Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Изложба „Съкровища от дарохранителницата на библиотека „Теология“ беше открита в Университетската библиотека

   
Изложба „Съкровища от дарохранителницата на библиотека „Теология“ беше открита в Университетската библиотека

В рамките на честванията на 125-ата годишнина на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Богословският факултет и Университетската библиотека организираха изложба „Съкровища от дарохранителницата на библиотека „Теология“. С това събитие се отбелязва 90-тата годишнина на Богословския факултет и 125-тата годишнина на библиотеката на Алма матер.

В експозицията са включени ръкописи, първопечатни и старопечатни книги на български, сръбски, руски, румънски, гръцки, библейски еврейски и други западни езици от колекцията „Редки и ценни издания“ на библиотека „Теология“.

Събитието откри директорът на Университетска библиотека д-р Анна Ангелова: „Само 10 години след Освобождението шепа ентусиасти се нагърбват с нелеката и лелеяна мечта да създадат първия български университет. Първостроителите на Алма матер знаят, че за да пребъде градежът във времето, първо трябва да положат в темелите основния камък, който пази спомена за началото и носи послание към бъдното. Още преди да е конституиран първият български университет в рамките на Висшия педагогически курс е учредена библиотеката, необходима за учители и ученици на курса. Положен е основният камък в темелите на българската Алма матер и в темелите на българското висше образование. Както би казал Балан – „Това е факт историчен”.

1

Историята на Университетска библиотека е неразделна част от историята на самия университет. Тя се развива и укрепва заедно с него и в известен смисъл е отражение на Университета, защото книжният фонд на Университетска библиотека отразява развитието на отделните факултети и отделните университетски специалности. Няколко поколения университетски учени и библиотекари работят упорито за изграждането на институцията Университетска библиотека.

Д-р Ангелова отбеляза, че в своя дълъг 125-годишен път Университетска библиотека преминава през три основни етапа на развитие. Първият, продължил повече от 100 години, от 1888 до 1990 г. тя се развива като традиционна библиотека. Вторият, твърде кратък – обхваща само две години – 1990-1992 г., когато библиотеката стъпва на полето на автоматизацията с частично автоматизиране на отделни библиотечни процеси. През третия период, който започва през 1992 г. и продължава и до днес, Университетската библиотека става първата библиотека, която пристъпва към автоматизиране – на въвеждане на изцяло автоматизирана, интегрирана библиотечно-информационна система. През 2009 г. тя се превръща в първата автоматизирана библиотечна мрежа в страната, която обхваща всички процеси, не само в Централната библиотека, а и в 26-те филиални библиотеки, които изграждат мрежата на Университетска библиотека.

2

„Иновациите са присъщи за всички университетски библиотеки по света, защото където има наука, където има научни търсения, там се ражда знанието и там се прилагат иновативните подходи”, подчерта д-р Ангелова.

Университетска библиотека посреща своя юбилей с многоотраслов фонд, наброяващ 2 510 000 библиотечни единици. Тя регистрира ежегодно над 20 000 читатели и над 300 000 посещения. Най-голямата гордост е електронният каталог на библиотеката, който наброява почти 1 000 000 записа – огромна база данни, която служи за целите на обучението и най-вече за научното търсене в Университета.

Д-р Ангелова изказа своята благодарност към колегите си – хората, които с ежедневен упорит труд успяват със сърце, ум и много любов да работят толкова предано за институцията УБ. Предаността им се измерва с един феномен – в историята на библиотеката са регистрирани четири поколения библиотекари от едно семейство, които предават щафетата и продължават да работят тук.

„Моите благодарности днес са отправени и към всички ректорски ръководства, защото след 90-та година – нар. „тежък период на българския преход”, когато много от библиотеките бяха поставени пред непреодолими проблеми, изключително тежки. Част от библиотеките дори бяха принудени да затворят, да не комплектуват. УБ продължи устойчиво своето развитие. Да, имахме проблеми, но нямахме сътресения, нямахме катаклизми. През този период именно благодарение на отношението на ректорските ръководства към библиотеката като основополагащ спомагателен институт в рамките на Алма матер, УБ преодоля безпрепятствено тези години и бяхме първата и може би единствена библиотека в страната, която не спря комплектуването, която не спря абонаментите на научни бази данни”, отбеляза д-р Ангелова.

Тя благодари също на декана на Богословски факултет доц. Александър Омарчевски и на колегите си от библиотека „Теология”. Едва ли би могло да има по-добър повод за отбелязване юбилея на една библиотека от представянето на нейния съкровищен фонд, каза д-р Ангелова и посочи, че по този повод за първи път пред публика се показват съкровища от дарохранителницата на библиотека „Теология”.

3

Библиотеката е уникална в библиотечната система в страната. Почти 80 % от фонда на библиотека „Теология” е дарение. Тази традиция на спомоществователство и спонсорство продължава и до днес.

„Обръщайки се към бъдното, ми се ще да бъда оптимист и да завърша отново с думите на първия ректор на Алма матер, който казва, че се надява по-щастливи от нас следовници да дойдат, да обновят знанието, да поправят грешките и да завършат делото”, каза в заключителните си думи д-р Ангелова.

Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев започна обръщението си към присъстващите с думите: „Когато искаш да направиш университет, правиш библиотека и след това строиш университета около нея”. Той разказа, че още от постъпването си като студент в СУ винаги е бил читател на УБ. Ректорът изказа своята благодарност на всички, които са работили за утвърждаването на УБ като втората по големина национална библиотека в страната. „Не си спомням случай, в който бюджетът на УБ да е бил оспорван от колегията. Винаги сме опитвали да даваме максималното, което можем, което не значи, че е било много”, каза още той.

5

Проф. Илчев поздрави колегите от библиотека „Теология” и отбеляза, че твърде често не си даваме сметка от колко бижута е съставена огърлицата на Софийския университет. Колегията не знае какво притежаваме, какво работят другите колеги, с какви богатства разполагаме, допълни той. Именно поради тази причина в последните месеци е започната практиката академическите съвети да се провеждат в сградите на различните факултети.

Ректорът посочи, че в Университета се провеждат средно годишно над 700 научни събития – няма друга институция в България, която да е толкова активна в научното поле.

В края на словото си проф. Илчев пожела успех, повече ентусиазъм, още подобни изложби, да не мислим за настоящото, а да мислим за бъдното.

Деканът на Богословския факултет доц. Омарчевски разказа на присъстващите за историята на факултета и неговите първи преподаватели. Богословският факултет на СУ е създаден през 1923 г. и много бързо се превръща в активен център за духовно и религиозно образование. Сградата на факултета е построена през същата година по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Деканът припомни, че първият, удостоен с почетна магистърска степен от факултета е Екзарх Йосиф. Сърцето на Богословския факултет е учебният параклис. Стенописите са рисувани от известния зограф Николай Ростовцев през 1978 г. и са образец за канонично църковно православно изкуство.

Библиотеката при Богословския факултет на Софийския университет е уникална за страната специализирана библиотека в областта на теологията. През нейната 90-годишната история в общия ѝ фонд попадат множество редки и ценни книги. За по-доброто им съхраняване и опазване от 2013 г. те са обособени в колекция “Редки и ценни издания”, съдържаща общо 376 заглавия в 477 тома първопечатни и старопечатни книги, обособени извън общия фонд, и 1109 заглавия ценни издания от ХІХ и началото на ХХ век. В колекцията влиза и особено ценна малка сбирка от ръкописи.

6

Печатните издания в колекцията са структурирани в две основни групи – български и чужди редки и ценни издания. Първата група включва: сбирка от български първопечатни и старопечатни издания; български ценни книги, издадени от 1879 до 1900 г. Втората група обхваща чуждите редки и ценни издания според азбуката на която са отпечатани. Като “книжовни паметници” на своето време, важна част от колекцията са запазените компактно лични библиотеки, дарени от Н. Б. Екзарх Йосиф І, проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков, Българският патриарх Кирил, Старозагорския митрополит Методий Кусев, които са изключително ценни като специализирани библиотечни сбирки в областта на богословието. В състава на колекцията присъстват и характерните за фондовете на Университетската библиотека литографски лекции по богословски дисциплини, които представляват интерес за историята на преподаването във факултета. Много от книгите в колекцията са ценни не само на ниво издания, но и като екземпляри, съдържащи ръкописни бележки, дарствени надписи, автографи и посвещения, които ги превръщат в “съкровищница” за изследователите.

Снежа Янева, представител на Българска библиотечна асоциация, прочете поздравителен адрес от името на асоциацията. „Университетска библиотека е една от най-големите научни библиотеки в България, която върви смело по пътя на модернизацията и представя пред света съвременното лице на българските библиотеки. В резултат на своята изключително активна творческа и всеотдайна дейност, на многото реализирани успешни проекти, на изпреварващите инициативи и смелото посрещане на предизвикателствата тя напълно заслужено получи престижното звание „Библиотека на годината” за 2012 г.”, се казва в адреса.

Г-жа Янева връчи на д-р Ангелова почетния знак на Българската библиотечно-информационна асоциация.

Директорът на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” проф. Боряна Христова също поднесе своите поздравления на д-р Ангелова. Тя даде поздравителен адрес от името на ръководството на НБКМ и предложи като подарък в лабораторията на НБКМ да бъдат реставрирани фрагменти от „Постен триод”.

Проф. Александър Димчев благодари на ректорското ръководство за помощта му към УБ в тези изключително трудни времена: "Настоящето ректорско ръководство за разлика от други пое въпросите за УБ като своя кауза и мисия. То направи модернизация на УБ, даде й шанс и възможности за бъдещето. Самият ректор бе направил факултетна библиотека – в битността се на декан. Това ректорско ръководство не се подаде на конюнктурните идеи на някои декани и финансисти в СУ да бъда намален бюджета за нова литература, за информация и БД. За разлика от апелите на бившия ни министър на образованието, който твърдеше, че „броят на книгите в библиотеките няма значение за развитието на университетите“, то знае важността на ролята на книгите и на информацията за днешния свят на знанието. Категорично се противопостави и не позволи подобни недалновидни тенденции да се случат".

Той припомни и китайската поговорка: „Ако искаш да си щастлив един ден – напий се. Ако искаш да си щастлив седем дни – вземи едно прасе, изяж го. Ако искаш да си щастлив 1 месец, ожени се. Ако искаш да си щастлив 20 години – стани градинар. Ако искаш да си щастлив цял живот – стани библиотекар”. Проф. Димчев отбеляза, че от три поколения историята на семейството му е свързана с Университетската библиотека и от свое и тяхно име направи парично дарение на библиотеката.

Цялото приветствие на проф. А. Димчев можете да прочетете тук .