличава със създаване и разширяване на кръговете и институциите, споделящи убеждението за публично разгласяване на разумни идеи за подобряване на общите дела чрез наука и образование; с намаляване или дори пълното отхвърляне на верски догми, тесни политически интереси и широки лични авторитети, основани на природни, расови, съсловни дадености или на някакви заслуги за постижения в миналото; с обособяване на науки и методи, с изобретяването и производството на сложни уреди и техники за ефикасно постигане на военни, полицейски и медицински цели, но също така и за улесняване на изследванията, занаятите и домакинствата.

В пред-просветителските времена въображението е позволено предимно на непълнолетни (и на жени), по празници и карнавали, както и на не особено почитания кръг на създателите на литературни фикции - най-вече с развлекателна цел; допустимо е като подготовка към знание, но не и част от сериозно познание. „От тия пред-просветителски времена в повечето езици въпросът „Какво си въобразяваш?“ изразява укора, че някой не се съобразява с действителността. Започне ли въображението да претендира за водещо място сред познавателните способности, тутакси бива поставяно там, където трябва да бъде – в света на играта, забавленията и изобщо в подготвителната и несериозна част на познанието: то е сън в будно състояние; литература в науката; фантазия, избягала от контрола на разума. То се укротява от волята да мислиш правилно и системно, макар, както знаем от опит, има образи, видения и мечти, неотстраними от никоя волева принуда“, каза още проф. Денков.

Следствията от свободното научно мислене са далечни и почти винаги непредвидими, припомни той, те са отвъд доброто и злото и над печалбата и загубата, защото винаги са изложени на въображението, което не се съобразява с това, което ни се налага да мислим. „И колкото да се опитват предпазни мерки срещу опасностите от въображението, някой някъде – не в литературната фикция, а в реалността – днес мисли и прави това, което, казват, не трябва да се мисли и прави, защото било неправилно. За въображението обаче няма неправилни неща.“

Нека се опитаме това да е и част от нашата работа – да пазим опасното в свободата си въображение; да дадем възможност и на неправилното мислене, като в аудиториите и лабораториите, в лекциите и семинарите, в проектите и практиките разиграваме и най-опасните възможности без страх, че те могат да попаднат в лоши ръце. В това разиграване се създава реалността, която не е длъжна да бъде красива, истинна и добра“, призова той.

Поради това си въобразявам основаването на фонд за студенти и докторанти, в който да се подпомагат интердисциплинарни, неактуални, финансово неизгодни, може би политически некоректни, научно и литературно нелепи, но все пак разумни и логично построени проекти, предвиждащи поне 20 години напред най-вероятните днес невероятности. В наши дни на формално просвещение, финансови рестрикции и блокирано въображение това не е никак лесна работа. Но един университет, за да отговора на името си, не бива да се бои от подобен опит. Особено когато носи и името на св. Климент, за когото хронистът казва: „не е никак за чудене, че той залягаше да обърне човешкия ум към светлина и човещина“; ще рече – към безгрешното и грешното“, завърши академичното си слово проф. Димитър Денков.

Цялото слово на проф. Денков можете да прочетете тук .

.

12

Проф. Албена Чавдарова, зам.-ректор на Софийския университет, обяви имената на новоизбраните професори на Софийския университет за периода от 25 ноември 2013 г. до 25 ноември 2014 г. Тя честити празника на всички и заяви, че освен 29 професори, през изминалата година в Софийския университет своята академична длъжност са получили и 59 преподаватели със званието доцент, доктори на науките – 6, а доктори с научна и квалификационна степен – 53 души.

13

Проф. Илчев обяви Голямата награда за научна и изследователска дейност на „Софийски университет Св. Климент Охридски“.

Той обяви, че тази година журито е било изключително затруднено при избора на носителя на голямата награда. „Имахме много кандидати и между другото, препоръката на журито тази година беше да се промени статута на наградата, да стане по-гъвкав. Надявам се, че през тази година или следващото ректорско ръководство ще направи това”, каза проф. Илчев.

Ректорът връчи на проф. дбн Румяна Атанасова Бакалова-Желева от Медицинския факултет Голямата награда за научна и изследователска дейност “Софийски университет Св. Климент Охридски”.

Проф. Румяна Атанасова Бакалова-Желева не скри вълнението си от награждаването с това високо отличие: „Чувството и усещането човек да получи признанието на колегите в собствената си страна е съвършено различно и е неописуемо”. Тя благодари на колегите си от катедрата, които са я номинирали, на Катедрата по физика, биофизика и рентгенология, на Медицинския факултет и на всички, които са я подкрепили.

14

Проф. Иван Илчев и проф. Румяна Атанасова Бакалова-Желева

Проф. Бакалова призова цялата академична общественост да даде всичко от себе си за младите хора, за да останат в страната, а дори когато излязат, да се връщат с желание. Тя допълни, че е била 15 години в чужбина, но винаги е искала и се е връщала в България. „Няма млад човек, който да не иска да направи нещо уникално и велико. Без наука, без технологии, без изкуство – това е невъзможно. Наш дълг е да помагаме на младите хора и да им създаваме условия, няма лошо дори да им се поклоним, когато го заслужават”, каза проф. Бакалова и пожела на всички успех.

Наградата е в размер на 10 000 лв. и е учредена във връзка с честването на 120-ата годишнина на най-старото висше училище. Целта на наградата е да материализира и потвърди признанието от страна на Софийския университет „Св. Климент Охридски” към видни български учени, допринесли за увеличаване престижа на науката и за издигане нивото на научните изследвания в България. Наградата е признание и за международния престиж на българската наука, за приложимостта на резултатите от научното изследване и популяризацията на науката и нейните достижения. Награденият трябва да е учен с признат авторитет в своята област на изследване, с цялостната си дейност да е допринесъл за увеличаване престижа на българската наука и за издигане на нивото на научните изследвания в България. Наградата може да се даде и на научен колектив.

Проф. дбн Румяна Бакалова участва в конкурса за „Голямата награда за научноизследователска дейност на Софийския университет за 2014 г. с 163 научни труда. Нейни трудове са издадени и като 1 монография и 9 глави от книги от реномираните международни издателства – Richelieu Press – London, Academic Press, CRC Press – Boca Raton, Marcel Deker – New York, Springer-Verlag, Wiley-VCH, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”.

Тя е съавтор на 13 патента – 1 български и 12 японски. На базата на част от патентите Националният институт по авангардни науки и технологии (Япония) създава през 2005 г. компанията “BioLine” за производство на биотехнологични продукти за експериментална и предклинична образна диагностика.

Показател за нивото на нейната научна работа е много високият й общ импакт фактор - 481. За високата стойност на нейната научна дейност говори и фактът, че тя е публикувала научни статии в такива реномирани списания като Nature Biotechnology, Nature Photonics, Lancet, Cancer letters, Journal of American chemical society, Nucleic Acid Research и др. Трудовете й са цитирани над 1800 пъти. Нейният h-index – показател за честотата на цитиране на статиите е 21.

Ръководител е на 11 проекта. Член е на редакционните колегии на 3 международни списания: Open Chemical and Biomedical Method Journal, Current Neuropharmacology и Open Gene Delivery Journal. Привличана е за рецензент на над 100 статии в реномирани списания за рецензент на 4 международни проекти в Хонг Конг, Сингапур, Канада и Холандия.

Получавала е награди от Японската корпорация за наука и технологии – 2001, 2002 г., и като Изтъкнат учен от Източна Европа на Научната фондация Yamada (2005 г.).

Проф. Иван Илчев обяви носителите на Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2014 г. Наградата на Столична община се дава за седма поредна година. Средствата за нея, в размер на 2 500 лв., се осигуряват от бюджета на Столична община. Целта на Наградата е да потвърди признанието от страна на Столична община към младото поколение учени на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от всички научни области.

Кандидатурите се предлагат с решение на факултетните съвети. Предложението се придружава от препоръка за дейността и заслугите на кандидата; научна биография и списък с публикации. За периода на присъждане на наградата един факултет може да прави предложение само за една кандидатура.

Критериите за присъждане на Наградата са награденият да бъде учен, придобил авторитет в своята област на изследване и с цялостната си дейност да е допринесъл за увеличаване престижа на българската наука и за издигане нивото на научните изследвания в България; към деня на постъпване на предложението за награждаване номинираният за награда млад учен да не е навършил 35 годишна възраст и да е в трудово правоотношение със Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на гр. София, връчи грамотите на гл. ас. д-р Любен Загорчев от Биологическия факултет и ас. д-р Красимир Кръстев от Историческия факултет на СУ.

15

Гл. ас. д-р Любен Загорчев от Биологическия факултет е автор на 12 научни публикации в реферирани списания с импакт фактор, на 1 глава от книга. Има 10 участия в международни конференции и 17 участия в национални. Ръководител и участник е в 13 проекта. Забелязани са 30 цитата в международни списания и дисертации в чужбина.

16

Ас. д-р Красимир Кръстев от Историческия факултет е автор на монографията „Българското царство при династията на Тертеревци (1280-1323). Книгата му е с положителни рецензии и отзиви, както в специализираната периодика у нас, така и на страниците на най-авторитетното списание за византийски изследвания “Byzantinische Zeitschrift”. Ас. Кръстев е автор и на 6 студии и статии и има 10 цитирания.

17

Доц. Милена Стефанова

Доц. Милена Стефанова – заместник-ректор на СУ, обяви носителите на Годишните награди на Алма матер за учебната 2013/2014 г. по повод патронния празник на Софийския университет.

За постижения в научната дейност:

Ангелина Банковска, втори курс, специалност „Медицина“

Атанас Митев, втори курс, специалност „Медицина“

Габриела Йорданова, първи курс, специалност „Медицинска химия“

Гергана Механджийска, втори курс, специалност „Медицина“

Ирена Михайлова, втори курс, специалност „Медицина“

Георги Стойчев, първи курс, специалност „Изчислителна химия“

Андон Добчев, дипломант, специалност „Право“

Иван Свиняров, докторант, специалност „Органична химия“

Даниел Тодоров, докторант, специалност „Вирусология“

18

За постижения в областта на образованието:

Ася Алексиева, втори курс, магистърска програма „Организационно поведение и консултиране на организацията“

Аделина Калъпчиева, втори курс, магистърска програма „Организационно поведение и консултиране на организацията“

Кирил Борисов, втори курс, магистърска програма „Организационно поведение и консултиране на организацията“

19

За високи постижения в областта на спорта:

Ани Крумова, втори курс, специалност „Социология“

Десислава Стоянова, четвърти курс, специалност „Информационни системи“

20

Доц. Милена Стефанова обяви носителя на Годишната стипендия на името на братя Евлоги и Христо Георгиеви за студент от Карлово. Проф. Илчев връчи грамотата на Виделина Пеева, четвърти курс, Философски факултет, сп. „Психология“.

Повече снимки на наградените можете да видите в галерия 1 и галерия 2 .

Божана Димитрова връчи Годишната стипендия на името на Надежда Дженева на студент от Факултета по журналистика и масова комуникация на Гергана Лазарова, четвърти курс, профил „Радио“, ФЖМК.

21

Явор Цаков връчи Годишната стипендия за студентски постижения в радио или телевизионната журналистика на името на проф. Михаил Минков на Гергана Вълчева, четвърти курс, профил „Телевизия“, ФЖМК.

Анета Милкова, член на управителния съвет на БНТ, връчи Годишната стипендия съвместно с Българската национална телевизия на името на д-р Младен Младенов за студент от профил „Телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на Мартина Зиновиева, четвърти курс ФЖМК.

22

Доц. Евгения Великова, декан на Факултета по математика и информатика, обяви лауреатите на Годишната награда за изследователски и научни постижения в областта на компютърните науки, математическата логика и изчислимостта на името на проф. дмн Иван Сосков. Наградените тази година са докторант Иван Георгиев и докторант Андрей Сариев. Поощрителна награда, присъдена от Фондация „ФМИ общество“ в памет на проф. Сосков за постижения в областта на компютърните науки през 2014 г., получи Владислав Харалампиев.

Тържеството завърши с кратка музикална програма на хоровите състави към Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ – лицей към Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

23
24

Служителите на Университетските ботанически градини – София, Варна и Балчик отбелязаха патронния празник на Софийския университет в Екопарк Варна с празнично богослужение и водосвет за здраве и благоденствие.

ubg_1