Начало / Новини / Новини и събития / Завърши випуск 2021 на Историческия факултет

   
Завърши випуск 2021 на Историческия факултет

На тържествена церемония в Аулата на Софийския университет 117 бакалаври и магистри от Историческия факултет получиха дипломите си за завършено висше образование. 11 от тях са пълни отличници. В рамките на тържеството доц. д-р Георги Николов и на проф. дин Костадин Рабаджиев бяха удостоени с Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента.

Празникът бе открит от декана на Историческия факултет доц. Мира Маркова, която поздрави присъстващите в залата. Тя се върна назад в годините – през 2017 г., когато отново в Аула Магна се е срещнала за първи път със студентите. „Вие бяхте нетърпеливи, притеснени, тръпнещи в очакване, вдъхновени и търсещи. Днес изпитвам невероятно задоволство отново да ви видя вдъхновени и търсещи, но улегнали, със самочувствие и увереност, че вашите усилия са си стрували“, каза доц. Маркова. В словото си тя изтъкна, че студентите на Историческия факултет винаги са се отличавали с една особена самовзискателност и самокритичност, която мотивира и преподавателите. Тя подчерта и една друга характерна тяхна черта – стремежът им към демократичност и изявена гражданска позиция.

1-1

Доц. Маркова близките на абсолвентите, които ги подкрепят в този едновременно празничен и преломен момент в живота им. Тя пожела на най-младите си колеги здраве, да запазят младежкия си жар на естествен стремеж към справедливостта. „Именно усещането за справедливост липсва в нашата съвременност и това натежава в обществото ни. Затова със справедливостта вие се борите и за свободата. Свободата осмисля човешкия живот. Свободата на мисълта, на избора, на човешката воля. В нашата съвременна реалност, когато ставаме свидетели на чудовищна война в сърцето на Европа и то през 21 век, когато ставаме свидетели на задкулисие, политически пазарлъци и нечестни игри, именно вярата, че сме родени свободни осмисля съществуването ни“, каза доц. Маркова и допълни, че свободата е и отговорност – най-напред към самия себе си и към обществото като цяло.

3-3

Обръщайки се към абсолвентите, деканът на Историческия факултет отбеляза, че всеки от тях има много спомени, невероятни моменти и споделени мигове, преживени тук, в нашата Алма матер. Тя ги призова да запазят от Историческия факултет усещането за свобода. Да запазят любовта и уважението към историята и истината в историята. „Борбата за истината е нашето призвание. Така ние правим истинската наука, борейки се за истината с достоверността на историческите извори.“

4-4

Доц. Маркова допълни, че като историци остават чувствителни и към човешката болка и страдание, защото знаят колко деструктивна сила е войната. „Оставаме чувствителни и към категории като идентичност, памет, вяра, родолюбие, роден език, родови корени, наследство. Това е фундамендалността на нашата наука“, каза още деканът на факултета и призова дипломантите да я пазят и им пожела на добър час.

От името на ректорското ръководство поздрав към завършващите отправи и заместник-ректорът на Софийския университет акад. Николай Витанов, който изрази благодарността си да присъства на това тържество, което е най-важното събитие в календара на всеки един факултет.

5-5

„Тази кулминация на вашето следване е най-приятното задължение на ректорското ръководство и това е най-приятното изживяване на вашите преподаватели – да видим нашите студенти пораснали и помъдрели. Това е и най-приятното преживяване на вашите родители – да видят своите пораснали деца с диплома в ръка“, каза заместник-ректорът и допълни, че времето ще заличи немалкото трудности, които са срещнали по време на обучението, но ще остави знанията и уменията, които са най-добрата инвестиция в тяхното бъдеще, както и хубавите спомени и многобройните приятелства.

Акад. Витанов заяви, че времето ще убеди абсолвентите, че университетът е най-доброто място за придобиване на сериозна квалификация и подготовка в техните области. Подготовка, получена благодарение на техните усилия, но и на техните преподаватели. Той допълни, че за Софийския университет е повод за гордост, че за поредна година Националната рейтингова система на висшите училища е на първо място в почти всички професионални направления, в които обучава студенти, включително и направление „История и археология“, където конкуренцията е една от най-сериозните.

Заместник-ректорът заяви, че няма притеснения за бъдещето на дипломантите и за тяхната реализация в професионален план. Защото високото качество на обучението в Историческия факултет дава една много широка перспектива пред тях и им отваря много врати и възможности за реализация.

7-7

Историческият факултет е един от най-престижните и успешни факултети в университета. Той е сред водещите факултети в страната по научна продукция, по качество на научните проекти“, каза проф. Витанов и допълни, че този факултет е дал на България едни от най-добрите историци и археолози, много от които са били академици, ректори на университета, председатели на БАН, министри. Той изрази радостта си, че някои от тях са сред нас. Проф. Витанов допълни, че това не е изненадващо, защото в Историческия факултет са постъпвали най-добрите и най-мотивираните кандидат-студенти в България и са обучавани от най-добрите специалисти у нас в тази област.

Уверен съм, че и тук днес, сред вас, макар и все още да не го знаете, стоят някои от бъдещите блестящи историци на България“, каза още заместник-ректорът.

В словото си той отбеляза още, че в никоя друга наука лъжата не може да има такива опустошителни последствия, както в историята. Заместник-ректорът допълни, че сме свидетели как в наши дни манипулирането и фалшифицирането на историята се използва за оправдание на агресията на други държави. Или пък как кражбата на история се използва за създаване на фалшиво самочувствие и разделение. „Носете факела на истината винаги със себе си, носете факела на истината, дори да имате пристрастия, на които истината не се харесва. И не се изкушавайте от евтината популярност на гръмката и красива лъжа“, каза още проф. Витанов и допълни, че единственият начин да стоят от правилната страна на историята е на страната на истината.

8-8

Накрая той пожела на тези, които остават в университета да продължат обучението си, да запазят своя ентусиазъм и енергия в усвояването на новите знания. На останалите, които напускат аудиториите – да намерят удовлетворяваща ги работа, която отговаря на техните възможности, желания и амбиции и никога да не забравят Алма матер. По думите му оттук нататък следва най-трудното – себедоказването и извоюването на едно достойно място в живота.

Накрая заместник-ректорът пожела на абсолвентите да се учат от миналото, но да не спират да мечтаят и да не престават да бъдат любопитни, да помнят наученото от преподавателите си, да го носят в сърцата и умовете си и да го развиват непрестанно, защото то е безценно.

Проф. Витанов пожела на всички на добър път и обяви випуск 2021 г. на Историческия факултет за завършил.

От името на завършващите поздрав поднесоха отличниците Донка Христова от специалност „Хебраистика“ и Йордан Йорданов.

9-9

Донка Христова поздрави всички и припомни обстановката през последните няколко години. Обръщайки се към колегите си, тя отбеляза, че допреди няколко години само са чели за такива катастрофални събития и катаклизми, а сега пряко или косвено наистина ги изживяваме всички и предположи, че след време ще им се наложи да ги опишат за идните поколения.

Донка отбеляза, че въпреки всичко с усилията на всички – и на преподаватели, и на студенти са успели да се справят и да завършат успешно. Тя акцентира върху своята специалност „Хебраистика“, която е сравнително нова, и изрази надеждата си тази специалност да бъде все повече популяризирана и интересът към нея да не стихва. Донка изрази признателността си към преподавателите и допълни, че през изминалите четири години в университета е обогатила неимоверно знанията си. Тя разказа за впечатленията си от това, което е научила през годините. „Следването в Софийския университет и в Историческия факултет ми показа, че и в най-големите трудности не трябва да се отказваме. „Когато имаме желание, ще намерим сили и начин да се справим“, каза още Донка Христова и отправи финални думи към колегите си: „Пред миналото да наведем глава и тук днес да повярваме във възможностите си, а пред бъдещето да имаме куража и да запретнем ръкави“, каза още тя и пожела на всички здраве и късмет и идните години да ни донесат по-светъл живот, изпълнен с мир, спокойствие и благоденствие.

10-10

В своя поздрав Йордан Йорданов акцентира на изминалите години, прекарани в Историческия факултет – изпълнени с учене, но и със запомнящи се моменти. По думите му всеки студент на този факултет, който е бил последователен, до края на живота си носи в себе си духа на 23-та аудитория.

Йордан обърна внимание и на отговорностите, които стоят пред тях. Той призова колегите си да обогатяват получените знания и занапред. Той отправи благодарността си към преподавателите. „Младежкият ентусиазъм е огромна мощ и от нас зависи дали ще я употребим правилно. Нека проявим сила и твърдост, да счупим феномена да обвиняваме все другите за нашите несгоди и да очакваме все друг да ни свърши работата“, каза той и изрази надеждата си винаги да си припомнят завета на проф. Тодор Попнеделев към тях – „Дали ще направите света ваш, зависи само от вас!“

6-6

Накрая той призова да помнят уроците на историята, за да допринесат за благото на обществото и пожела на всички на добър час.

В рамките на тържеството двама обичани преподаватели от Историческия факултет бяха наградени с Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента.

Акад. Николай Витанов връчи отличията на доц. д-р Георги Николов и на проф. дин Константин Рабаджиев.

11-11

Доц. Николов благодари за отличието и заяви, че за него е чест в деня, в който Историческия факултет отбелязва 50-годишнината си, да бъде сред колегите и студентите. Той изнесе академично слово на тема „Самуилова България – голготата на Българското средновековие“.

12-12

Проф. Костадин Рабаджиев сподели с присъстващите свои занимания по един впечатляващ паметник, който е успял да интерпретира и пожела да сподели с присъстващите радостта от това откритие. В своето академично слово той говори за саркофага от Лъжене.

Доц. д-р Георги Н. Николов е сред водещите изследователи в областта на българската средновековна история и специалист със значителен принос в развитието на съвременната медиевистика. Той е автор на 4 монографии, 81 студии и статии, 41 рецензии и отзива, над 2000 био- и библиографски статии, 78 научнопопулярни публикации, 578 статии в исторически енциклопедии. Участва като редактор или съставител в 12 научни издания, съавтор е в разработването на учебници и учебни пособия, научен консултант и участник е в редица исторически научнопопулярни и документални филми.

От 1994 г. до настоящия момент доц. Георги Н. Николов е член на редколегиите на водещи научни списания и годишници, сред които са: Минало, Palaeobulgarica, Инициjал, Македонски преглед, Дриновски сборник, Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Т. 103 (2018); Т. 104 (2019).

През годините той заема позиции в редица академични органи на управление и научни организации. Заместник-декан е на Историческия факултет на Софийския университет в периода 2015 г. ­– 2019 г. Председател на е Издателския съвет на Исторически факултет от 3 декември 2015 г. до 5 ноември 2019 г. (ВРИД до 30 юни 2020 г.) От м. юли 2020 г. е председател на Управителния съвет на Македонския научен институт. Член (учредител) е на: Асоциацията на византинистите и медиевистите в България от 1992 г.; Международния Advisory Board of the Waldemar Ceran Research Centre for the History and Culture of the Mediterranean Basin and South–East Europe, Ceraneum (Łódź, Polska) от юни 2011 г.; Международната асоциация по българистика от април 2014 г.; Комисията за историческа география и пространствен анализ на Византия към Международната асоциация за византийски изследвания – Виена (Commission for the Historical Geography and Spatial Analysis of Byzantium at the AIEB) от септември 2016 г.

За широките международни връзки и активност на доц. Георги Николов свидетелстват неговите специализации в Солун, Гърция (1988), Лайпциг, Германия (1996) и в Кьолнския университет, където през 2003 г. специализира византийска история при изтъкнатия византинист Петер Шрайнер. От 2009 г. той е референт за българските публикации в областта на византинистиката и медиевистиката за престижното списание Byzantinische Zeitschrift. С доклади и научни съобщения е участвал в над 50 различни национални и международни форуми (конференции, симпозиуми, конгреси): Сегед, Унгария (1980); Шумен (1992, 2014, 2016); Будапеща, Унгария (1992, 1997, 2000); Велико Търново (1993, 2015, 2016); София (1993, 1995, 1996, 2003, 2011, 2014, 2016); Охрид, Македония (1998); Скопие, Македония (1998, 2014); Краков, Полша (2000, 2004, 2006, 2010); Зайчар, Сърбия (2002); Варна (2002); Боровец (2002); Кюстендил (2005, 2007, 2008, 2016); Равда (2005, 2008); Белград, Сърбия (2008, 2016); Петрич (2014); Костенец (2015) и др. Освен в България е публикувал свои научни трудове в Германия, Гърция, Полша, Русия, Сърбия и Унгария.

За своята активна научна и обществена дейност доц. Георги Н. Николов е удостоен с Почетен знак на Столична община с Решение № 187 от 4 април 2019 г. на Столичен общински съвет.

Научната кариера на проф. д.и.н. Костадин Рабаджиев преминава изцяло в катедра „Археология“ към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1982 г. завършва специалност „История“ с профил „Археология“ и втора специалност „Философия“. От 1984 г. е специалист към катедра „Археология“, а от 1992 г. ­– асистент по Класическа археология. Последващото му академично израстване отново е в катедра „Археология“ – доцент (2001 г.), професор (2013 г.) и доктор на историческите науки (2020 г.).

Научните интереси на проф. д.и.н. Костадин Рабаджиев са в областта на Класическата археология и в частност на религията на Древна Гърция и Древна Тракия. Автор е на три монографии и на над 70 студии, статии и рецензии на български, английски и френски език. Участвал е в разработването и написването на учебник по история за средните училища. През годините е бил научен ръководител на редица магистранти и на седем успешно защитили докторанти.

Проф. д.и.н. Костадин Рабаджиев е дългогодишен участник, а в последните години и ръководител на археологическите проучвания в Археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле“, област Ямбол. От 1972 г. насам именно в Кабиле са провеждани теренните археологически практики на студентите в Историческия факултет. Освен в проучванията в Кабиле той е участвал в разкопките на античния град Никополис ад Нестум край гр. Гоце Делчев, ръководител на проучванията на античния култов обект край село Крепост, Димитровградско, на късноантичното селище край Мало Бучино, Софийско и други.

Дейността на проф. д.и.н. К. Рабаджиев в рамките на Историческия факултет не се изчерпва само с преподавателските и научните му занимания. Той е дългогодишен член на Факултетния съвет на Историческия факултет. В периода 2007 – 2015 г. и от 2019 г. до момента е ръководител на катедра „Археология“. Редактор е на поредицата Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis и съставител на част от суплементите към нея. Член е на Асоциацията на българските археолози от самото ѝ създаване и е включен в редакционната колегия на издаваното от нея Българско електронно списание за археология, излизащо предимно на английски език и радващо се на особена популярност сред колегите от чужбина.