Кандидатстудентският изпит по химия е писмен. Времетраенето на изпита е четири и половина астрономически часа. Изпитът се състои от два компонента:
Компонент 1 се оценява с числова оценка по шестобална система. Тази числова оценка се използва за балообразуваща за всички кандидатстващи с изпит по химия в СУ.
Компонент 2 е задължителен само за кандидатите за специалност Медицина в СУ.
МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
(компонент 1)
Компонент 1 се състои от две части. Първата част включва 20 тестови въпроса с изборен отговор (един от пет) върху материала по неорганична и органична химия; втората част включва 4 логически задачи (2 по неорганична и 2 по органична химия).
При подготовката за изпита могат да се използват всички одобрени от МОН, действащи учебници за 7, 8, 9 и 10 клас задължителна и профилирана подготовка; учебниците за 11 и 12 клас профилирана подготовка могат да се използват като допълнителна литература за по-пълно изясняване на материала от програмата. В конкурсния изпит няма да бъде включен материал извън изпитната програма.
Отговорите на въпросите от теста се прибират един час след началото на изпита. На всеки въпрос трябва да се отбележи само един верен отговор. За всеки верен отговор на въпрос от теста се дават 2 точки. На въпроси с повече от един отбелязан отговор не се присъждат точки. Максималният брой точки за теста е 40.
Логическите задачи включват по няколко условия. Оценяват се само верни отговори на поставените в тези условия въпроси. Някои от въпросите може да изискват обяснение на определени химични факти или закономерности. В такъв случай се очаква кратко обяснение само на това, за което се пита. При решаване на логическите задачи кандидат-студентите трябва да покажат, че: разбират учебния материал, притежават определен минимум от знания по химия, които умеят да приложат за решаване на конкретни химични проблеми, имат добра химична култура. Обемът на задачите е съобразен с времетраенето на изпита. Общият брой на точките от втората част на изпита е 80. В зависимост от сложността, правилното решение на всяка задача носи от 15 до 25 точки.
На всеки кандидат-студент по време на изпита ще се предоставят помощни материали (периодична таблица, таблица за разтворимост, ред на относителна активност и ред на електроотрицателност).
ПРОГРАМА ПО ХИМИЯ
(компонент 1)
I. Строеж на атома
Основни понятия: атом, атомно ядро, електронна обвивка. Определяне на масовото число, броя на протоните, неутроните и електроните в състава на атомите. Схематично представяне на електронната обвивка на атомите от първите четири периода на Периодичната таблица. Квантови числа. Прилагане на правила за запълване на електронните слоеве, подслоеве и атомни орбитали с електрони. Изразяване на електронни конфигурации на атоми в основно и възбудено състояние, и на йони на s-, p- и d- химични елементи.
II. Периодична таблица
Описание на периоди и групи в Периодичната таблица въз основа на подобието в строежа на атомите. Определяне на мястото на химичния елемент в Периодичната таблица от данни за строежа на електронната обвивка и обратно. Определяне на общите свойства и вида на елементите в зависимост от мястото им в Периодичната таблица. Обясняване на свойствата на елементите със структурата на електронната обвивка на атомите им.
III. Химична връзка и строеж на веществото
Основни понятия: химична връзка, обща електронна двойка, полярна и неполярна ковалентна връзка, прости и кратни връзки, координационна (донорно-акцепторна) връзка, йонна връзка, метална връзка, кристална решетка, междумолекулни взаимодействия, водородна връзка. Образуване на σ- и π-връзки чрез припокриване на валентни атомни орбитали. Хибридизация (sp-, sp2- и sp3- хибридни атомни орбитали); използване на хибридизацията за обясняване на пространствения строеж на молекулите. Описание на основните видове кристални решетки и особеностите им. Прогнозиране на вида на химичната връзка чрез електроотрицателността на елементите.
IV. Термохимия
Основни понятия: топлинен ефект на химичната реакция, ендо- и екзотермични реакции, топлини на образуване, изгаряне и неутрализация. Записване на термохимични уравнения. Закон на Хес и приложението му за изчисляване на топлинни ефекти чрез топлините на образуване.
V. Химична кинетика
Основни понятия: скорост на химичната реакция, кинетично уравнение на хомогенна и хетерогенна реакция, скоростна константа. Катализатори, ензими. Енергетичен ход на химичната реакция, активираща енергия. Обяснения за зависимостта на скоростта на химичните реакции от: природата и концентрацията на реагиращите вещества, температурата и катализаторите.
VI. Химично равновесие
Основни понятия: необратими и обратими реакции, химично равновесие, равновесна константа. Характеристики на химичното равновесие. Равновесна константа на хомогенна и хетерогенна реакция. Обяснения за влиянието на концентрация, налягане, температура и присъствие на катализатор върху равновесните концентрации и равновесната константа.
VII. Разтвори
Основни понятия: ненаситен, наситен и преситен разтвор. Същност и изчисляване на масова част на разтворено вещество, молна и молална концентрация на разтвор. Свойства на разтворите: парно и осмотично налягане, понижение на температурата на замръзване и повишение на температурата на кипене, количествени зависимости и обяснение.
VIII. Разтвори на електролити
Основни понятия: неелектролит и електролит, електролитна дисоциация и степен на електролитна дисоциация, силен и слаб електролит, дисоциационна константа. Протолитна теория. Киселинно-основни двойки. Дисоциация на водата и pH. Киселини, основи, соли. Йонообменни реакции с отделяне на газ, получаване на слаб електролит, получаване на утайка. Хидролиза на соли.
IX. Окисление и редукция
Основни понятия: степен на окисление и определянето ѝ, окислител и редуктор, окисление и редукция, окислително-редукционна реакции – изравняване по метода на електронния баланс. Окислително-редукционни потенциали, ред на относителна активност, определяне възможността за протичане на редокс процеси. Химични източници на електрически ток – галванични елементи. Електролиза – същност и приложения.
X. Изучавани химични елементи и съединения
Метали: обща характеристика и физични свойства; взаимодействия с кислород, водород, неметали, вода, киселини и соли. Неметали: характеризиране; взаимодействия с кислород, водород, неметали, метали, вода и основи. Свойства на: водородни съединения, оксиди (основни, киселинни и амфотерни), хидроксиди (основни и амфотерни), оксокиселини, соли. Реакции за доказване на катиони (NH4+, Ca²+, Ba²+, Fe³+, Ag+, Cu²+, Pb²+, Al³+, Zn²+) и на аниони (Cl‾, I‾, S²‾, SO4²‾, CO3²‾). Изразяване с химични уравнения на генетични преходи между елементите и техни съединения. Основни приложения, физиологично действие и участие на простите вещества на химичните елементи и техните съединения в процеси с екологично значение.
XI. Структурна теория
Основни понятия: прави, разклонени, ациклични и циклични въглеродни вериги, структурни формули (пълни, съкратени). Връзка на пространствения строеж на органичните съединения с хибридизацията на въглеродните атоми. Видове връзки в органичните съединения: σ-, π- и делокализирани връзки. Изомери на ациклични, циклични и ароматни съединения; π-диастереомери (цис- и транс-изомери). Представяне на пространствени (стерео-) изомери чрез клиновидни структурни формули или фишерови проекционни формули.
XII. Въглеводороди и халогенопроизводни на въглеводородите
Въглеводороди – наситени, ненаситени, ароматни. Понятие за хомоложен ред. Разпознаване на изомери и хомолози. Наименования на въглеводородите по IUPAC. Химични свойства на ациклични, циклични и ароматни въглеводороди.
Реакции на алкани. Взаимодействие с халогени. Основните етапи на верижно–радикаловото заместване. Ход на взаимодействието при наличие на първичен, вторичен или третичен въглероден атом във въглеводорода. Горене.
Реакции на алкени и циклоалкени. Присъединяване на водород, халоген, вода, халогеноводород. Ход на реакцията на присъединяване към алкени с несиметрично заместена двойна връзка (правило на Марковников). Реакции на окисление: умерено (с воден разтвор на KMnO4 без нагряване), енергично (с KMnO4 в присъствие на катализатор киселина или основа при нагряване). Горене.
Реакции на алкини. Присъединяване на водород (редукция до алкени и алкани), вода, халогеноводород, халогени. Получаване на соли при алкини с крайна тройна връзка (алкални ацетилениди) и участието им в реакции на алкилиране. Горене.
Реакции на ароматни въглеводороди. Електрофилно заместване при бензен и алкилбензени (халогениране, нитриране, сулфониране, алкилиране и ацилиране по Фридел-Крафтс). Активиращи и дезактивиращи заместители в ароматни системи. Реакции в страничната верига на алкилбензени – заместване и окисление.
Природни източници за получаване на въглеводороди. Въглеводородите като източници на замърсяване на околната среда.
Халогенопроизводни на въглеводородите. Наименования по IUPAC. Реакции на монохалогенопроизводни с: воден разтвор на алкален хидроксид, амоняк или амини, алкален цианид, алкални ацетилениди. Синтез на Вюрц. Реакции на елиминиране на халогеноводород от моно- и дихалогеноалкани, региоселективност на реакцията на елиминиране. Реакции на електрофилно заместване в ароматното ядро на халогеноарени.
Генетични преходи с въглеводороди и халогенопроизводни.
XIII. Алкохоли и феноли
Наименования на алкохолите и фенолите по IUPAC. Водородна връзка. Реакции на алкохоли с метали, халогеноводород; получаване на естери с неорганични и органични киселини. Дехидратация на алкохоли, окисление на първични и вторични алкохоли. Реакции на феноли с метали, метални оксиди и хидроксиди, киселинни хлориди, анхидриди. Реакции на алкоксиди и феноксиди с алкилхалогениди (получаване на етери). Електрофилно заместване в ароматното ядро на феноли. Качествени реакции за доказване на едновалентни и многовалентни алкохоли; доказване на фенолна хидроксилна група.
Генетични преходи на алкохоли и феноли.
XIV. Карбонилни съединения
Наименования на карбонилните съединения по IUPAC. Присъединителни реакции с водород, вода, циановодород и метални соли на алкини. Реакции на окисление при алдехиди и редукция при алдехиди и кетони. Реакции, засягащи въглеводородния остатък (α-халогениране). Електофилно заместване в ароматното ядро на ароматни алдехиди. Експериментално различаване на алдехиди от кетони. Практическо приложение на някои алдехиди и кетони.
Генетични преходи с алдехиди и кетони.
XV. Въглехидрати
Монозахариди, дизахариди и полизахариди. Класификация на монозахаридите по брой на въглеродните атоми и вида на фукционалната група (алдози и кетози). Изобразяване на ациклични и пръстенни форми на моно-, ди- и полизахаридите чрез съответните стереоформули (проекционни формули на Фишер и формули на Хауърд). Реакции на монозахариди – окисление и редукция, присъединяване на циановодород, ацилиране на хидроксилните групи. Различаване на алдози от кетози. Методи, използвани за експериментално доказване на въглехидратите. Хидролиза на ди- и полизахариди. Сравняване структурата и свойствата на нишесте и целулоза.
XVI. Карбоксилни киселини и техни производни
Наименования на моно- и дикарбоксилните киселини по IUPAC. Киселинност – влияние на заместителите във въглеводородния остатък върху силата на киселините. Водородна връзка. Реакции на карбоксилни киселини с метали, основни оксиди, хидроксиди и соли на по-слаби киселини, фосфорни халогениди, тионилхлорид, алкохоли (естерификация), амоняк и амини. Дехидратация до анхидриди. Реакции, засягащи въглеводородния остатък – получаване на α-халогенкарбоксилни киселини.
Реакции на заместени карбоксилни киселини: заместване на халоген с амино-, циано-, нитро- и хидроксилна група, елиминиране (дехидратация и дехидрохалогениране).
Заместителни реакции в ароматното ядро при ароматните карбоксилни киселини. Метод на Колбе за получаване на салицилова киселина.
Производни на карбоксилните киселини – киселинни халогениди, анхидриди, естери, амиди, нитрили, соли. Наименования на производните на карбоксилните киселини по IUPAC.
Реакции на киселинните халогениди – хидролиза, взаимодействие с: алкохоли и феноли, амоняк, амини и соли на карбоксилните киселини.
Реакции на анхидридите – хидролиза, взаимодействие с: алкохоли и феноли, амоняк и амини.
Реакции на естерите – хидролиза в кисела и основна среда, взаимодействие с алкохоли, амоняк и амини.
Реакции на амидите – хидролиза. Реакции на нитрилите – хидролиза.
Реакции на заместване в ароматното ядро при ароматните естери, амиди, нитрили.
Характерни взаимодействия, приложими за експериментално доказване на карбоксилните киселини и техни производни.
Генетични преходи на карбоксилните киселини и техните производни.
XVII. Мазнини, сапуни и синтетични миещи вещества
Състав, строеж и свойства на мазнините. Реакции на мазнините – осапунване и хидрогениране (хидриране).
Състав, строеж и свойства на сапуните и синтетичните миещи вещества.
XVIII. Амини, аминокиселини и белтъци
Мастни и ароматни амини. Наименования по IUPAC. Основност на мастни и ароматни амини. Влияние на заместителите във въглеводородния остатък върху основността на първични, вторични и третични амини. Реакции на първични и вторични амини с: киселини, халогеноалкани, халогениди и анхидриди на карбоксилни киселини. Заместителни реакции в ароматното ядро при ароматни амини.
Генетични преходи с амини.
Аминокиселини. Наименования на аминокиселините по IUPAC. Стереоизомерия.
α-Аминокиселини – киселинно-основни свойства, отнасяния в разтвор с различно pH, понятия за изоелектрична точка и биполярен йон; реакции с метали, хидроксиди, киселини и алкохоли. Образуване на пептиди.
Пептиди и белтъци. Пептидна връзка. Първична, вторична и третична структура на белтъци. Коагулация и денатурация. Качествени реакции за доказване на белтъци – ксантопротеинова и биуретова реакции.
XIX. Полимери
Сравняване на процесите на полимеризация и поликондензация. Полимери – полиетилен, полипропилен, поливинилхлорид, полистирен, политетрафлуороетилен (тефлон), полиметилметакрилат, фенолформалдехидни смоли. Пластмаси.
Изкуствени (вискозна и ацетатна коприна) и синтетични влакна (полиестери, полиамиди и полиакрилонитрил).
МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
(компонент 2)
Компонент 2 е развиване на тема от учебния материал от VII, VIII, IX и X клас. Този компонент е за кандидат-студенти, които имат желание да кандидатстват за специалността Медицина. До участие в балообразуването и класирането за специалност Медицина се допускат само кандидат-студентите, получили резултат „ДА“ на този компонент.
Темата трябва да бъде разработена в рамките на училищния курс по химия. При оценяване на писмените работи ще се имат предвид следните критерии:
а) вярно, точно, логично и изчерпателно представяне на химичния материал;
б) начин на интерпретиране на учебното съдържание и възможности за анализиране и съпоставяне на съществени факти; изчерпателно излагане и аргументиране на знанията;
в) владеене и правилна употреба на химичните термини;
г) обща химична и езикова култура на кандидата.
Писмените работи по темите (компонент 2 на изпита по химия) се оценяват от двама проверители, независимо един от друг. Всеки проверител оценява поотделно всяка писмена работа с точност до 0.25 точки. При получени оценки на работа от двамата проверители, едната от които е под 2.00, а другата – над 2.00, работата се насочва за арбитраж. Арбитриращият проверител взема окончателното решение за оценката на работата. Максималната оценка на темите е 4.00 точки. До класиране за специалността Медицина се допускат само кандидат-студентите, чиито работи имат оценка над 2.00 точки. В бала за класиране се взема предвид само оценката от тестовите и логическите задачи (компонент 1 на изпита по химия).
Програмата за компонент 2 на кандидатстудентския изпит по химия се основава на държавните образователни изисквания на учебната програма по химия, одобрена от МОН за VII, VIII, IX и X клас на СОУ. При подготовката за изпитната програма се използват учебниците, одобрени от МОН.
ПРОГРАМА ПО ХИМИЯ
(компонент 2)
1. Строеж на атома.
Атомно ядро – градивни частици и характеристики на атомното ядро. Изотопи и изобари. Двойствена природа на електрона: принцип на неопределеността, електронен облак и електронна плътност. Състояние на електрона в електронната обвивка, атомни орбитали, квантови числа. Групиране на атомните орбитали въз основа на квантовите числа. Основни правила при запълване на атомните орбитали с електрони – принцип за минимум енергия, правило на Клечковски, принцип на Паули, правило на Хунд. Основно и възбудено състояние на атома.
2. Периодичен закон и периодична система на химичните елементи.
Класическа и съвременна формулировка на периодичния закон. Периоди, групи, електронна конфигурация на атомите. Атомен и йонен радиус, йонизационна енергия, електронно сродство, електроотрицателност – изменение по периоди и групи.
3. Химична връзка.
Същност на ковалентната връзка. Видове връзки. Характеристика на ковалентната връзка: насищаемост, кратност, полярност и поляризуемост, дължина, енергия на връзката, насоченост на ковалентната връзка. Хибридизация. Полярни и неполярни молекули. Водородна връзка - същност, видове, значение.
4. Окислително-редукционни процеси.
Основни понятия - окисление и редукция, окислител и редуктор. Видове окислително-редукционни процеси. Ред на относителната активност, място на водорода в реда на относителната активност. Изравняване на уравненията на окислително-редукционните процеси.
5. Електролиза.
Видове електролизни процеси - електролиза на стопилка на соли, електролиза на водни разтвори на соли.
6. Химични елементи.
Обща характеристика и класификация на химичните елементи в зависимост от електронната конфигурация. Прости вещества – състав и строеж, физични свойства. Сравнително разглеждане на химичните свойства на металите, неметалите и елементите с двойствени свойства. Физиологично значение на метали.
7. Оксиди – основни, киселинни и амфотерни оксиди.
Физични свойства. Сравнително разглеждане на химичните свойства на основните, киселинните и амфотерните оксиди – взаимодействие с вода, киселинни и основни оксиди, основи. Получаване.
8. Хидроксиди и оксокиселини.
Характеристика и физични свойства. Сравнително разглеждане на химичните свойства на основните и амфотерните хидроксиди, и оксокиселините – електролитна дисоциация, взаимодействие с метали, неметали, основни оксиди, основни и амфотерни хидроксиди, киселинни оксиди, киселини и соли. Специфични реакции. Получаване.
9. Соли.
Класификация и строеж. Физични свойства. Химични свойства - йоннообменни и окислително-редукционни реакции. Разлагане при нагряване. Качествени реакции за доказване на солите.
10. Комплексни съединения.
Строеж на комплексните съединения. Донорно-акцепторна връзка. Номенклатура на комплексните съединения. Изомерия. Дисоциация и стабилност на комплексните съединения.
11. Скорост на химичните реакции.
Химична кинетика. Дефиниция за скорост на химичните реакции и начини за нейното изразяване. Механизъм на химичните реакции. Влияние на концентрацията на реагиращите вещества върху скоростта на химичните реакции, кинетичен закон. Зависимост на скоростта на химичните реакции от температурата, активираща енергия, енергетични диаграми.
12. Катализа.
Същност и особености на катализаторите. Калисификация според вида на катализаторите и системата, в която се извършва катализираната реакция. Механизъм на каталитичното действие. Ензимна катализа.
13. Химично равновесие.
Обратимост на химичните реакции. Същност и особености на химичното равновесие - принцип на Льо Шателие-Браун. Равновесна константа. Фактори, които влияят върху система в състояние на химичното равновесие – концентрация, налягане, температура.
14. Разтвори.
Характеристика на истинските разтвори. Същност на разтварянето, разтворимост, фактори, от които зависи разтворимостта. Молна част, молна концентрация и молална концентрация на разтвореното вещество в разтворите. Свойства на разтворите: парно налягане; температура на кипене и на замръзване; дифузия, осмоза и осмотично налягане. Биологично значение на осмозата.
15. Колоидно-дисперсни системи.
Обща характеристика и класификация. Получаване на колоидно-дисперсни системи. Строеж на колоидно-дисперсните системи - примери. Свойства на колоидно-дисперсните системи – кинетични, оптични, електрични. Стабилност на колоидните разтвори – лиофобни и лиофилни колоиди.
16. Теория на електролитната дисоциация.
Електролити и неелектролити. Механизъм на електролитната дисоциация при вещества с йонен строеж и с полярни молекули. Теория на Арениус за електролитната дисоциация. Степен на електролитна дисоциация и видове електролити в зависимост от степента на електролитна дисоциация. Силни електролити. Слаби електролити, дисоциационна константа и фактори, които влияят върху дисоциацията на слабите електролити. Киселини, основи и соли според теорията на Арениус за електролитната дисоциация. Теория на Брьонстед и Лаури и терия на Люис за киселините и основите. Дисоциация на водата. Водороден показател. Йонообменни реакции. Хидролиза на соли: видове и фактори, които влияят върху хидролизните процеси.
17. Теория за строежа на химичните съединения. Структурна теория.
Предпоставки за създаването на структурната теория. Основни положения на структурната теория. Въглеродни вериги и структурни формули. Стереохимична теория. Химичен състав на молекулите: основно и възбудено състояние на въглеродния атом, типове хибридизация с участието на въглероден атом - примери. Електронни ефекти в органичните молекули. Изомерия - структурна и пространствена.
18. Алкани.
Хомоложен ред и наименования. Изомерия. Строеж и физични свойства. Химични свойства. Верижно-радикалови заместителни реакции – халогениране, Отнасяне спрямо окислители. Получаване. Циклоалкани – хомоложен ред и наименования.
19. Алкени.
Хомоложен ред и наименования. Изомерия. Строеж и физични свойства. Химични свойства. Присъединителни реакции – присъединяване на халогени, присъединяване на водород, окислителни реакции. Получаване. Полимеризация.
20. Алкини.
Хомоложен ред и наименования. Изомерия. Строеж и физични свойства. Химични свойства. Присъединителни реакции – халогениране, хидрохалогениране, хидратиране, хидриране, полимеризация. Отнасяне спрямо окислители. Заместителни реакции. Получаване.
21. Арени.
Бензен. Хомолози на бензена. Наименование и изомерия. Строеж и физични свойства на бензена и неговите производни. Електронни ефекти при производните на бензена. Химични свойства. Електрофилни заместителни реакции – халогениране, алкилиране, ацелиране, нитриране и сулфониране. Хидриране и присъединяване на хлор. Получаване на бензен и хомолози на бензена. Физиологично действие на бензена.
22. Халогенпроизводни на въглеводородите.
Класификация и номенклатура. Изомерия. Строеж и физични свойства. Химични свойства – нуклеофилни заместителни реакции, реакции на елиминиране и редукция. Получаване и физиологично действие.
23. Алкохоли и феноли.
Определение, класификация, наименования, изомерия. Наситени едновалентни и многовалентни алкохоли и феноли - строеж и физични свойства. Химични свойства на алканоли, поливаленти алкохоли и фенол – реакции с разкъсване на О-Н връзката, с разкъсване на C-O-връзката, реакции с участие на въглеводородните остатъци. Получаване на алкохоли и феноли. Действие на метанол, етанол, фенол и глицерол в организма.
24. Амини.
Видове, наименования и хомоложни редове. Изомерия – верижна, позиционна. Строеж и физични свойства. Химични свойства на мастните и ароматните амини – основни свойства, киселинни свойства. Получаване.
25. Алдехиди и кетони.
Определение, класификация, хомоложни редове, наименования и изомерия. Строеж и физични свойства. Сравнително разглеждане на химичните свойства на наситените моноалдехиди и монокетони – нуклеофилни присъединителни реакции, окисление, редукция, реакции, отнасящи се до въглеводородния остатък. Получаване на алдехиди и кетони. Действие на мравчения алдехид в организма.
26. Карбоксилни киселини.
Определение, класификация, наименования. Хомоложен ред на мастните наситени монокарбоксилни киселини. Изомерия, строеж и физични свойства. Химични свойства – киселинни свойства, ацилно нуклеофилно заместване, редукция, декарбоксилиране. Получаване на мастни и ароматни карбоксилни киселини. Приложение и значение на мравчена, оцетна и бензоената киселина.
27. Функционални производни на карбоксилните киселини - киселинни халогениди, анхидриди, естери и амиди.
Хидроксикарбоксилни киселини. Получаване и представители. Получаване и характерни химични свойства на функционални производни на карбоксилните киселини. Мазнини - строеж и свойства. Салицилова киселина – строеж, физични и химични свойства. Получаване на аспирин. Физиологично действие и приложение на салициловата киселина.
28. Аминокарбоксилни киселини.
Определение, видове, наименования, изомерия. Получаване на аминокиселините. Строеж и физични свойства. Химични свойства на аминокиселините – взаимодействие с метали, основи, силни киселини, фосфорен трихлорид, естерфикация. Образуване на пептидна връзка и качествена реакция за нейното доказване. Свойства на белтъчните вещества. Значение на белтъчните вещества, като суровина и важна храна.
29. Въглехидрати.
Обща класификация. Монозахариди – алдози и хексози. Строеж на монозахаридите, циклични полуацетални форми и перспективни пръстенни формули по Хауърд. Химични свойства на глюкозата и фруктозата. Реакции с участието на карбонилната група - хидриране, присъединителни реакции. Реакции с участието на хидроксилна група. Реакции, засягащи цялата молекула – ферментация и горене. Дизахариди - определение, строеж и свойства на захарозата. Полизахариди - определение, строеж и свойства на нишесте, строеж и свойства на целулоза. Приложения и значение на въглехидратите като суровина и храна.
30. Полимери.
Физични, физикомеханични и химични свойства на полимерите. Полимеризация и поликондензация като метод за получаване на полимери. Свойства на каучука. Области на приложение на полимерните материали и екологични проблеми.
31. Пластмаси и химични влакна.
Природни, изкуствени и синтетични влакна. Здравни проблеми, които пораждат пластмасите и химичните влакна.