Церемонията бе открита от доц. д-р Бойко Пенчев, заместник-декан на Факултета по славянски филологии, който представи накратко биографията на големия учен.

Александър Наумов е роден на 6 юли 1949 г. в гр. Орнета, Североизточна Полша. Завършва специалността славянска филология в Ягелонския университет в Краков през 1971 г. През 1969-1970 г. той специализира в Софийския университет, където се включва в работата на кръжока на акад. Петър Динеков. През 1971 г. става асистент по старобългарска литература в Института за славянска филология на Ягелонския университет. Пак там от 1986 г. е доцент, а през 1997 г. - професор.

„Научният авторитет и преподавателските качества правят професор Наумов желан гост във водещите световни университети. Той е бил гост-професор в Йейлския университет, в университета на Калифорния Бъркли. От 2003 г. е професор по славистика в Университета във Венеция. Още с първите си научни публикации през 70-те г на ХХ век проф. Наумов се очертава като изследовател с подчертан интерес към теоретичното и системно изследване на литературната традиция на православните славяни“ – заяви доц. Пенчев.

Той подчерта, че в кръга на изследователските интереси на автора от втората половина на 70-те години попадат въпросите на старобългарското преводаческо изкуство и теориите за превода, както и темите, свързани с изследването и анализирането на старобългарската поезия. Доц. Пенчев напомни, че по тази тема през 1980 г. проф. Наумов издава значимата в методологическо и теоретическо отношение статия „По въпросите на най-старата славянска поезия“. „Към проблематиката на средновековната славянска поезия проф. Наумов има траен интерес и до днес, като издирва, анализира и превежда в отделни публикации или антологии поетически композиции“ – добави още той.

Много съществена и основополагаща за палеославистиката е работата на проф. Александър Наумов върху изучаването, систематизирането и функционирането на библейските елементи в средновековните литературни текстове. Важен елемент от научната работа на изследователя са издаването на антологията на сръбската средновековна литература през 1983 г. и съставянето на антология, посветена на светите братя Кирил и Методий през 1985 г., в която на полски език е представен почти целият цикъл от произведения, свързани с първоучителите. Преводите от старобългарски в този сборник са негово дело.

Доц. Пенчев отбеляза в словото си още, че много голям дял в научноизследователската работа на проф. Наумов има археографско-текстологическата проблематика. От средата на 80-те години до днес усилията на изследователя са насочени към проучването на ръкописната традиция. Той припомни пред аудиторията редица от издадените трудове на проф. Наумов и отбеляза, че сред темите, на които той посвещава своите изследвания в последното десетилетие, е тази за културния и религиозния диалог между християнския Изток и Запад.

Доц. Пенчев не пропусна да отбележи и дългогодишната и плодотворна преподавателска дейност на полския учен в Полша, Италия и САЩ, където неговите възпитаници продължават да разработват идеите му.

„През годините проф. Александър Наумов се утвърди като един от най-значимите и активни изследователи в областта на средновековната славянска литература и един от най-авторитетните и радушно приемани учени в България“ – завърши словото си доц. Пенчев.

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дин Илчев връчи високото отличие на проф. Наумов. Пред аудиторията в Аулата новият Доктор хонорис кауза на СУ изнесе академично слово на тема “Ролята на Софийския университет и на българистиката в моя живот”.

Проф. Александър Наумов изрази своето вълнение и заяви, че се чувства поласкан от удостояването му с високото почетно звание на Софийския университет. „За мен този университет е втората Алма матер след Краковския, най-важният сред многото университети в света, където съм работил и гостувал. Изглежда че българистиката е била моето предопределение“ – каза той.

В академичното си слово проф. Наумов се върна в детството си и подчерта, че от най-ранна детска възраст е имал контакт с България. Баща му, православен свещеник, имал документ за участието си във висши богословски педагогически курсове в България от началото на 30-те години на 20 век. Посетил на два пъти София, Велико Търново и Пловдив, като гост на митрополит Кирил – тогава Пловдивски владика и наместник-председател на Светия Синод. „От него имаше книги с проповеди. Едната беше излязла през 1940-а година, а другите – през 1945-а и 1946- а година. Не можех да разбера – защо в тома от 40-а година има ятови букви и ер голям накрая, а другите два тома са писани по различен начин“ – разказа проф. Наумов.

Истинският контакт със славистиката той получил в Краков, където записва Славянска филология със специалност български език и литература: „Нашият лектор по български език за мен беше истински подарък на съдбата. Това беше Петър Илчев, с когото станахме много близки приятели. Той търпеливо ме въвеждаше в тайните на езика и в дебрите на старобългаристиката. Няколко седмици след началото на учебната година дойде група студенти от София. И така започна това непрекъснато общуване с приятели и колеги, което продължава почти половин век. И понякога ми е трудно да свикна с техните високи звания, длъжности, награди. Те остават за мен Мишо, Боян, Оги, Владко и така нататък“- разказа проф. Наумов.

Големият учен сподели пред аудиторията и за времето, прекарано в в Софийския университет: „Учебната 69-70-та година за мен, току-що навършил 20 години, беше изключително важна. Официално мой ръководител беше акад. Петър Динеков, който ми оказа пълно доверие и ми даваше научни и житейски съвети“. В университета той намира свои приятели и колеги, с които работи дълги години. В София той събира и материал за апокрифите, изиграли голяма роля в по-нататъшното му израстване като учен. В словото си проф. Наумов отбеляза, че приятелството му с проф. Красимир Станчев, близките му, дружески контакти с почти всички старобългаристи у нас, изключително полезното сътрудничество с Аксиния Джурова и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Кирилометодиевския научен център, Литературния институт на БАН и други е определило завинаги неговия научен и частен живот.

„Интересно е, че това старобългаристично съжителство успяваше да надхвърли географските и политическите граници. Независимо от политиката, а отчасти и благодарение на нея, старобългаристиката и кирило-методиевистиката станаха център на цялата палеославистика. А България допринесе изключително много за установяването и поддържането на близки, колегиални и приятелски връзки между хора от различни страни и с различни възгледи. Може да се каже, че италианските периоди в моя живот стават под знака, така да кажем, на българската следа“, добави той.

В словото си проф. Наумов разкри и впечатленията си от творчеството на Иван Вазов и особено от разказа „Дядо Йоцо гледа“: „Дядо Йоцо е видял „неугасен, таен копнеж в сърцето си да види българското“. Мисля, всъщност съм сигурен, че такъв копнеж от детски години гореше и в моето сърце“.

В края на словото си проф. Наумов заяви: „Това високо признание, тази тържествена церемония, присъствието на толкова сърдечни приятели и гости са пореден светъл лъч в моя живот. Вазовият „Гуслар“ казва – „Сърце старо пей от радост, сякаш връщам се в младост“. Той отново изказа своята благодарност за високото отличие с думата, научил още навремето в Краков: „Сполай ви!“.

Тържествената церемония в Аулата продължи с удостояването на проф. Красимир Станчев с Почетен знак със синя лента на Софийския университет .