Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Литературен форум с участието на Мо Йен бе проведен в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

   
Литературен форум с участието на Мо Йен бе проведен в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Мо Йен

След церемонията по удостояването на Мо Йен с почетната титла „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет в Конферентната зала на Ректората се състоя литературен форум. Организатор на събитието бе Институтът „Конфуций” в София със съдействието на Съюза на писателите, Съюза на журналистите и Фондация „Славяни”.

На дискусията присъстваха български писатели, преводачи, журналисти, много преподаватели и студенти, представители на академичната общност на Софийския университет, както и почитатели на китайския писател.

Проф. Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури към СУ, поздрави всички присъстващи и отбеляза, че днешния ден е едно истинско литературно събитие в културния живот не само на Софийския университет, но и на цяла България. „Романът, който виждам тук, е първият превод на роман на Мо Йен на български от английски език и излезе преди една година у нас. Той се казва „Промяната”. Всички според мен би трябвало да помним един прекрасен китайски филм, който се казваше „Червено сорго”. Тази история за Китай под японска окупация е написана също от г-н Мо Йен. В днешната си лекция в Аулата на СУ Мо Йен ясно каза, че той е един съвсем обикновен човек, който много здраво стои върху китайската земя, който черпи от живителните сокове на китайската култура и история, но има точен поглед към целия свят. Вероятно това е формулата за литературния талант”, допълни проф. Федотов.

2

Проф. Александър Федотов

Председателят на Фондация „Славяни” проф. д-р Захари Захариев изрази своето задоволство, че българската публика има възможност да се срещне с един от най-изявените представители на съвременната китайска литература. „Ние гледаме на неговото посещение като на изпълнение на една мащабна програма за развитие на връзките в сферата на литературата, която е оформена в специално споразумение между Съюза на българските писатели и Фондация „Славяни”, от българска страна, и Съюза на китайските писатели”, каза той и подчерта, че Съюзът на българските журналисти също работи активно в тази насока.

3

Проф. Захари Захариев

Проф. Захариев обеща на всички присъстващи нови срещи с видни представители на китайската съвременна литература: „Благодарение на такива посланици на великата китайска култура, като Мо Йен, ние ставаме все по-съпричастни с един свят, чието влияние ще се чувства все по-уверено в новата фаза на цивилизацията на XXI век”.

Акад. Антон Дончев поздрави Мо Йен с добре дошъл и добави: „Искам да направя едно признание, сигурно много закъсняло. От три извора започнах да пия, когато започнах да пиша - Библията, исландските саги и класическия китайски роман и китайските сказания”.

4

Акад. Антон Дончев

„Очевидно Мо Йен не е спазвал забраната да не говори, защото всъщност говоренето е създаване на светове. Египетската картина за сътворение на света – това е богът Тах, който в абсолютното нищо говори и всяко слово се превръща във вещ. В началото е словото и словото се превръща в материя. Това, което Мо Йен разказва, е създаването на светове, в които самият той живее и накара и нас да живеем в тях”, каза още акад. Дончев.

Той допълни, че обича китайската литература, защото тя говори за добродетели и величие, дори когато говори за пороци, защото те всъщност са изродени добродетели.

5

Снежана Тодорова

Главния секретар на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова не скри радостта си да присъства на това изключително събитие в българския културен живот, което тя разгледа като една голяма стъпка на приближаване на големия Китай към европейска България.

По време на дискусията бяха засегнати въпроси, свързани с промените през 80-те години на XX век, които в Китай са богати на различни културни явления, за световните автори, които са повлияли на Мо Йен през годините, както и за влиянието на класическите митове за формирането на съвременната идентичност на личността в Китай.

1

Мо Йен отбеляза, че първият му сборник „Прозрачният морков” е публикуван в поредицата „Нови звезди” от издателство „Писател” в Китай заедно с произведения на други значими писатели от тази епоха. През 1976 г. след смъртта на Мао Дзедун започва период на реформи в цялостното развитие на Китай, включително и в литературата. Това довежда до реабилитиране на поредица от писатели, които постепенно възстановяват своята дейност.

В част от техните произведения се отразяват последиците, които културната революция е нанесла на техните семейства. До този момент клишетата за литературните образи, играят съществена роля. Съществено място в произведенията заема ролята на селячеството, работниците и армията. През 80-те години на XX век за пръв път в Китай се появяват и преводи на значими световни произведения и китайската общественост има възможност да се докосне до чуждестранната литература. „Тогава започна този период на подражание на стила на западните творци. Много бързо осъзнахме, че няма голяма перспектива за развитие у нас в тази посока на подражание и установихме, че трябва да се стремим да създаваме нещо самобитно. Тогава на литературната сцена в Китай се появи феноменът на „литературата на търсене на корените” – именно обръщането към историята, към народната култура на нашата собствена страна, откъдето да се черпи ресурс за нашето творчество. Тогава се обърнахме към историческата класика на нашата страна”, отбеляза Мо Йен.

8

Той подчерта, че 80-те години на XX век са златна епоха в развитието на китайската литература. Тогава литературата е съществена част от обществения живот на Китай. Той изрази своето съжаление, че днес това явление е останало в историята, защото процесите на комерсиализиране и реформиране на всички области в живота на Китай довеждат до промяна и в литературата.

Мо Йен допълни, че въпросът за езика и структурата, които изграждат романите му са много важни за него и непрекъснато търси начини да обновява творческите си средства. Той изрази убеждението си, че митологиите на отделните народи по света си приличат. „Ако решим да свържем митовете със съвременността, ще трябва да опишем божествата като хора. Трябва да имаме предвид и свързаните с тях демони и отрицателните форми на свръхестественото”, каза Мо Йен и подчерта, че в китайските митове е отразен сблъсъкът на човека с природата. От друга страна в тези митични истории е отразена и фантазията и представите на нашите деди за едно по-добро и красиво бъдеще, допълни той.

6

Петко Хинов

Петко Хинов, преводач на първия роман на Мо Йен, който в момента се превежда на български език от китайски – „Уморен да се раждам и да умирам“, представи съдържанието на романа, който нарече семеен епос в няколко епохи. „За тази книга, след получаването на Нобеловата награда, самият автор казва: „Този роман сравнително цялостно изобразява моя писателски стил и моите издирвания”, каза още Петър Хинов.

След дискусията Мо Йен лично връчи наградите на победителите от литературния конкурс за превод на негови кратки разкази. Наградените са Радина Димитрова за превода й на „Бурен вятър и с главата надолу”, Кристина Нанева - за „Есенни води” и Елена Бисеркова - за „Сухата река”.

7