Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / FEBA TV - видео новини / Видео-новини и медийни участия / Доц. д-р Савина Михайлова-Големинова: Отношенията по изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост следва да бъдат уредени със закон

   

17.06.2022

 

Статия на доц. д-р Савина Михайлова-Големинова в news.lex.bg

Във връзка с обнародваното в Държавен вестник бр.43 от 10 Юни 2022 г. Постановление №114 от 8 юни 2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от механизма за възстановяване и устойчивост, както и представения за обществено обсъждане на 9 юни 2022 г. проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България и на техните основни функции (проектa виж тук), си позволявам в качеството си на преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Стопански факултет да предоставя своето виждане досежно правната рамка на отношенията във връзка с предоставянето на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.

plan_1_1024x826_reference

Отношенията между административните органи и крайните получатели по изпълнението на плана следва да бъдат установени със закон и съображенията ми, без претенции за изчерпателност, са следните:

На първо място, правните отношения във връзка с изпълнението на плана и Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост следва да са уредени със закон в Република България, а не с подзаконов нормативен акт, защото става дума за публичноправни обществени отношения, свързани с националния и европейския бюджет и публични финанси, които следва да бъдат уредени със закон в държавата членка! Става въпрос за признати от правната доктрина финансовоправни обществени отношения. На второ място, има достатъчно опит и практика от прилагането на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), като става въпрос за пряко управление на средства от бюджета на ЕС и национални публични средства по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (финансов регламент), както и за създаване на съответните органи в системата в съответствие с него и секторен регламент. На трето място, отношенията между административните органи и крайните получатели следва да са административноправни, като следва субсидиарно към тях да се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ще се прилага чл.162, ал.2, т. 6 или т.8 във вр. с чл.166 ДОПК).

Безвъзмездната финансова помощ по плана следва да се предоставя от административните органи на получателите на помощта със заповед, респ. с административен договор, предвид създалата се практика на Върховния административен съд по сходни отношения, свързани с управлението и контрола на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ и Закона за подпомагане на земеделските производители). Достатъчно много анализи се направиха и в правната доктрина досежно ролята на административния договор и управлението на средствата от ЕС.

На четвърто място, следва да се има предвид, че и към тези отношения, които възникват на основата на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕС,Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза и принципът на върховенството на закона.

Да не забравяме, че държавите членки си сътрудничат с Европейската комисия, за да бъдат бюджетните кредити усвоявани в съответствие с принципа на добро финансово управление и на държавите членки се предоставя основната отговорност за предотвратяването, откриването и коригирането на нередностите и измамите.

В заключение, върховенството на закона и правовата държава са гръбнакът на всяка съвременна конституционна демокрация. Това е един от основните принципи, произтичащ от общите конституционни традиции на всички държави членки на ЕС, и, като такъв – една от основните ценности, на които се основава Съюзът. Позволявам си да цитирам преподавателя от Оксфордския университет проф. Стивън Уедърил и книгата му „Law and Values in the European Union“, в която посочва:

„С нарастването на влиянието си, Съюзът трябва да адресира въпросите за демокрация, отговорност, зачитане на основните права, а също и въпросите за национално и местно разнообразие. ЕС не бива да се оценява със същите мерки за легитимност, с които се оценяват държавите, тъй като неизменно ще търпи неуспех, но той не се нуждае от легитимност. Накратко, нуждае се от ценности. Договорите на ЕС се стремят да му придадат ценности“. Авторът заключва: „Надявам се, че ЕС ще постигне ценностите си“. „Европейският съюз може да се разпадне или да загуби членове, но мотивиращата сила на взаимозависимостта като стимул за сътрудничество няма да изчезне“.