В обновената 272-ра зала на Софийския университет се проведе церемония по връчване на почетни отличия на двама преподаватели на СУ – акад. проф. дфн Михаил Виденов и проф. Лилия Райчева.
Акад. проф. дфн Михаил Виденов бе удостоен с Почетен знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента. Отличието се връчва за високи резултати в научноизследователската дейност и по повод неговата 75-годишнина. Предложението е на Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ.
Акад. проф. дфн Виденов е основател на българската социолингвистична школа. Той е възпитал и обучил поколение от учени, работещи в една интердисциплинарна област, която е особено актуална и днес и е в същината на съвременните хуманитарни занимания. Делото на акад. Виденов се характеризира с последователно проучване на българския език, но не от позициите на кабинетния учен, който подрежда фишове, а с въвеждането на смели методологически обновления и с точно обработване на данни за реалното езиково битие.
Акад. Виденов осъществява истински обрат в българското езикознание, като по свои собствени прозрения и с помощта на ерудицията си, придобита в Прага, прави пробив в закостенялото мислене на родните ни лингвистични среди от 70-те и 80-те години на 20 век. В Прага Михаил Виденов защитава докторат и има възможност да общува с класиците от Пражкия лингвистичен кръжок проф. Хавранек и проф. Матезиус. Още по време на лекторския си престой там акад. Виденов написва нестандартните за времето си, а и до днес, студии „Към българската паралингвистика” и „Из актуалната проблематика на съвременния български език. Във връзка с чешката теория на книжовните езици”. Следва неговата теоретична книга „Социолингвистика. Основни тезиси”, както и монографията „Норма и реч”.
Истинско образцово социолингвистично изследване, което е първото от подобен характер не само в България, а и в цяла Източна Европа е книгата „Социолингвистично проучване на град Велико Търново”, с второ издание под заглавие „Великотърновският език”, написана в съавторство с проф. Б. Байчев.
Общият брой на публикациите на акад. Виденов надхвърля 400, от които 26 отделни книги.
Книгата „Социолингвистиката в България”, специален брой от световноизвестна международна поредица по социология на езика – осъществена под неговото редакторство и издадена на английски език, е един от най-цитираните социолингвистични сборници и превръща постиженията на нашата езиковедска наука във водеща не само за нашия регион.
Акад. Виденов благодари за отличието и отбеляза, че е получавал и други награди в Софийския университет, най-голямата сред които е признанието на неговите студенти, които няколко години са го поставяли на първо място в анкета за най-добре поднасяна научна материя.
Акад. Виденов заяви, че се смята за рожба на Университета, защото 45 години е преподавал в него, а преди това е учил и 5 години като студент. Той си припомни за лекциите по съвременен български език, които е чел именно в 272-ра аудитория, за работата си като учен и преподавател. В заключение той отбеляза: „Имам искрени и верни последователи, които правят това, с което продължавам да се занимавам, и се надявам, че един ден ще ме надминат.“
Акад. Виденов пожела на присъстващите в залата да получат такава награда, защото тя е много скъпа на университетския човек.
На същата церемония проф. д-р Лилия Райчева бе удостоена с Почетен нагръден знак „Св. Климент Охридски” – първа степен.
Предложението за награждаването й е на Факултетния съвет на Факултета по журналистика и масова комуникация във връзка с цялостната й научноизследователска и преподавателска дейност.
Проф. Лилия Райчева е преподавател в Катедра „Радио и телевизия” на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Била е хоноруван преподавател в УНСС, Бургаския свободен университет, Варненския свободен университет и Икономическия университет във Варна. Била е гостуващ преподавател в редица университети в САЩ. Автор на книги, проекти и публикации по проблемите на телевизията в България и чужбина.
В периода 2005-2008 г. е представител на България и член на Постоянния комитет по трансгранична телевизия към Съвета на Европа, Страсбург, Франция. От 2001 до 2008 г. е член на Съвета за електронни медии. Работила е като сценарист, режисьор и телевизионен продуцент.
Проф. Райчева благодари за високото отличие и не скри вълнението си. Тя отбеляза, че е радостна от факта, че получава наградата именно в залата, където преди години е била кандидат-студентка и разказа, че като малка е мечтала да мине през централния вход на Университета и подобно на своите родители да бъде студентка тук. Втората й мечта е била да разбере как се прави телевизия. „Съдбата си прави странни шеги”, каза проф. Райчева и отбеляза, че когато след години е била приета в СУ, тъкмо е била открит нов профил „Телевизия” в тогавашния Факултет по журналистика.
Така преди да навърши 20 години е била убедена, че е осъществила и двете си мечти – да учи телевизия в Софийския университет. Тя отбеляза, че по-късно в работата си е срещала колеги, които не са били възпитаници на СУ и е виждала тяхната боязън към „образователната марка” Софийски университет.
В словото си проф. Райчева припомни документалните и публицистични предавания, които е правила през годините, както и телевизионното състезание „Минута е много”, излъчвано в периода 1980-2011 г.
Тя подчерта, че се радва, че получава почетното отличие именно в 272-ра зала и подчерта, че разглежда това като един нов знак. По думите й, като че ли зле е изтълкувала сбъдването на мечтата си – „Учи се цял живот. И телевизия също се учи цял живот. Дано имам енергия да продължа и да давам на моите студенти”.