Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / С писмен изпит по журналистика продължава втората кандидатстудентска сесия в Софийския университет за учебната 2014/2015 г.

   
С писмен изпит по журналистика продължава втората кандидатстудентска сесия в Софийския университет за учебната 2014/2015 г.

Днес в 9.00 часа в 65-та аудитория на Ректората Томислав Масларски от Мездра изтегли темата „Професия трол“, по която ще пишат кандидат-студентите.

Заместник-деканът на Факултета по журналистика проф. Ефрем Ефремов поздрави присъстващите в аудиторията за избора им да се явят на изпит в най-добрия университет в България и изрази надеждата, че с мнозина от кандидатите ще се види наесен.

515 кандидат-студенти са заявили желанието си да се явят на писмения изпит по журналистика.

1-1

Писменият изпит по журналистика има за цел да оцени способността на кандидат-студентите да създават цялостен и завършен писмен текст по зададена тема. Работата може да бъде написана в свободно избрана от автора прозаична форма и достатъчен за пълноценното разгръщане на замисъла обем.

Темите за писмения изпит са от съвременния обществен, политически, икономически и културен живот, отразен в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет.

Изпитната комисия формулира темите непосредствено преди изпита. Писменият изпит продължава 4 астрономически часа.

2 j

Предмет на оценка са:

а) уменията на кандидата да изгражда цялостен завършен текст – единен в структурно и смислово отношение; придържането към темата; ясното формулиране и аргументиране на авторската позиция (логическо, фактологическо, чрез позоваване на авторитети, чрез литературни, исторически и политически съпоставки и др.).

Самите твърдения на автора не са предмет на оценка, освен в случаите на допуснати фактологически грешки и смислови неточности, както и при изразяване на етническа и верска нетърпимост, на ксенофобия и омраза към другостта, към различието.

б) умението да се организира и композира изложението; да се подбират подходящи примери; да се правят анализи и обосновани заключения;

в) общата култура: познаване и уместно боравене с историческите, социалните, политическите, научните, културните, литературните и др. факти, използвани в изложението;

г) писмената култура: богатство на езика и обработеност на стила; правопис и пунктуация; избягване на клишета и заучени формулировки (езикови, литературни/литературоведски, журналистически и др.); избягване на словесно разточителство, общи фрази, преднамерена маниерност, смислови и логически повторения;

д) оригиналност на подхода при избор на гледна точка, на жанрова форма; при въвеждането в темата, финала на разработката; при изграждането на образи, използването на паралели, антитези и др.