Директорът на Университетската библиотека д-р Анна Ангелова заявява: „Ако казваме че Софийският университет има своите седмочисленици в лицето на първите преподаватели, то Университетската библиотека има своята Света троица в лицето на основоположника на библиотеката – първия ректор Александър Теодоров-Балан, на първия директор на библиотеката акад. Стоян Аргиров и на първия библиотекар Любомир Милетич. Това са емблематични имена на големи учени, които са съзнавали, че не може да има добър университет без добра библиотека. Ако перифразираме известния афоризъм от времето на възникването университетите, казана от неизвестен ректор: „Дайте ми библиотека и аз ще създам университет“, можем да твърдим, че Университетската библиотека е камъкът, върху който стъпва университетът“.

Сградата с двете лъвчета

През 1906 г. се обявява международен конкурс за построяването на сграда на Университета. Спечелва го френският архитект Бреасон, който прави и първия проект за сграда на библиотеката. Намеренията са да бъде построена двуетажна сграда в двора на царския манеж на ул. "Шипка". По-късно решението е отменено и е наредено на Бреасон да приспособи последния етаж на Ректората за библиотека.

Усилията на акад. Стоян Аргиров довеждат до нов конкурс и през 1931 г. започва строежът на първата специализирана библиотечна сграда в България по проект на известните архитекти Ив. Васильов и Д. Цолов. Използвани са средства от дарението на братята Евлоги и Христо Георгиеви. През декември 1934 г. се открива новата сграда на Университетската библиотека, която е обявена за архитектурен и исторически паметник на културата. Това е първата сграда, построена специално за книгохранилище.

Д-р Анна Ангелова разказва: „Любопитното, че официалните снимки на откриването на библиотеката са направени от прадядото на наша колежка. Те са наследници на печатаря Карастоянов от Самоков. Негативите на снимките са дарени от нейната майка и могат да се видят в сайта на университета.“

Според д-р Ангелова сградата е построена малко необичайно. В нея преобладава дървото – нещо нетипично за обществена научна библиотека. Но именно това пък създава усещането за топлина и уют и кара читателите да се чувстват комфортно. „Аз съм много доволна, че в една от поредните класации, които се правят непрекъснато в интернет, нашата библиотека е определена от читателите сред 27-те най-красиви библиотеки в света. Знам, че има много по-големи и по-красиви. Но е уютна и е факт, че читателите я харесват и се чувстват добре.“

Университетската сграда е емблематична и с двете лъвчета пред входа й. Дори за мнозина тя е известна като "сградата с лъвчетата". „Всъщност, те са елемент, неосъществен при построяването на ректората.“ - уточнява д-р Ангелова. - „В първия план на Бреасон пред сградата на ректората има два лъва, които да пазят. Плановете се променят, но архитектите са решили да сложат този символ пред библиотеката. Така в крайна сметка двата лъва съществуват и внушават, че силата идва чрез знанието.“

В големи части сградата на Университетската библиотека повтаря архитектурата на Ректората – архитектите са търсили приемственост. Каталожната зала например е във формата на овал, която отговаря на овалната форма на Аулата. В самата конструкция се показва връзката между двете сгради.

От скоро тук функционира нова читалня за нуждите на читателите в неравностойно положение. В нея има брайлов принтер, брайлов дисплей, специална програма за незрящите читатели, както и специална електронна библиотека за тях.

„Можем да се приравним към всяка една европейска библиотека. Ние сме първата автоматизирана библиотека в страната. Започнахме през 1992 г. да създаваме първия електронен каталог. Днес той включва 950 000 библиографски записа. Това е една огромна база за преподавателите и студентите на СУ“ - гордее се д-р Ангелова и разкрива проектите, по които работи екипът й: „В момента сме съсредоточени в завършването на ретроконверсията. Т.е. амбицията ни е да бъдем първата българска библиотека, която ще ретроконвертира всички каталози и да имаме само електронен каталог. Следващата стъпка е да развиваме дигитализацията на колекциите. Това е доста трудоемък процес. И, разбира се, да се движим в крак с промените, които настъпват в самия университет. Възникването на нова специалност, нова магистърска програма изисква от библиотеката да разшири процеса на комплектуване и да набави необходимата научна литература и учебници. Освен това обновяваме библиотеките по факултетите. Напълно обновихме и тази в Студентски град, която съществува от 1979 г. и се посещава от всички студенти, не само от възпитаниците на нашия университет. Открита беше и новата библиотека „Журналистика“. По приключилия европейски проект през 2012 г. беше обновено и климатизирано книгохранилището на Централна библиотека и изцяло реконструирана библиотека „Филологии“. Предстои откриването на реновираните библиотеки „Физика“ и „Юридическа библиотека“.

Безценните книги

Традицията да бъдеш първи за Университета се отнася с пълна сила и за Университетската библиотека. Тя има най-добрите фондове от научна литература от периода 16-19 век, защото са комплектувани от самите преподаватели в Университета. Това е било тяхна грижа и задача. Д-р Ангелова разказва, че поръчките са били писани от Шишманов, от Балан, от най-големите светила на СУ. Те са имали пряка задача да комплектуват литературата в своята научна област. Така нейните основатели за много кратко време поставят летвата много високо.

Първият каталог на старопечатните книги в Университетската библиотека, изработен специално в Германия

През 1896 г. в рапорта на ректора Емануил Иванов може да се прочете, че „Университетската библиотека не е богата, но по своите фондове – на френски, немски и руски език в областта на физико-математическите и природни науки – може да се приравни с всяка една европейска библиотека“.

Основополагащият фонд Първоначално фондовете на Университетската библиотека включва 2577 и се формира от библиотеката на ученическото дружество „Познай себе си“ при Петропавелската семинария в Лясковец, която е закрита по това време, както и от дублети, дадени от народните библиотеки в София и Пловдив.

През 1912 г. книгите вече са 80 000 тома. За обогатяването на фондова значително допринасят дарените сбирки на големи български учени като М. Драгоманов, Ив. Шишманов, Б. Пенев, Л. Милетич, Г. Златарски, А. Иширков и др. Днес Университетската библиотека притежава 2 510 000 библиотечни единици и е втората по големина в страната. Притежава богати колекции от научна и учебна литература, редки и ценни издания, периодика, електронни носители на информация и др. Изключително престижна е сбирката от старопечатни, редки и ценни издания. Ежегодно се набавят над 20 000 библиотечни единици и се регистрират повече от 20 000 читатели, които ползват над 300 000 библиотечни материали. Тук се съхраняват основни научни съчинения като първата книга по тракология, първата книга по славянска филология и др. В Университетската библиотека може да се видят и издания от различни области - „Перспективата в архитектурата“ от най-големия архитект от 17 век Андреа Поци, с изключителни илюстрации. Сред най-ценните са книга от личната библиотека на Наполеон, събраните съчинения на Хораций от 1607 г. и много други. А съвсем наскоро екземпляр от първия издаден на български език роман на Марио Варгас Льоса „Зелената къща“ стана първата книга в Университетската библиотека, подписана от Нобелов лауреат.

Понякога сред книгите, подредени на лавиците, се крият и изненади. Наскоро библиотекарите открили едно библиофилско ботаническо издание от 1899 г. с цветни илюстрации с автограф от княза и дарителски надпис: „За Висшето училище“. Друга книга, която е от личната библиотека на проф. Шишманов, се оказва, че първоначално е била собственост на граф. Строганов. Дори подвързията е специално направена за неговата библиотека.

Библиофилско ботаническо издание, дарено от княза

Книгите понякога неочаквано разкриват и отношението на хората към тях. Например на корицата на една от тях е залепена специална дописка, че е била открадната, но след дълги митарства се е върнала отново в Университетската библиотека. Има и случай, когато били откраднати две ценни книги. В библиотеката постъпва писмо от г-н Вогел от Люксембург със запитването дали въпросните книги се търсят. Той ги бил закупил от антикварен магазин. И след като разбрал, че те са собственост на библиотеката, ги реставрирал и ги върнал обратно...

"Перспективи в архитектурата" от най-големия архитект на 17 век

Според директора на Университетската библиотека най-важното в библиотеката са хората. Защото всъщност те изграждат и те правят библиотеката, не само книгите. Може би заради това библиотеката продължава да се развива, да е първа, да е успешна. Неслучайно през миналата година тя получава наградата за най-добра библиотека на годината.