Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Софийският университет и Зографският манастир подписаха договор за създаване на първата по рода си Зографска електронна научно-изследователска библиотека

   
Софийският университет и Зографският манастир подписаха договор за създаване на първата по рода си Зографска електронна научно-изследователска библиотека

На 30 юни 2014 г. в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ на церемония, състояла се в библиотека „Филологии“ – филиал на Университетската библиотека, ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев и игуменът на Зографската света обител архимандрит Амвросий подписаха договор за предоставяне на права за използване на част от цифровизирания архив на Зографския манастир и създаване на Зографска електронна научно-изследователска библиотека към Софийския университет. Със създаването на електронната библиотека най-старото и авторитетно висше училище в България става единствената институция, на която Зографският манастир предоставя достъп до безценния си архив.

На церемонията присъстваха Ловчанският митрополит Гавриил, Браницкият епископ Григорий, отец Ангел Ангелов, протосингел на Софийската митрополия, представители на академичната общност.

2_600x400

Цифровизирането на архива на Зографския манастир се извършва от преподаватели в катедра „Кирилометодиевистика“ на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. От 2009 г. екипът, към който наскоро се присъединиха и преподаватели от Богословския факултет на Софийския университет, работи по описанието и дигитализирането на ръкописния и архивен фонд. Въз основа на старите налични каталози се прави ново описание на славянските ръкописи.

В момента Зографската електронна научно-изследователска библиотека към Софийския университет съдържа 286 архивни единици, дигитализирани копия на ръкописи от духовното и културно наследство на Светата обител. Базата данни е динамична и ще бъде непрекъснато развивана и обогатявана.

С компютри, дарени от Фондация „Лале“, в Университетската библиотека е изградена вътрешна мрежа, чрез която студенти, преподаватели и изследователи ще имат достъп до цифровизираните единици.

В началото на церемонията ректорът проф. дин Иван Илчев определи подписването на договора като уникален момент в историята на българската култура, а свързването на двете институции – едната от които е в основите на Българското Възраждане, другата – в основата на висшето образование в България, като изключително знаменателно. Той подчерта, че документите, предоставени любезно от Светата обител, представляват около 90 % от всички документи до началото на 20-ти век и са най-ценната част от документацията на манастира.

Библиотекарят на Зографския манастир отец Атанасий поздрави всички присъстващи с деня на апостолите Петър и Павел и деня на Дванадесетте апостоли и припомни, че макар повечето от тях да са били прости рибари, са залели света със светлината на Христовата вяра. „В днешния ден тук са събрани предимно учени хора и по повод на събитие, което мисля, че за всички е радостно и което по някакъв начин се явява продължение на дейността на онези неуки апостоли, но в контекста и със средствата на съвременния свят“.

В словото си отец Атанасий се спря на възникването и узряването идеята за създаване на манастирски дигитален архив в Университета. Той разказа за посещението на отци от манастира в библиотеката на Хилендарския манастир. „Тръгнахме си оттам силно впечатлени от извършената от тях работа по каталогизацията, архивирането и дигитализацията на книжния им фонд. Така се зароди идеята, че и ние можем да започнем подобна работа за по-доброто съхраняване и изучаване на нашия собствен. В същия този момент учени от катедрата по Кирилометодиевистика, съвършено непознати нам, решават да се обърнат чрез общи познати към нашия манастир с молба да им бъде разрешено да заснемат ръкописите му и да използват някои от тях в научната си работа. Всяка от страните беше общо взето в почти пълно неведение за това, какво представлява другата страна, но в края на краищата срещата се осъществи - с посредничеството и препоръките на нашия постоянен консултант проф. Климентина Иванова и на отец Козма Поповски. Решихме да започнем с дигитализацията на славянските ръкописи, като най-пряко свързани с манастирската и въобще българската история, които бяха и непосредственият предмет на научна дейност на нашите нововъзникнали сътрудници“.

1_600x400

Първите 28 ръкописа са заснети през юни 2010 г, а днес вече цялата Славянска сбирка е дигитализирана. В процеса на цялостно преустройство на библиотеката са намерени над двеста неизвестни славянски ръкописа извън вече каталогизираните от Кодов, Райков и Кожухаров 286, както и около 120 музикални славянски ръкописа. Предстои заснемането на гръцките ръкописи, които са над двеста, както и на огромния комплекс от архиви, който е почти изцяло неизучен.

Библиотекарят на Зографския манастир подчерта, че съвместната работа е довела до взаимна полза: „Запознахме се и с някаква част от научната литература върху старобългаристичната проблематика. Това разшири нашия кръгозор, защото видяхме с какви езикови проблеми са се сблъсквали светите създатели и продължители на нашата духовна култура, какъв е бил историческият контекст, в който са превеждали или сътворявали онова, което днес ние пеем и четем в храма, аскетическите и богословски творения, които изучаваме за своя духовна полза и за придобиване на просветен разум. Мисля, че и за нашите учени сътрудници ползата беше значителна, само че погледната от обратната страна. Те видяха вплетени в тъканта на манастирския живот форми и практики, за които дотогава само бяха чели или чували.“

3_600x400

Отец Атанасий подчерта, че идеята за създаване на дигиталния център се е родила в манастирското братство. Той добави, че това е естествено, защото винаги в историята манастирите са били места, които обединяват.

Отецът сподели, че прочетените задълбочени и добросъвестно направени изследвания, са обогатили цялостната представа на монасите за собствените духовни корени и за творчеството на отците на Църквата. Впечатление са им направили фрагментарността на изследванията, както и фактът, че трудовете, които обхващат цялостно проблем или епоха, са много малко. Според библиотекаря на Зограф е изразходван огромен интелектуален потенциал и усилия за доказването, „че и ний сме дали нещо на света“. „Защитаваме се от колегите от други народности, които на свой ред се мъчат да докажат, че те са дали повече на света, или че те са дали това, за което ние твърдим, че е „наше“ и т.н. Това води до едно политизиране на такъв дял от хуманитарната наука, който по своята природа не търпи политизация и бива неизбежно ощетен и осакатен от нея.“ Отците са забелязали и грешки в иначе прекрасни и добросъвестни изследвания, които са причинени от непознаване на живота и реалиите на Църквата и липсата на църковна грамотност.

DSC_0825_600x400

Библиотекарят подчерта, че смисълът на създадения с толкова труд и желание дигитален център е да бъде предоставена възможност за осъществяване на среща между Църквата и науката, от която и двете страни биха могли да спечелят много. Той изрази надежда чрез дигиталната библиотека да бъдат подети инициативи за среща между учените и просветените духовници и богослови, да се създадат интердисциплинарни курсове и семинари, в които двете страни да попълват взаимно своите липси. „Уверени сме, че придобиването на по-задълбочена църковна грамотност и култура от страна на учените ще ползва в значителна степен всички онези от тях, които се занимават със старината. Това ще допринесе за преодоляване и на трите споменати по-горе проблеми. Наличието на целокупна сбирка от извори ще даде възможност за извършването на по-цялостни и комплексни изследвания.“

Проф. Климентина Иванова, която е член на Консултативния съвет към Светата обител, също благодари на всички, плод на чиито усилия е създаването на Зографската електронна научно-изследователска библиотека в Софийския университет. Тя призна, че за нея тази библиотека е и ще си остане просто „Зографската стая“.

„В Договора, който се подписва в момента, се говори за 286 цифровизирани единици. Но зад юридическата терминология всеки, занимаващ се с ръкописите, знае, че сега притежаваме още един кладенец с жива книжовна вода. Че от Зограф сме получили не просто 286 слабо познати или непознати кодекси, а съхранени през времето свидетелства за отдаденост на вярата и на вечността. И че най-сетне имаме възможност да ги изучаваме всестранно и чрез тях да бъдем съпричастни и към ония, които са се трудили над всеки лист, над всеки ред и са ги оставили като наследство за манастира, но и за нуждаещите се от тях човеци. Имаме възможност да бъдем съпричастни и към учените, изследвали през близо два века светогорската българска Обител и нейните паметници“, каза проф. Иванова.

Проф. Климентина Иванова подчерта още, че началото вече е поставено и то в момент, когато имаме голяма нужда от близост с центровете на християнската духовност, един от които е Зографският манастир. „От тук насетне се надявам, че Зографската електронна библиотека ще стане център не само за българските, но и за чуждестранните медиевисти, място, където ще се работи всекидневно, място, в което нашите по-млади колеги и студентите ще могат да се запознаят с книжовното богатство на Зографската обител. И че читателите на Зографската електронна библиотека ще допринасят с труда си за цялостното разкриване и проучване на зографското ръкописно наследство, за авторитета и духовната прослава на Зографския манастир "Свети Георги".

Доц. Андрей Бояджиев от катедра „Кирилометодиевистика“ във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, който е част от екипа, работещ по дигитализацията на документите, показа пред аудиторията най-емблематичния зографски ръкопис – „История славянобългарска“.

DSC_0823_600x400

Той подчерта, че снимките на всички ръкописи са с чудесно качество за научно-изследователска дейност и представи накратко дигиталната библиотека.

Zogr043_0001r

В края на церемонията игуменът на Светата обител архимандрит Амвросий връчи на ректора на Софийския университет проф. дин Иван Илчев диск с архивните записи. Игуменът изрази радостта си от това добро начинание, което ще бъде от полза за българския народ и за българските учени.

DSC_0835_600x400
DSC_0784_600x400