Няколко години, след завръщането си в семейството на Софийския университет, Факултетът по медицина предоставя на своите възпитаници ново крило в Университетската болница, което отговаря на всички европейски изисквания за оборудване и обзавеждане на едно лечебно заведение.

Медицинският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е създаден с решение на Народното събрание за изменение на Закона за просветата от 10 ноември 1917 год. За нуждите на обучението в новия факултет тогава се предоставят сградата на Първа мъжка гимназия (ул. „Дунав“ 2), а за клиничното обучение – Александровска болница и Майчин дом „Княгиня Мария Луиза“. Основоположниците и първите професори в Софийския медицински факултет са не само випускници, специализанти и докторанти, но и преподаватели в най-престижни европейски университетски клиники. През 1950 год. с решение на Президиума на Народното събрание Медицинският факултет се отделя от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се основава Медицинска академия „Вълко Червенков”, която след редица трансформации днес е Медицински университет - София. По предложение на Академическия съвет на Софийския университет (Протокол № 13/25 юни 2003 год.) с Постановление на Министерския съвет № 316 от 19 декември 2003 год. в структурата на Софийския университет е възстановен Медицинският факултет. Същата година бившата Правителствена болница в „Лозенец“ е обявена за учебно-клинична база на новооткрития Медицински факултет в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

За краткото време след завръщането си в семейството на университета Университетската болница „Лозенец“ към Медицинския факултет на СУ предлага на своите студенти отлични условия за обучение и работа.

Деканът на факултета проф. д-р Любомир Спасов, дм е категоричен: „Болницата не е само легло и пациент, в болницата има много неща, които не се виждат. И студентите трябва да разберат в края на краищата функционирането на една болнична система.“

В новото крило всеки от екипа на болницата, както и студентите, ще има свое индивидуално гардеробче. В тези съблекални всеки ще може спокойно да облече работните си дрехи, без които достъпът в останалите помещения е забранен. Предвидени са около 500 места за преобличане.

От 1 октомври започва активно да работи и стопанският комплекс, който обслужва цялата болница. Тук се намират централното медицинско снабдяване, автоматичното зареждане на хапчетата за пациентите, кухненски блок, перално стопанство. Това са все неща, без които една болница не би могла да съществува.

Особено внимание проф. Спасов обръща на мястото, в което се почистват хирургичните инструменти: „Знаете, че най-големият вредител в хирургията са инфекциите. Прецизното чистене на използваните вече инструменти предотвратява развитието им. Студентите при нас могат да се запознаят с четири вида стерилизация на инструментите – обикновено, плазмено, което се прави само на 2-3 места в България, с етиленов оксид и ултразвуково почистване.“

В новото крило на Университетската болница „Лозенец“ се намира и така наречената „Автомивка“. Това е мястото, в което се стерилизира самото легло. Тук не е достатъчно само да се сменят чаршафите и матраците, а да се дезинфектира цялото легло.

Много ценна придобивка на болницата е помещението за снабдяване с консумативи и аптечен склад, който също започва да работи от първи октомври. Тук се намира може би единственият в страната, робот за дозиране на лекарствените средства. Проф. Спасов пояснява каква е неговата функция: „Роботът автоматично дозира и зарежда за всеки пациент необходимия прием от медикаменти в пластмасови пликчета. С баркод се въвежда необходимата дозировка хапчета например за 6 часа на конкретния пациент. Досега, изписвайки лекарства в клиниките, ние давахме цели опаковки с капсули. Когато пациентът се изпише, или си ги взима със себе си, или медицинският персонал по някакъв начин ги използва. А сега можем да дозираме индивидуално до една таблетка. С този робот в рамките на една година икономията от средства е до 30%, което е едно изключително голямо перо в която и да е болница. Тук работят фармацевтите, въвеждат предписаното от лекуващия лекар на всеки пациент индивидуално и ги пускат по въздушната поща. Така се печели и много време.“

Интересно е да се види и споменатата поща, която осъществява връзката между отделенията, между кабинетите и между новата и модерна административна сграда на Факултета по медицина и болницата. Това е така наречената „въздушна поща“. На определени места има специални ниши, в които се намира сложна апаратура – т.е. пощата. Пощенските пратки – документи, кръвни проби и прочие, се слагат в специални цилиндри, които се запечатват. След това се набира специален код, който отговаря на адреса на получателя на съответната пратка. Със силна въздушна струя цилиндрите биват отнасяни до желаното място.

Не само новите високи технологии впечатляват студентите в Медицинския факултет. Особено богатство на факултета е отлично поддържаният парк, в който могат да се срещнат катерички и таралежи и различни видове птици. А новата модерна сграда на факултета е предпоставка за отлични условия за обучение и работа на бъдещите медици.