През периода 15-19 април 2024 г. проф. д-р Нина Николова и гл. ас. Симеон Матев, преподаватели от катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на ГГФ, взеха участие в най-голямото за Европа научно събитие в областта на геонауките – годишната среща на European Geosciences Union (EGU24). На срещата във Виена присъстваха 18388 участници от 116 страни, а други 2591 души от 106 страни участваха онлайн.
С постер на тема Воден отпечатък от отглеждането на царевица в Дунавската равнина, проф. Николова и гл. ас. Матев представиха част от резултатите от работата по проект „Nexus подходът в земеделието. Връзката вода – храна в контекста на изменението на климата“, финансиран от ФНИ-МОН. Проектът се разработва във връзка с дейностите по COST Акция № CA 20138 Network on water-energy-food nexus for a low-carbon economy in Europe and beyond – NEXUSNET.
Представеното изследване анализира водния отпечатък от отглеждането на царевица в един от основните земеделски райони на България (Дунавската равнина) на фона на измененията на температурата на въздуха и валежите и има за цел да разшири знанията за въздействието на изменението на климата върху селското стопанство по отношение на устойчивото използване на водата за растениевъдство. Акцентът в работата е върху оценката и анализа на зелената (дъждовна) и синята вода (за напояване), използвана за производството на царевица. В България, където царевицата се отглежда предимно без напояване, зелената вода е основният водоизточник за развитието на културата. Въпреки това, в райони, изпитващи недостиг на вода, напоителните практики допринасят за използването на синя вода и свързаните с това предизвикателства. Технологиите за прецизно земеделие като сензори за влага в почвата и дистанционно наблюдение могат да помогнат на фермерите да вземат информирани решения и да намалят разхищението на вода.
Основните бенефициенти от научната работа са изследователите, които работят по теми относно въздействието на климата върху земеделието, както и по проблеми, свързани с използването на водата и водните отпечатъци при земеделските процеси при сегашните условия и бъдещи климатични сценарии. Резултатите от изследването може да се използват при управлението на риска и планиране на земеползването.
