Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953–1964)“

   
„Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953–1964)“

В Kонферентнатa зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе Дискусионен младежки форум. Събитието е част от изследователската инициатива „Бъдеще чрез миналото“, съвместен проект на Комисията по досиетата, Държавна агенция „Архиви“, Софийския университет „Св. Климент Охридски” с неговия Университетския комплекс „Алма матер“ и Историческия факултет на СУ.

Събитието откри доц. д-р Костадин Грозев, директор на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“, който благодари на всички партньори за съвместно свършената работа и особено на студентите от Историческия факултет на Софийския университет, които са били на практическо обучение по проект "Студентски практики" в Комисията по досиетата и са оказали съществена помощ.

„Поводът на нашата среща е съвместна изследователска инициатива, която започнахме миналата година на тема „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие“. Тази инициатива включваше работа на широк екип от експертни специалисти и млади хора – студенти, дипломанти, практиканти – нещо, което съм особено радостен да заявя. Съвместна инициатива, която включи разработването на тази изследователска тема чрез детайлно проучване на архивите, подбиране на различни документи и особено на непубликувани до момента оригинални документи от богатия архив, който съществува на тази тема. В резултат на тази съвместна работа подготвихме и издадохме документалния сборник „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953–1964)“ – заяви доц. Грозев. Той добави още, че се предвижда да бъде направена документална изложба на същата тема. Доц. Грозев изтъкна, че резултатът от изследователската инициатива ще влезе в преподавателската практика в различни български университети – не само в Софийския университет, ще може да бъде използван и като документална база за изследователска дейност.

1

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов открои пред препълнената зала целта на общите събития и задачи, които Комисията по досиетата, Държавната агенция „Архиви“ и Софийския университет се стремят да реализират. „Това е един проект, за който беше взето решение да се осъществи още в началото на 2013 г. година с Държавна агенция „Архиви“. Установихме, че има документи на Българската комунистическа партия, свързани с десталинизацията, а останалите документи, които са по линия на Държавна сигурност, са при нас. И в крайна сметка стигнахме до извода, че не можем без нашия основен партньор Софийския университет и преди всичко Историческият факултет. Целта е на проекта е освен издаването на книга да бъде направено съвместно събеседване в самото начало, а в последствие то да прерасне в други форми и методи на разпространяване на съдържанието на тези архиви, с активно включване и на младите хора и по този начин да се предизвика интерес в младите хора за използването на тези архивни документи.“

5

Г-н Костадинов заяви, че в края на септември в Унгария ще се проведе международна конференция, в която ще участват всички партньори в европейската мрежа. „Това няма да бъде последната ни съвместна изява. Начертали сме няколко общи задачи, като целта е да се включат и много млади хора“, каза още Евтим Костадинов и със задоволство добави, че основната работа по днешната тема е свършена от един от най-младите от колектива - Марко Цветков .

Заместник-председателят на Държавна агенция „Архиви” Румяна Атанасова изрази своето задоволство от излизането на този документален сборник, който е изключително полезен резултат от съвместната работа с Комисията по досиетата и Софийския университет. Тя изрази надеждата си да продължи ползотворното сътрудничеството с тези институции и бъдещите съвместни проекти. Г-жа Атанасова отбеляза, че навлизането на новите технологии не измества популяризирането на архивните документи. Отпечатването на сборници с документи, особено с обединен труд на такива институции дава високо издържан и професионален резултат, допълни още тя.

3

Документите, които са включени в сборника, са от фондовете на Централния държавен архив, фондовете на Политбюро, на Съюза на писателите и документи от Държавния архив в София. Румяна Атанасова отбеляза, че документите в настоящия сборник позволяват на изследователите да направят сами своите заключения за историческите факти и процеси.

Доц. Костадин Грозев допълни, че сборникът проследява събитията от смъртта на Сталин до падането на Хрушчов през октомври 1964 г. и целта на авторите е обективно да отразят противоречиви по своя характер процеси.

Мирослав Коев запозна присъстващите със сборника и изказа своята най-искрена благодарност на Таня Кирякова, Галина Пиндикова, Бойко Киряков, Марко Цветков, проф. Баева.

Сборникът е първото съвместно документално издание на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и Държавна агенция „Архиви”. Той е резултат от усилията на група експерти от двете институции. В него са включени най-значимите документи, открити в двата архива, свързани с темата за десталинизацията в България в периода 1953 – 1964 г.

Преобладаващата част от документите се публикуват за първи път и маркират най-интересните събития и процеси, случили се в България, в десетилетието след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин.

4

Вътрешнопартийните борби са разгледани през призмата на противоречията между отделни членове на ЦК на БКП в борбата за овладяване на властовите ресурси. В сборника е поставен и акцент върху възникването на опозиционни прояви в резултат от привидното отслабване на натиска от страна на партийното ръководство. Разкрит е процесът по постепенното връщане към част от елементите на култа към личността.

Проследени са процесите по реабилитацията и системното подновяване на репресиите. Обществените нагласи и настроения са представени посредством документите на преследваните – без значение дали са комунисти, безпартийни или определените за вражески елементи лица.