Начало / Прием / Прием за образователно-квалификационна степен "Бакалавър" и "Магистър" след средно образование / Минали КСК / Кандидатстудентска кампания 2019 / Програми за изпити / История на България

   

Образуване и укрепване на българската държава (края на VII – средата на IX в.)

Прабългари и славяни през епохата на „Великото преселение на народите" (IV–VII в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на IX в.

Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на IX – първите три десетилетия на X в.)

Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на българската държава при цар Симеон.

Залезът на ранносредновековното Българско царство (927–1018)

Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий II.

Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241 г.

Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен II. Държавна уредба и стопанско развитие.

Църква и култура през XV–XVII в.

Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирска мрежа. Книжовните средища, изкуството, народната култура.

Политически и съпротивителни движения на българите през XV–XVII в.

Българската антиосманска съпротива през XV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през XVI–XVII в.

Ранно българско възраждане

Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на Българското възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през XVIII и началото на XIX в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – живот, дело, последователи.

Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура

Движение за новобългарска просвета – предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура – предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.

Църковно-национално движение през епохата на Възраждането

Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.

Националноосвободително движение на българския народ през 50-те - средата на 70-те години на XIX в.

Кримската война (1853–1856) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821–1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на XIX в. Създаване и дейност на БРЦК.

Източната криза (1875–1878) и българският политически въпрос

Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлското въстание 1876 г. Руско-турската война 1877–1878 г. и Освобождението на България.

Възстановяване и развитие на българската държава (1878–1885)

Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885)

Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885). Признаване на Съединението.

България в края на XIX век (1887–1899)

Управление на Народнолибералната партия – вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.

Българският национален въпрос (1878–1903)

Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на XIX и началото на XX век. Илинденско-Преображенско въстание.

България в навечерието и по време на Балканските войни (1908–1913)

Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912–1913). Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г.

Държавно-политическо развитие на България (1918–1923)

Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС – реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.

България в годините на Втората световна война (1939–1944)

Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. „Обединена" България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г.

 

Формат на изпита

Кандидатстудентският изпит по История на България е писмен и се състои от два компонента: 1. Развиване на тема по даден исторически проблем и 2. Тест. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебното съдържание по История на България за XI клас на СОУ – задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VII до средата на XX в.
Изпитната комисия формулира темите и вариантите на теста в деня на изпита, така че те да покриват цялото учебно съдържание, заложено в програмата по История на България. При започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да избере и да пише по една от тях, както и един от тестовите варианти, който се раздава на кандидат-студентите. Тестът включва въпроси от отворен и затворен тип от областта на политическата, стопанската, църковната и културната история на България през Средновековието, Възраждането и Новото време.

 

Основни цели на изпита:

- да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания за първо равнище;

- да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем;

- да провери нивото на владеене на книжовния български език, доколкото това е условие за създаване на правилен текст.

 

Критерии за проверка и оценяване на изпитната работа

Предлаганият формат на изпита дава възможност да се установят и оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите. Проверяват се техните умения за:

- представяне на ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между събитията;

- правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в хронологическа последователност;

- анализ и обобщения върху определени събития, явления и процеси, които са свързани с основните въпроси на темата;

- представяне на забележителни личности от българската история и осмисляне на тяхното дело;

- познаване и коректно използване на историческата терминология;

 

Оценката на историческите знания се осъществява на основата на:

- изчерпателността на фактологическия материал по зададената тема, заложен в учебната програма по История на България за XI клас на СОУ - задължителна подготовка;

- точна хронология на събитията, явленията и процесите, които са предмет на анализ и оценка в темата;

- изводи и обобщения по темата;

- познаване на основните факти на българската история от Средновековието, Възраждането и Новото време;

- езикова и стилистична грамотност в изложението на темата;

 

Оценката се изгражда според резултатите от темата и теста по шестобалната система със стъпка от 0.25 стотни.

 

Методически указания

За успешното представяне на изпита на кандидат-студентите се препоръчва:

- да усвоят задълбочено задължителния учебен материал по проблемите, заложени в програмата по История на България;

- да използват тестовата форма за проверка на знанията;

- да се научат да развиват тема на основата на план-тезиси по съответните проблеми и въпроси;

- да се стремят при разработването на темата да обособят ясно увода, изложението и заключението на темата.

 

Забележка: От кандидат-студентите не се изисква в увода на писмената тема да посочват автори и изследвания по нея.

 

Литература:
История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова. София: Планета 3, 2001.
История и цивилизация. Учебник за 11 клас на СОУ. Гюзелев, В., Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. София: Просвета, 2001.
История и цивилизация. Учебник за 11 клас на средните общообразователни училища. Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Xр. Матанов, И. Илиев, А. Василев. София: Анубис, 2001.

 

ПРИМЕРЕН ТЕСТ