Центърът за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев” е създаден на 14 май 1986 г. с решение на Академическия съвет на СУ „Св. Климент Охридски” и в изпълнение на завещанието на именития български историк професор Иван Дуйчев (1907-1986 г.). Заедно с къщата на професора ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ наследява неговата специализирана библиотека по средновековна история, култура и изкуство, сбирката от ръкописи, както и богат научен и личен архив.

През 1988 г. във връзка със 100-годишнината на СУ “Св. Климент Охридски” се провежда научна конференция, посветена на официалното откриване на Центъра. Участват световноизвестните византолози, медиевисти и духовници като Стивън Рънсиман, Робърт Браунинг, Виторио Пери, о. Мигел Араиц, Рикардо Пикио, Моше Алтбаутер, Френсис Томпсън, Хараламбос Папастатис, Филип Шашко, Едвард Станкевич и др.

Дългогодишен ръководител на Центъра (1986-2010), е проф. д.изк.н. Аксиния Джурова, която полага основите на повечето научни направления в звеното, организира обзавеждането на модерна реставрационна лаборатория, фотолаборатория и дигитализационна група, привличайки редица авторитетни международни институции като Japan Foundation, Sumitomo Japan, Фондация „Тисен”, Сока Гаккай Интернешънъл, както и частно спонсориране. Като експерт и в областта на съвременното българско изкуство, чрез Фондация „Елена и Иван Дуйчеви”, тя организира десетки изложби, в резултат на което Центърът „Иван Дуйчев” заедно с Фондацията притежава ценна колекция от творби на едни от най-известните български художници.

Научният профил на Центъра включва повечето аспекти на връзките между славяните и Византия през Средновековието. Това придава интердисциплинарен характер на провежданите в него изследвания и възможност за изследователска работа на различни специалисти - историци, филолози, изкуствоведи. Това от своя страна позволява в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” да се обучават студенти от няколко хуманитарни факултета на СУ – например Факултета по славянски филологии, Историческия факултет, Философския факултет, Факултета по класически и нови филологии и др.

В библиотеката „Елена и Иван Дуйчеви” се съхранява най-голямата сбирка от гръцки ръкописи (ІХ-ХІХ в.) в България. "Ръкописната сбирка включва около 460 гръцки ръкописа, 120 славянски и около 200 ориенталски. Това е една огромна колекция. Софийският университет е сред малкото университети, които притежават собствена ръкописна сбирка.”, разказва доц. дфн Вася Велинова, директор на Центъра. Това позволява на обучаваните тук студенти, магистри и докторанти да работят de visu с ръкописите.

Проф. Иван Дуйчев

"По-голямата част от пергаментните ръкописи в ЦСВП са писани в периода от края на ІХ до ХІІ в. Това прави сбирката особено ценна. Тя не е все още детайлно проучена и ще предизвиква все по-голям научен интерес. Ръкописите са от манастирски сбирки и в тях има и агиография, и дидактични съчинения, както и един много интересен препис на пророчествата на Лъв Мъдри. Ръкописната сбирка е много разнообразна по отношение на жанрове на ръкописите, което я прави и много ценна", казва доц. Велинова.

Най-старият ръкопис в Центъра "Дуйчев" е гръцко изборно евангелие от края на IX век – пергамент, с две запазени миниатюри на евангелисти в цял ръст. То е много известно, защото от неговия писач - Анастасий, има запазени и други ръкописи по света, но това е единственият, в който има миниатюри. Много богата е и колекцията от славянски свитъци. Най-дългият е от колекцията на проф. Дуйчев – с миниатюри и дължина над 4 м. Колекцията съдържа и свитък-лекарственик с 246 рецепти с билки, минерали и магически заклинания, препис на еврейската Тора на пергамент и др. "В Центъра Дуйчев са представени всички писмени традиции на Балканите – гръцка, славянска, ориенталска – свидетелство за културното многообразие на Балканите", подчертава доц. Велинова.

Прекрасни условия за работа предлага и библиотеката с читалня, която съхранява над 60 000 тома специализирана научна литература. Основоното ядро в нея е личната библиотека на проф. Ив. Дуйчев, към която през годините са добавяни (чрез дарение или откупуване) библиотеките на още именити учени: Питър Харанис, Асен Василиев, Христо Гандев, Веселин Бешевлиев, Тодор Боров, Димитър Михалчев, Борис Геров, Иван и Велизар Велкови, както и частично библиотеките на еп. Нестор, Т. Герасимов, Л. Басмаджиев, д-р С. Симов, А. Рошковска, А. Шаренков, А. Джурова и др.

Библиотеката на ЦСВП е единствената специализирана библиотека, посветена на славяно-византийските отношения – политически, икономически, културни, на всички равнища. Има много уникални заглавия и издания. Забележително е съвместяването на проблемите на византинистиката и палеославистиката. "Именно това е целта – тук да се събере всичко най-ценно, за да може който работи, да работи пълноценно. Проф. Дуйчев е защитил идеята за единството на славянския свят и Византия с публикациите си – през Средновековието славяните и Византия са принадлежали към един православен свят, едно общо цяло. Отражение на това схващане е библиотеката и идеята да се работи паралелно в двете области”, подчертава доц. Вася Велинова.

Библиотечният фонд се попълва чрез покупки, книгообмен и дарения, сред които най-големите са от Ватиканската апостолическа библиотека, Dumbarton Oaks, САЩ, Немското изследователско общество (DFG), Институтът „Св. Архангел Михаил” към манастира Кикос в Кипър и др.

„Тук е и научният архив на проф. Дуйчев, който чака своя изследовател. Тук са и писмата на проф. Дуйчев, които все още не са цялостно проучени, тъй като достъпът до тях зависи от изискванията за давност на личните архивни материали. Има огромно поле за работа. Ръкописите, които са публикувани в описи, са вече известни на научната общност, но всеки един от тях може да бъде изследван детайлно и да даде нови насоки за научни изследвания. За нас радостта е, че сме жива библиотека, че сме център, в който идват много студенти – от ФСлФ, ИФ, ФФ, идват от Художествената академия за лекции по реставрация. Посещават ни студенти от провинцията, които идват, за да видят лабораторията, от чужбина идват да видят ръкописите. Това е най-хубавото, за нас като звено и за Университета като цяло”, изтъква доц. Велинова.

Центърът поддържа 14 издателски серии и Годишник, като по-голямата част от обнародваните книги са издадени съвместно с чуждестранни партньори и са финансирани от тях. Редица ценни публикации са резултат от успешно реализирани научни проекти, други са станали възможни благодарение на широките международни контакти на звеното. Сред успешните проекти, в които участва Центърът "Иван Дуйчев", е SU Digital. В резултат на проекта изцяло е дигитализирана славянската сбирка, която постепенно става достъпна в интернет. Центърът участва и в двустранен проект с Румъния по изучаване на пергамент, както и в “Ligatus” – проект с център в Лондон, свързан с изучаване на средновековните подвързии. Дългосрочен е и проектът с Центъра за проучване на ръкописи „Вестигия” към Университета „Карл Францен” в Грац, Австрия, в чиито рамки се извършва дигитализацията на гръцките ръкописи и се обучават наши реставратори.

Част от публикуваните книги са финансирани от Фондация „Елена и Иван Дуйчеви”, чийто председател е чл.-кор. проф. д. изк.н. Аксиния Джурова. Фондацията е създадена специално за подпомагане на научната и изследвателска дейност на звеното.

Основни дарители на Центъра "Иван Дуйчев” са Фонд “1300 години България”, Фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, Националната банка на Гърция, Британският съвет, Гръцко-българското дружество във Виена, Ватиканската апостолическа библиотека, Немската научна общност (DFG) и др.