Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Изложба, посветена на 60-та годишнина на ЦЕРН и 15 години пълноправно участие на България в организацията

   
Изложба, посветена на 60-та годишнина на ЦЕРН и 15 години пълноправно участие на България в организацията

Проф. Ролф Хойер

В Националния музей „Земята и хората“ бе открита изложба, посветена на 60-та годишнина от основаването на ЦЕРН и 15-та годишнина от пълноправното членство на България в организацията. Събитието е организирано от Министерството на образованието и науката и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с любезното съдействие на Националния музей „Земята и хората“ и София Тех Парк.

Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН е създадена през септември 1954 г. от 12 западно-европейски страни-учредителки. Днес ЦЕРН има 21 страни-членки, в това число страни от Централна и Източна Европа, както и протоколи за сътрудничество с 40 страни. Почти 11 000 учени от 500 научно-изследователски центрове и университети от 100 националности могат да работят на експерименталните й комплекси.

Приемането на България в ЦЕРН е акт на признание на нивото и достиженията на българската физика на високите енергии, на приноса на българските физици и инженери в съвременната наука, на значителния научно-технологичен потенциал на страната и е резултат от многогодишните усилия на българската научна общност и няколко български правителства.

Изложбата е посветена на миналото, настоящето и бъдещето на ЦЕРН, българското присъствие в различните изследователски и образователни програми и новите перспективи за научно сътрудничество и технологичен трансфер пред българските научно-изследователски институции и българския бизнес.

Гости на откриването бяха генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер, ректорът на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ проф. дин Иван Илчев, министърът на образованието и науката в служебното правителство доц. Румяна Коларова, Ирена Младенова, зам.-министър на икономиката и енергетиката, ученици от СОУ „Нешо Бончев” Панагюрище и 9-то ОУ гр. Перник, заедно със своите учители, които са преминали обучение в ЦЕРН.

1

Доц. Румяна Коларова

„Българските физици и инженери от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН участват в експеримента CMS от неговото създаване през 1991 г. и имат съществен принос в разработването и конструирането на детектора”, отбеляза доц. Румяна Коларова. Тя добави, че посещението й в ЦЕРН е едно от най-вълнуващите събития в живота й е била искрено впечатлена от това, което българската наука и специалисти са изобретили. Доц. Коларова подчерта, че над 255 български учители и преподаватели са преминали през модулите на програмата за квалификация на учители в ЦЕРН, подкрепена от Министерството на образованието и науката и провеждана съвместно със Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, образователния офис в ЦЕРН и Българската академия на науките.

Доц. Коларова каза още, че данните, които се получават при изследванията в ЦЕРН, могат да се ползват от учените в цял свят и по този начин ЦЕРН създава световна общност от учени, които едновременно и в тясно сътрудничество търсят и постигат своите открития. В заключение доц. Коларова пожела на всички незабравима разходка из магическия свят на науката, който ни прави част от Обединена Европа на знанието.

Генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер обърна внимание на всички присъстващи, че това е организация за фундаментални научни изследвания, която се опитва да стигне до дълбините на начина, по който вселената е произлязла и как съществуваме благодарение на физиката. Той допълни, че за целта е необходимо да се развиват технологиите, което от своя страна позволява да се развива и индустрията. Всичко това ЦЕРН успява да постигне благодарение на стотиците учени от различни националности, които работят там и помагат със своите знания. „Нашата мисия в ЦЕРН е обвързана също и с образованието. Приканвам всички млади хора да ни посетят заедно със своите учители. Да се докоснат до технологиите, с които работим и да опитат само какво могат да направят с тях и да станат част от бъдещето на ЦЕРН”, каза проф. Хойер.

2

Проф. дин Иван Илчев

Проф. дин Иван Илчев, ректор на Софийския университет, поздрави присъстващите в музейната зала и изрази радостта си, че преди 15 години именно Софийският университет е един от инициаторите България да влезе в ЦЕРН и българските учени да присъединят усилията си към усилията на световни учени.

„През изтеклите години в ЦЕРН са работили повече от сто преподаватели и докторанти от Софийския университет и безспорно са направили всичко по силите си, за да ускорят движението на човечеството напред. ЦЕРН е решение за проблемите на човечеството през XXII век. На някои от вас това изглежда много далече. Но моят дядо е роден в края на XIX век. Внуците на тези млади хора тук ще живеят през XXII век, a ЦЕРН и хората, които всеотдайно работят в него, са връзката между времената. Пожелавам ви успех“ – каза проф. Илчев.

Доц. д-р Леандър Литов

Доц. д-р Леандър Литов, ръководител на Катедрата по атомна физика в СУ "Св. Климент Охридски" и на българския екип към ЦЕРН, благодари на всички, помогнали за реализирането на изложбата. Той заяви, че от чисто човешка гледна точка 60 години е една съвсем прилична възраст, но погледнато исторически – това е една съвсем младенческа възраст. „Важното е, че за тези 60 години ЦЕРН успя да направи такива приноси в развитието на човешката цивилизация, които се помнят, които са исторически – както със своите чисто научни изследвания, чисто фундаментални изследвания, по пътя на по-дълбоко разбиране структурата на материята, на времето, на историята на нашата вселена, така и неговия изключителен принос за развитието на човешката цивилизация“.

Доц. Литов уточни, че изложбата е разделена на четири части. В първата са представени историята и достиженията на ЦЕРН. Във втората се проследява един от големите експерименти в ЦЕРН – CMS, в който България има много сериозно участие. Третата част на експозицията разглежда мястото на България в ЦЕРН. Четвъртата част е посветена на изкуството в ЦЕРН и показва връзката между науката и изкуството, достиженията на човешкия дух и талант.

Доц. Литов отправи поздрав към учениците, които присъстваха в залата: „Най-важните хора, за които е направена тази изложба – това са нашите ученици – от Панагюрище и Перник, и се надяваме да запалим техните сърца и някой ден те ще дойдат при нас и ще започнат да правят наука”.

4

В ЦЕРН работят за по-кратки или по-продължителни срокове близо 120 физици, инженери и техници. В различни форми на обучение – летни училища, специализации и стипендиантски програми – близо 50 студенти от българските висши училища са обогатили знанията и опита си през изминалите 15 години.

Членството на България в ЦЕРН открива нови перспективи за професионална реализация пред младото поколение физици, инженери и компютърни специалисти. Близо половината от българските сътрудници в ЦЕРН са под 35-годишна възраст. Членството в ЦЕРН стимулира и конкурентоспособността на българската индустрия – само през последните четири години 35 български фирми са спечелили конкурси за производство и доставка на оборудване за ЦЕРН.

5

Български специалисти участват в работата, свързана с калибрирането и валидирането на Монте-Карло симулацията на адронния калориметър. Те анализират данни от тестови експерименти на модулите на адронния калориметър, облъчвани със снопове от заредени пиони, протони, мюони и електрони.

Световната изчислителна мрежа WLCG (Worldwide LHC Computing Grid) е глобална мрежа от изчислителни центрове. Тя стартира през 2002 г. с идеята да осигури пренос и анализ на около 15 000 000 Gb от данни, генерирани ежегодно от LHC. От българска страна в световната GRID мрежа участват Институтът за информационни и комуникационни технологии, БАН, Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика, БАН и СУ „Св. Климент Охридски”. 45 % от българските сътрудници в проекта LHC са под 35-годишна възраст, а 1/3 от тях са жени.

6

Във Физическия факултет на СУ е изграден CMS център, който разполага с четири работни места за дистанционно наблюдение и проследяване на набора на данни и статуса на детектора CMS в реално време. Системата за видеоконферентна връзка в центъра осигурява участието в онлайн конференции и дискусии.

Изложбата може да бъде посетена всеки ден до 30 октомври 2014 г. от 10.00 до 17.00 часа. Два пъти дневно - в 11.00 и 15.00 часа, са предвидени лекции по актуални теми от разностранната изследователска дейност на ЦЕРН в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения, а също така и прожекции на филмите „4% Вселена“ и „Ловци на тъмна материя“. За първи път се представя и пълна колекция от произведения на изкуството, вдъхновени от изследванията, провеждани в ЦЕРН.

7
8
9
10
11
13
15