Три букви са новият етичен код на корпоративния свят. E (environmental) - екологичен, S (social) - социален, G (governance) - управленски. На тези три стълба се позовава ESG при измерване на устойчивостта на бизнеса.

Отговорният бизнес задължително се съобразява с ESG факторите. Какво означава това? Компаниите се грижат за планетата, като контролират въздействието си върху околната среда и намаляват вредните емисии, грижат се за своите служители, техните трудови права, но и за баланса между офиса и личния живот, за доставчиците, клиентите, здравето и безопасността, гарантират прозрачно управление, спазване на законодателството, вътрешен контрол и адекватно заплащане. И още много. ESG въвежда за предприятията задължението да публикуват и нефинансови отчети, базирани именно на тези фактори. А спазването на новите правила, които и в САЩ, и в ЕС вече са претворени в изключително конкретни нормативни рамки, гарантира на бизнеса по-малък инвестиционен риск, доверие, възвръщаемост и устойчиво развитие.

В България обаче, а и не само голяма част от фирмите изостават от глобалната промяна. На този етап и на институционално, и на бизнес ниво липсват капацитет и подготвени хора, които да приложат новите норми.

В интервю за „24 часа“, в рубриката ESG Академия, доц. Марина Стефанова обяснява повече по темата. Проектът за популяризиране на всичко важно и актуално, свързано с ESG се реализира съвместно с „24 часа“, ESG Academy, ESG Lab на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и с подкрепата на Асоциацията на специалистите по устойчивост.

- Г-жо Стефанова, какво е ESG? В корпоративния свят непрестанно се говори за новите практики на управление – поредна модна тенденция или бъдещето за бизнеса?

– В ESG определено няма нищо модерно. Устойчивостта като подход към управлението навлиза в теорията и практиката на мениджмънта на компаниите още през 1980-1990 г. За мода изобщо не можем да говорим – когато прегърнеш една философия на управление, тя неизменно променя както корпоративната култура, така и самия бизнес модел на дадена фирма.

- А не е ли просто опит да се покаже, че търсенето на печалба не е на първо място?

– Не, фирмите поначало са създадени да печелят. Ако спортистът гони медал, ние не го нарочваме заради това, напротив, той най-вероятно ще спечели медал, защото е най-добрият в състезанието. Така са и компаниите – те съществуват, за да създават добавена стойност – колкото повече създават, толкова повече имат приходи от нея и съответно печалба.

Като подход устойчивото управление показва именно как създаваш добавена стойност и едновременно с това спазваш етични правила и си чувствителен към екологичните и социалните въпроси.

- Казвате, че ESG не е новост, но на много фирми в България тепърва им предстои да въведат нефинансови показатели и да се сблъскат с отчитането на устойчивостта. Какво всъщност означава това за дружествата?

– Днес бизнесът се придържа към култа да изкарва пари и да създава онези стоки и услуги, които се търсят на пазара. Пред него обаче е поставена нова задача – как да решава обществени и екологични проблеми, докато изкарва пари. В никакъв случай не се елиминира печалбата, но пред бизнеса вече стои и молбата: „Реши, ако обичаш, един екологичен и един социален проблем или и двете“.

ESG предполага всяка компания да преосмисли целта на своето съществуване. След 10 години всички компании ще бъдат устойчиви, а стартъпите няма да успяват да привличат финансиране, ако не защитят устойчив бизнес модел.

И онова, което ще чуваме все по-често от глобалните пазарни лидери, е „Работи с цел, живей с цел“. Това осмисля бизнеса по напълно различен начин. Подобни компании съществуват отдавна. За нас като граждани обаче е важно обществено значимите компании да станат устойчиви. Това са онези, които управляват водната, железопътната, транспортната и енергийната инфраструктура. Това важи също за финансовите институции и за публичните корпорации, чиито акции се търгуват на борсата.

ESG показателите рисуват обективна картина на състоянието на компанията у инвеститора, бъдещия работник, клиента или потенциалния бизнес партньор; за това как тя разбира и изпълнява ролята си за опазване на правата на човека, трудовите практики, подпомагането на местните общности и тяхното устойчиво развитие, как защитава правата на потребителите и как се отнася към техните нужди. Така се избягва възможността за изкривяване на данните и превръщането на годишния отчет в пиар материал.

- Какво трябва да разбират под абревиатурата ESG онези, които за първи път я чуват?

– ESG доби популярност, защото едновременно решава няколко задачи. Е (Environmental) покрива екологично свързаните дейности; S (Social) e компонентът на социална тематика, а G (Governance) обхваща управленските практики, тоест начина, по който компанията се управлява.

Екологичният компонент измерва на първо място отрицателното въздействие на дадената компания върху околната среда и предвижда разнообразни мерки за неговото минимизиране и неутрализиране. И разбира се, цели да създава допълнителен положителен екологичен ефект.

В социалния компонент има три важни групи – служителите, клиентите и местните общности.

Когато говорим за служители, те трябва да се радват на здравословни и безопасни условия на труд, на допълнителни социални придобивки и възможност за кариерно израстване, на допълнително обучение. Политиката към общността, с която съжителстваме, включва възможности за доброволчество, реализирано под формата на пари, про боно експертиза или в натура. По отношение на клиентите най-често говорим за защита на правата на потребителите – чрез осигуряване на достъп до информация за продукта, неговата безопасност, ефект върху хората.

Управленските практики показват как в компанията са структурирани процесите на вземане на решения, прозрачност на информацията, справедливост и включване на заинтересованите страни, вътрешния мониторинг и контрол, антикорупционните и етичните стандарти и гарантиране на тяхното приложение.

- Стандартите за ESG докладване постепенно ще станат задължителни, към този момент обаче все още не са. Какво печели една компания, и обратното, какво ще загуби, ако реши да не тръгва по този път? Възможно ли е изобщо да не направи този избор?

– Преходът към устойчива икономика е неизбежен. Доброволно или по нормативно задължение компаниите ще трябва да преосмислят своите бизнес модели. Възможно е единствено да се забавят. Задълженията настъпват първо за големите публични и в обществен интерес компании с над 500 човека, които изготвят нефинансови отчети от 2017 г. За тях отчетите за 2024 г. ще трябва да включват данни от целия спектър на ESG. През 2025г. към тях ще се присъединят компании от всички сектори с над 250 човека, от 2026 – всички МСП, които търгуват с акции.

Разбира се, малките предприятия могат да решат, че тази трансформация не ги засяга. Това обаче ще ги откъсне от глобалните вериги за доставки, защото големите компании са и големи възложители. Те няма да могат да измерят въглеродния отпечатък на своите продукти без участието на всички въвлечени в процеса – транспортната фирма, студиото за дизайн, магазинът за продажби на дребно. Ето защо, без значение дали през 2027 г. в закона ще пише „събирайте и оповестявайте ESG данни“, ако искате да работите с мултинационални компании, е добре да се подготвите още отсега.

- Ще е вярно ли, ако кажем, че в близко бъдеще бизнесът трудно ще получава финансиране, ако не е устойчив?

– Определено да. Решенията на финансовите институции на практика ще регулират достъпа до устойчиво финансиране, кои инвестиции ще бъдат насърчавани, а достъпът за неустойчиви инвестиции – обезкуражаван. Ето защо, ако искаш финансиране за обновяване на сградния фонд, за модернизиране на оборудването или нещо друго, банката ще търси доказателства, че тези проекти трансформират техния бизнес към по-зелен и/или социален. Те се съдържат в т.нар. ESG отчет. Нека не забравяме, че това не са „наказателни акции“, а начин да се гарантира успешният преход към зелена и кръгова икономика.

- Кога ще започне да се случва това или вече се случва?

– За големите компании вече се случва. Първият сериозен пробив дойде след 2015 г., когато беше подписано Парижкото споразумение, защото тогава всички страни поставиха конкретна цифра – 2 градуса като критичната точка, отвъд която познатият ни свят няма да е същият.

С така поставената цел всяка държава, град и компания може да планира дали и при какви условия ще стане въглеродно неутрална до 2050 г. Разбира се, целта не може да бъде постигната без промени в системите – енергийно регулиране и инфраструктура, иновативен промишлен дизайн, който да преодолее логиката „суровина – продукт – отпадък.“ За мен най-интересно и вълнуващо е как младите и образовани предприемачи ще се насочат към търсенето на т.нар. природобазирани решения. Очаквам невероятни иновации в тази посока.

- А пандемията забърза ли процеса на трансформация?

– Забърза го, но според мен изигра ролята на „първата пролетна птичка“, която показва какво ни очаква в близко бъдеще. За съжаление, ставаме свидетели на кризи и в трите направления.

Добрата подготовка е задължителна предпоставка да издържим този преходен период.

- Процесът на трансформация обаче няма да стане от днес за днес, как трябва да се случи плавно преходът?

– Компаниите трябва да започнат още сега и да започнат задължително от себе си. Няма нужда да прилагат най-големите, най-скъпите, най-сложните международни стандарти. Важното е да започнат да измерват своите показатели. За всеобщо улеснение през юли 2023 г. ЕК прие дванадесет стандарта – за големите компании, а през 2024г. - и един, по-опростен, за по-малките и средни предприятия.

- Как ще отговорите на критиките, че критериите са твърде широки и субективни?

– За запознатите с темата тези критерии не са нито широки, нито субективни. Ако „обществено въздействие“ звучи неразбираемо, ето конкретен пример: компания дава годишна стипендия за отличен успех на студент без доходи: разходи за компанията: N.NN лв. х 4 години бакалавърска програма. Добавена стойност за обществото: N.NN лв. (спестени разходи за социални помощи за безработно лице) + N.NN лв. (данъците, които стипендиантът внася, когато работи) х min 20 години, и достойнството на един икономически независим и реализиран млад човек.

- А къде са България и нашето общество по пътя на ESG?

– Когато говорим за климат, България не може да бъде отделена от света. Няма остров на спасението и дори в момента да обитаваме благоприятно място и да не сме пряко и в мащаб засегнати от екологичната криза, а ние вече сме и то се вижда, застрашените нации ще търсят спасение на всяка цена. За нас това означава промяна на профила на населението, живеещо на нашата територия, и/или повишен риск от социални конфликти.

Когато търсим разлики между България и света, бих се фокусирала върху политиките. ЕС е с водеща роля на световната сцена по отношение на климатичните политики. Като част от съюза България е в добра позиция, но са налице някои големи слабости. На първо място, сме свидетели на повсеместно неразбиране на социалната и екологичната тематика. Отделният човек или фирма все още не могат да се ориентират „какво има тук за мен и какво се очаква да направя“.

От друга страна, административните ни процеси са тромави и се променят бавно, а се нуждаем от нова среда на работа, от обновена нормативна уредба.

- Каква е ролята на държавата в този процес?

– Държавата трябва да работи на три нива. За начало, да ограмоти и овласти българското население, така че всеки един от нас като гражданин да разбира що е то устойчив начин на живот и как може да допринася за него. Да обясни с конкретни примери, с решения на местно ниво, с инициативи в храненето, рециклирането, транспорта, жилищната политика, модата, потреблението, туризма.

На второ място, публичните институции трябва да създадат адекватни процеси, инструменти и услуги за хората. Зелената сделка не е някаква „тайна завера“. Като собственици, ползватели, предприемачи и потребители ние трябва да знаем как да я приведем в действие, как да направим покрива си пасивен, как да купуваме и продаваме енергия, как да пазаруваме устойчиво, как да рециклираме правилно.

Не по-малко важно е да видим политическа амбиция. В разбирането на хората политиците продължават да бъдат водещи в избора на общонационална посока. За момента България няма национален политически документ, в който да сме приели адаптирани за нас цели като част от Глобалните цели на ООН за устойчиво развитие; национално определени цели в изпълнение на Климатичното споразумение от COP21 за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. На държавно ниво това са пропуснати възможности за достъп до финансиране, привличане на международни инвеститори, иновации в инфраструктура.

Едно трябва да е ясно. Със или без подготовка, промените в климата са тук и водят след себе си последователни кризи в обществото ни, които ще засегнат достъпа до основни блага като енергия, вода, храна и ресурси. Кой как ще върви по този път, зависи единствено от неговата прозорливост, мъдрост и воля.

- Нужни ли са законодателни промени?

– Те са необходими за всяка системна промяна. Не може да имаме свободен енергиен пазар, ако нямаме съответната инфраструктура и регулация. Не можем да видим как ESG отчетността се прилага от всички, ако липсва изискване в Закона за счетоводството. Повечето от тези нормативни промени са изготвени и приети на европейско ниво под формата на регламенти и директиви. В България голяма част все още „стоят на трупчета“, защото нямаме достатъчно дълъг живот на парламента, който да ги одобри.

- Достатъчно осведомени ли сме като общество?

– Компаниите са много по-информирани, защото работят в глобален пазар. В публичния сектор има ограничено и фрагментирано разбиране, например отделни експерти на ниво дирекции, които са част от международните преговори при създаването на новата нормативна уредба. За съжаление, те са недостатъчно, а и не се координират добре помежду си.

- Трансформацията започва от вътре навън, нали?

– В бизнеса винаги вървим от частното към общото. Предприемачите са индивидуалисти, поемат собствени рискове, търсят нови решения. Онова, което може да направи държавата, е да създаде благоприятната среда и да изгради у гражданите увереност и доверие, че това е пътят за развитие.

- А ролята на отделния човек?

– От нас не се изисква да напуснем работа, да се откажем от досегашните си хобита или семейства, за да станем екоактивисти. Отделният човек може обаче да се запознае и да припознае тази ценностна система, да осъзнае спешността на обществените проблеми и да намери начин да подпомогне процеса на тяхното решаване през собствената си професия, през знанията и уменията си. Един зъболекар например може да помисли как да лекува хора, които живеят в отдалечени райони и нямат достъп до здравеопазване. Архитектите и дизайнерите са призовани да внедряват технологични иновации и материали в пасивното строителство.

Ние искаме да не вредим с начина си на живот, но не и за сметка на неговото качество.

Това означава нов тип „умни и пасивни“ жилища, иновации в транспорта, в производството, ползването и продажбата на енергия. Знания и умения, на които тепърва ще се учим. Живеем в поредна за човечеството трансформация и се надявам да сме достатъчно бързи и мъдри, за да не попречим на самите себе си.

Цялото интервю.