На честването на Деня на дарителя, което започна с изпълнения на хор „Гусла“ с главен диригент акад. Валентин Бобевски, който отбелязва 90-годишнината си, присъстваха наследници на проф. Георги Златарски, заместник-ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, директорът на Университетската библиотека „Св. Кл. Охридски“ д-р Анна Ангелова, заместник-деканът на Геолого-географския факултет на СУ доц. Филип Мачев.

Изложбата, посветена на 160-годишнината от рождението на проф. Г. Златарски – основоположник на геоложката наука у нас, един от първите преподаватели по естествени науки в Софийския университет, несменяем титуляр на Катедрата по геология, декан на Физико-математическия факултет, два пъти ректор на Алма матер, действителен член на Българското книжовно дружество, основател и първи председател на Българското природоизпитателно дружество, бе открита от Илонка Колева, началник на отдел „Университетски архив“.

Илонка Колева

Тя благодари на екипа на музея „Земята и хората“ за поканата университетската изложба да гостува при тях. „Това е един шанс изложбата да бъде видяна от повече хора“. – заяви тя. Г-жа Колева добави, че изложбата е плод на съвместната работа на Университетската библиотека, Университетския архив и Геолого-географския факултет:

„Днес ние показваме един от най-ценните фондове, съхранявани в Университетския архив. Документите ни бяха предадени от декана на ГГФ доц. Марин Иванов, който ги е получил като дарение от тук присъстващите наследници на проф. Георги Златарски. Фондът, който днес представяме, е значително по-богат и разнообразен като видове документи, чийто общ брой е над 270 архивни единици. В него са включени лекциите на проф. Златарски по геология и палеонтология, ръкописи на негови научни изследвания, студии и статии, подготвени за печат в научни списания, множество определения за фосили, намерени и описани от него, записки с теренни проучвания в различни части на страната, библиографски бележки върху ползвана чуждестранна литература, писма от негови близки и студенти. Особено ценен и интересен е подготвеният, но неиздаден от проф. Златарски „Атлас по палеонтология“, който съдържа множество интересни изображения. Голям интерес представлява и Алманахът на най-видните европейски учени, в който проф. Златарски е единственият представен българин“ – заяви още тя.

Изложените документи са подредени в няколко раздела: лични, документи от ректорския мандат на проф. Златарски през 1897/98 г., документи от служебната му дейност, лекции, научни изследвания; записки от теренни проучвания. В тези раздели могат да се видят записки от студентските години на Георги Златарски в Загреб, лични писма, покана от френския геолог Алберт Гаудри за вечеря по случай Международния конгрес по геология. Представени са и всички основни научни трудове на проф. Златарски, които бележат основното геоложко райониране на България. Изложена е и книга от личната му библиотека с автограф от неговия приятел и съратник Константин Иречек.

Сред изложените документи има две любопитни чернови на писма на проф. Златарски по време на първия му ректорски мандат до министъра на народното просвещение, в които му съобщава, че е избран за ректор на Висшето училище и изразява опасението си, че административната му работа ще попречи на научните му занимания. Показани са и чернови на писма до Гаврил Кръстевич с молба да предаде библиотеката и архивата си на Висшето училище, писма до кмета на Габрово и княз Фердинанд по повод пренасяне на тленните останки на Васил Априлов в Габрово и други.

„За нас беше много трудно да определим кои документи да включим в изложбата, но всеки, който се интересува от архивното наследство на проф. Златарски, може да ни посети в Университетския архив или скоро да потърси в сайта на архива описа на документите“, заяви още Илонка Колева.

Доц. д-р Филип Мачев

Заместник –деканът на Геолого-географския факултет на Софийския университет доц. д-р Филип Мачев представи пред аудиторията делото на проф. Георги Златарски и подчерта, че и неговите братя също са будни и известни специалисти. В словото си той разказа за това как младият още Георги Златарски избира геоложката наука в Загреб, а две години след Освобождението – през 1880 година, веднага след полагането на последния си изпит се завръща в България. Назначен е като геолог и минеролог при Министерството на финансите - длъжност, която заема цели десет години.

„Задачата на Златарски била да проучи както минералните богатства на Княжество България, така и нейния геоложки строеж. Тогава България е била почти непозната в геоложко отношение. Не е имало нито библиотеки, нито лаборатории. Нямало е с кого да сподели мнение и опит. Георги Златарски е започнал от нулата и само за няколко години е обходил почти всички краища на Княжеството“.

Доц. Мачев разказа и за планираното геоложко проучване на България, за първите геоложки карти и подчерта, че да се състави геоложка карта на България става дело на живота на Георги Златарски. В словото си той изтъкна и ролята на Златарски за основополагането на българската геоложка книжнина и документация, за събирането на многобройни скални образци, минерали и фосили от цялата страна.

Доц. Мачев се спря подробно на научната дейност, на публикациите и изявите му в чужбина, както и за организираното от проф. Златарски Геологическо бюро към Министерството на търговията и земеделието: „С цялата си дейност Златарски издига високо авторитета на българската геоложка наука. В чужбина престават да гледат на България като тера инкогнита и като на бяло петно върху геоложката карта на Европа.“

Внукът на проф. Георги Златарски - проф. Васил Златарски (също геолог, живеещ и преподаващ в САЩ), представи на аудиторията следшествениците на семейството с думите: „Честит бях да участвам на 100-годишнината от рождението на проф. Георги Златарски – тогава бях гимназист. Честит бях да участвам в 120-годишнината, 140-годишнината, сега в 160-годишнината от рождението на проф. Георги Златарски. Време е да се помисли за по-млади представители, следшественици на семейството, които да го представят.

Проф. Васил Златарски обърна внимание, че денят, в който се открива изложбата, посветена на неговия дядо е и ден на дарителя. „Хубаво е да помислим за една от най-хубавите човешки черти – помагането“. Дарението според него може да бъде материално, дарение на свободно време за изследвания, духовни дарения – като даде за пример хор „Гусла“.

„Вчера донесох двата тома подвързани произведения на проф. Г. Златарски от неговия син. Донесох ги с един негов геоложки чук. Това са материали, които последните 35-40 години са пътували в куфара, когато семейството ни е прескачало океана и наистина е разполагало само с петдесет долара. И са пазени като повече от история. За мен беше голямо удоволствие и чест да ги предложа на музея“ – заяви той.

Внукът на проф. Георги Златарски разказа още, че проф. Георги Златарски е основател на природоизпитателното дружество, бил е в зародиша на много обществени, най-добри български начинания. Един от основателите на Червения кръст, на Земеделското дружество, на Музикалното дружество. Добави, че още в Загреб е пеел в хора и след това се е занимавал с музика. Разказа и за ролята на проф. Златарски като природовед – човек, който се е борил за издигане на народа до общите научни истини, за връзката между природа, наука и народ. Не пропусна да цитира и спомените на негови близки, които разкриват ведрия характер на проф. Георги Златарски, прямотата му и необикновеното му гостоприемство.

В словото си проф. Васил Златарски засегна и проблемите на съвременната геология като наука и заяви: „Призовавам колегите геолози да видим какво е общото в нас, да видим стойността на геологията, стойността не само на нашата професия. Това е национално богатство, това е национална сигурност и винаги е имала много голямо значение в държавната политика.“