Доц. д-р Димитър Златинов коментира структурата и обемa на инвестициите в България в статия за capital.bg. Наскоро публикуваните от Националния статистически институт (НСИ) данни за 2022 г. показват, че разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са общо 27.5 млрд. лв., или 16.6% от БВП. Те са най-големи в индустрията, но са почти изравнени с тези общо в търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство - по около 7 млрд. лв., или около 4.2-4.3% от БВП, пише в анализа. В операциите с недвижими имоти миналата година инвестициите са били около 3 млрд. лв., а в IT сектора и далекосъобщенията, който има най-голям потенциал за растеж - 1.2 млрд. лв., или под 1% от БВП.

„Подобна структура на инвестициите показва, че те се съсредоточават в сектора на строителството и услугите, където печалбите са най-бързи и най-големи, а самите те се отличават и с не особено висока степен на конкурентност, но с най-малък ефект в дългосрочен план и най-вече по отношение на съвременните императиви за дигитализация и устойчив растеж. В такава среда е трудно да се говори за потенциал за догонващо и изпреварващо развитие на икономиката", категоричен е доц. д-р Димитър Златинов, ръководител на катедра „Икономика“ в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Според него слабата инвестиционна активност все повече се очертава като структурен проблем за българската икономика. Той отдава негативните последствия не само на по-малкия капацитет да се произвеждат стоки и услуги и да се създава стойност, но и на невъзможността да се реализира качествена трансформация към дигитална и „зелена“ икономика.

Ако в еврозоната стратегията за справяне с последиците от пандемията беше свиващите се частни инвестиции да бъдат заменени от публични, то в България акцентът падна върху социалните плащания и рязко ограничаване на капиталовите разходи, обяснява доц. д-р Димитър Златинов. „Икономика, която се базира на по-високи социални разходи и захранване на покупателна способност, без изграждане на капацитет за производство, се обрича на висок внос и реално е донор на финансиране на други икономики по линия на вноса. И тук не става въпрос, че няма нужда да се подкрепи покупателната способност и че доходите в страната не трябва да растат, а това да става чрез респективни мерки и за подкрепа на производството и инвестициите, а не тяхното изкривяване под формата на субсидиране „на калпак“, което пък след това да бъде компенсирано с присвояване на част от печалбата, вместо тази част задължително да се инвестира например", смята икономистът.

Когато се говори за привличане на чужди инвестиции, често се изтъкват ниските данъчни ставки. Това предимство само по себе си обаче не е достатъчно. Страни с ниски ставки като България, Унгария и Румъния преживяха съществено забавяне на ПЧИ след 2008 г. През последните години разходите за труд в Централна и Източна Европа растат най-бързо в ЕС и така регионът постепенно губи още едно конкурентно предимство спрямо страните от Азия, в които в много по-голяма степен концентрират чуждестранни инвеститори, посочва се в статията.

Според доц. Златинов това показва, че регионът като цяло е по-слабо атрактивен в последните години за сериозни чуждестранни инвестиции и че фактори като институционална среда и политическа стабилност са определящи. Според него България прекалено малко залага на развиването на публично-частното партньорство и държавата има още доста работа, преди отново да стане привлекателно място за развитие на бизнеса, било то местен или чужд.