Събитието е организирано от посолствата на Чешката и Словашката република в България съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се провежда под патронажа на президента на Република България.
Сред гостите на събитието бяха представители на посолствата на Венецуела, Армения, Ирландия, Норвегия, Германия, Румъния, Полша, Франция, Ливан, Сирия и Молдова, както и от Министерство на външните работи, Центъра по социологически проучвания, Чешкия център и СЕО.
Модератор на кръглата маса беше Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България.
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. дин Иван Илчев откри събитието. Той приветства гостите с добре дошли в университета и каза, че за него е удоволствие именно СУ да бъде домакин на тази кръгла маса. Ректорът добави, че конференцията е само първата част от отбелязването на 25-годишния юбилей, тъй като вече има публикувани изследвания върху тази тема и се очаква издаването на още три книги.
Ректорът отбеляза, че за него като историк е интересно да бъде свидетел как във времената на юбилей, историята е сътворявана от участниците в събитията, историците и най-вече масмедиите. „Ще бъде много трудно за бъдещите поколения историци да видят истината за случилото се, кои са били истинските герои в събитията и кои са станали герои в историческия наратив. Надявам се, че тези въпроси ще бъдат поставени на тази среща”, каза още проф. Илчев.
Соломон Паси благодари на посолствата на Чехия и Словакия и на представителите на дипломатическия корпус за участието. Той представи участниците в кръглата маса - проф. Соня Шомолани, известен словашки политически активист, участник в събитията от ноември 1989 г., Павел Вацек, посланик на Чехия в България, проф. Искра Баева, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет, доц. Румяна Коларова, ръководител на катедра „Политология“ в Софийския университет и проф. Ангел Ангелов от Факултета по славянски филологии.
Соломон Паси прочете поздравителен адрес от президента Желю Желев. „Вълнението на десетките хиляди души, събрали се на първия демократичен митинг на 18 ноември 1989 г. на площад "Александър Невски и първите свободни оратори е трудно да се пресъздаде, но такива бяха първите стъпки на "нежните революции“ отпреди 25 години и на прехождащото гражданско общество”, се казва в адреса на президента, който пожелава успех на участниците и организаторите на конференцията при анализа на събитията от 1989 г.
Всеки от участниците разказа пред аудиторията какъв елемент от реалността днес не е могъл да си представи преди 25 години. За проф. Соня Шомолани преди 25 години е било немислимо чешкият посланик и тя да представят две различни държави, Чешката и Словашката република да имат ден на независимостта, а еврото да бъде използвано в Словашката република, но не и в Чешката република.
„Не съм си представяла, че всички ще говорим по безжични телефони, ще четем вестниците си от тези телефони и ще имаме достъп до всякаква информация, свързана с политиката през телефоните. Цифровата комуникация промени начина, по който гражданите възприемат информация и формират отношението си към политиката – вече масмедиите не са същите, а има персонализирана мрежа”, каза доц. Румяна Коларова.
Проф. Баева отбеляза, че не си е представяла, че днес ще бъдем толкова разделени. Проф. Ангелов не скри, че една от мечтите му е била мавзолеят на Георги Димитров да бъде разрушен. Посланикът на Чехия, Павел Вацек, добави, че не се е виждал като баща с три деца в предучилищна възраст по това време, но запази отговора си за политическите промени за по-късно.
Проф. Илчев разказа, че през 1988 г., по време на Перестройката, попитан от съпругата си дали има шанс Германия да се обедини, а политическите режими да се променят, изказал предположение, че може би ще има конвергенция между двете системи и до края на века вероятно ще има някакъв вид обединение между двете части на Германия и по-скоро икономически, отколкото политически съюз. „Това означава да не питаш историк за бъдещето”, пошегува се проф. Илчев.
Събитието продължи с лекции на участниците в кръглата маса.
По-късно в галерия „Алма матер“ бяха открити изложбите „Словакия, следвайки пътя на Нежната революция. 25 години от падането на Желязната завеса“ и „1989 през очите на фотографите. Прелюдия/ Германското преселване/ Падането на Берлинската стена/ Нежната революция”, организирани от посолството на Чешката република, посолството на Словашката република и Културния център на Софийския университет. Събитието бе открито от посланика на Словашката република Мариан Якубоци и посланика на Чехия в България Павел Вацек.
Експозицията представя фотографии и коментари на очевидци и участници в събитията, разиграли се на 17 ноември 1989 г. в бивша Чехословакия. Свидетелствата обхващат периода на Нежната революция, наречен така заради безкръвния емоционален характер на чехословашкия политически преврат, но също така предхождащите и последвалите го събития, очертавайки ярка картина на началото и развитието на Нежната революция в Чехия и Словакия.