В Софийския университет се провежда Третата годишна международна конференция за отчитане на дейностите и резултатите по проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer).
След официалното откриване на научния форум в Ректората стартира представянето на дейностите по проекта на част от 22-те научни групи, работещи в различни области.
В Конферентната зала бяха отчетени резултатите на научната група „Функционални материали“ с водещ учен акад. проф. дхн Тони Спасов от Факултета по химия и фармация.
Лекцията на акад. Спасов бе на тема „Materials for hydrogen production and storage. Metal hydride-air batteries“. С доклади се включиха и В сесията с доклади се включиха още проф. Спас Колев, проф. Тодор Дудев, проф. Стоян Гуцов, проф. Георги Цветков, изследовател R1 Калина Мяшкова. Сред участниците в сесията бе и проф. Джироламо Джордано (University of Calabria, Italy), който е член на Съвещателния борд и също участва в дискусиите.
Дейност на научната група:
„Целта на настоящия проект е разработването на функционални микро- и наноструктурирани материали с приложения в областта на зелената енергия и опазването на околната среда. Проектът обхваща синтеза на нови метални, полимерни и композитни материали, предназначени за електрокатализатори при електролиза на вода, сорбенти за пречистване на вода от тежки метали и други замърсители, съхранение на газове и малки молекули в порьозни материали, както и материали за съхранение на водород и електрическа енергия.
В рамките на проектното изследване са използвани разнообразни синтетични методи за получаване на метални, неорганични, органични и композитни функционални материали, комбинирани с комплексно структурно и микроструктурно характеризиране. Освен това е изследвана връзката между микроструктурата и функционалните свойства на материалите. Комбинирани са квантови изчислителни подходи с експериментални методи за изясняване на механизмите на различни слаби взаимодействия. Надграден е съществено капацитетът на научната група, вкл. млади учени, опитни изследователи, в създаването и оптимизирането на свойствата на нови функционални материали. Привлечен е изявен учен от чужбина с безспорни научни и научно-приложни постижения в областта на опазването на околната среда.
Получените резултати включват значими научни и научно-приложни приноси, документирани в редица публикации, върху които вече има немалко цитирания в литературата. Сред ключовите постижения са: разработка на мембрани за твърдофазна екстракция на метали и отрицателни йони, разработване на апаратура за едновременна селективна екстракция на два метала; висококаталитични материали за ефективно получаване и съхранение на водород; оптимизация на материали за отрицателни електроди в презаредими (основно метал-хидридни) батерии; нано- и микропорести сорбенти; порести зол-гел материали с потенциал за термоизолация и пречистване на вода; биоразградим нишковиден хитозан с антибактериални и каталитични свойства.
Проектът демонстрира значим принос към развитието на функционални наноматериали с потенциал за екологично чисти технологии и устойчиво енергийно бъдеще.“
В Заседателна зала 1 научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ (EuVaSC) с водещ учен проф. д-р Мария Стойчева от Философския факултет също представи постигнатите резултати. Сред участващите онлайн се включиха проф. Жил Руе ,Université Paris Saclay, France и проф. Димитър Ангелов от Harvard University, USA.
В откриващото си обръщение, професор Стойчева уточни, че групата многократно е надхвърлила заложените индикатори за оценка на успеха на проекта, особено в частта с публикуване в престижни научни издания.
Събитието продължи в два панела, които се фокусираха съответно върху две основни теми: европейски ценности, междукултурен диалог и ролята на университетите, както и академичната свобода като фундаментална ценност. Програмата обедини изтъкнати учени, представи изследвания на групата над активното гражданство, многоезичието и интернационализацията във висшето образование с интердисциплинарен подход към академичната свобода. Взеха участие както млади учени, така и старши изследователи, които ангажираха аудиторията в открита дискусия.
Дейността на групата продължава с финално събитие на 5-ти юни – международната конференция „Конституционни спомени и конституционна политика на спомените“, което ще се проведе в Нова конферентна зала с начален час 9:00.
Дейност на научната група:
"Научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ проучва как европейските общества реагират на големи предизвикателства като политически кризи, демократични промени и ролята на образованието в бързо променящия се свят. Обединявайки изследователи от различни научни области, групата съчетава правни, политически и образователни перспективи, за да постигне по-добро разбиране за това как ценностите оформят нашите общества и институции.
Работата на групата е важна, тъй като разглежда реални проблеми, които засягат ежедневието на хората – политическа нестабилност, намаляващо доверие в институциите и въздействието на нови технологии, включително изкуствения интелект. Чрез изследването на тези предизвикателства научната дейност допринася за по-добро обществено разбиране на тези проблеми, подпомага формирането на по-ефективни публични политики и допринася за укрепването на демократичните и образователните системи.
Един от основните фокуси е устойчивостта на демокрацията в България в условията на повтарящи се политически кризи. Въпреки множеството избори в кратък период от време, изследванията показват, че демокрацията е останала относително стабилна. Това се свързва с фактори като спазване на конституционните правила, мирно гражданско участие и трайна обществена подкрепа за европейските ценности. В същото време проучванията открояват и рискове, сред които нарастваща политическа поляризация и разпространение на популистки идеи.
Друга ключова изследователска област е свързана с начина, по който конституционните системи реагират на кризи. Подгрупата е организирала 3 международни конференции (четвъртата предстои през юни) и лекции с участието на 55 изследователи от 48 университета (Европа, Северна Америка, Азия и Близкия изток), като по този начин е създадена силна глобална научна мрежа. В резултат на тази дейност са публикувани 49 научни труда, включително книги и статии в научни списания (още 22 са в процес на подготовка), както и са разработени нови подходи за разбиране на взаимодействието между право, политика и общество в условията на несигурност (близо 40 нови теоретични концепции). Тези резултати имат пряко значение за усъвършенстване на управлението и за опазване на демократичните принципи.
Групата изследва също бъдещата роля на университетите и образованието. Анализирано е докторантското обучение в различни страни, както и ангажираността на младите хора в гражданския живот чрез международни сравнителни изследвания. Резултатите показват как ценностите, нагласите и уменията влияят върху участието в обществото. Допълнителни приложни изследвания са посветени на подготовката на учители и на образованието в мултикултурна и многоезична среда, като подпомагат образователните системи да отговарят на нарастващото обществено многообразие. По-нататъшни изследвания разглеждат отговорното използване на изкуствения интелект в образованието и ролята на международната солидарност при справянето с глобални предизвикателства. Като цяло подгрупата е публикувала общо 39 статии, 7 са приети за публикуване, а още 9 са в процес на финализиране. Членовете ѝ са участвали в 38 конференции, организирали са 7 събития за ангажиране на заинтересовани страни и академичната общност и са изнесли 14 публични лекции в София и в чужбина.
Освен чисто академичната дейност, групата активно популяризира своите резултати чрез публични събития, участия в медии, подкасти и онлайн дискусионна поредица. По този начин генерираното знание достига не само до експерти, но и до граждани и вземащи решения.
Проектът СУММИТ, който подкрепя изследователските университети по Националния план за възстановяване и устойчивост, оказва съществено влияние върху видимостта на научния потенциал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тригодишната интердисциплинарна съвместна работа на групата „Европейски ценности и социални предизвикателства“, довела до 36 статии, глави от книги и колективни монографии, индексирани в Web of Science, както и 71 публикации, индексирани в Scopus, създава солидна основа за бъдещи изследвания с участието на изтъкнати учени от Европа и отвъд нея."
Паралелно се проведе сесията и на научна група „Математична физика и астрофизика“ с водещ учен чл.-кор. проф. дфн Стойчо Язаджиев от Физическия факултет.
В сесията бяха изнесени докладите: „Spontaneous scalarization of static and rotating neutron stars as a phase transition“, „Images of Kerr Black Holes with Synchronized Scalar Hair and Their Equatorial Polarization Properties“, „On Entanglement from Different Viewpoint“ и други.
Сред участниците бе и проф. Томас Валтер (Technical University of Darmstadt, Germany), който също се включи в дискусиите.
Дейност на научната група:
„Как изследваме тъмната Вселена. Около 95% от Вселената е съставена от тъмна материя и тъмна енергия – загадъчни компоненти, които не можем да наблюдаваме директно, но чието влияние определя структурата на космоса. Разбирането на тяхната природа е едно от най-големите предизвикателства пред съвременната наука.
Нашата научна група работи именно върху този проблем, като изследва черните дупки – едни от най-екстремните обекти във Вселената – и фундаменталните закони, които управляват пространство-времето и квантовата информация. Чрез съчетаване на геометрия, съвременна теория и мощни компютърни симулации, ние търсим нови следи от физика отвъд познатите модели.
В рамките на проекта разработихме нови числени кодове за решаване на уравненията на Айнщайн. Това ни позволи да моделираме с безпрецедентна точност процеси около черни дупки и неутронни звезди – среди, където може да се прояви нова, непозната физика.
Използвайки тези инструменти, изследвахме как евентуални нови фундаментални полета биха променили:
• гравитационните вълни – „трептенията“ на пространство-времето, регистрирани от съвременните детектори;
• изображенията на черни дупки, наблюдавани от глобални телескопни мрежи като Event Horizon Telescope.
Това ни дава възможност не само да търсим нови явления, но и да поставяме строги ограничения върху теориите за тъмната страна на Вселената.
Основни резултати
Нови инструменти за изследване на Вселената. Разработихме оригинални числени методи и софтуер за решаване на уравненията на Айнщайн, които позволяват прецизни симулации на екстремни астрофизични процеси.
По-добро разбиране на гравитационните вълни. Показахме как нови фундаментални полета могат да оставят измерими „отпечатъци“ в сигналите от гравитационни вълни – ключ към откриване на нова физика.
Нови предсказания за изображенията на черни дупки. Анализирахме как поляризацията на светлината около черни дупки може да разкрие информация за тяхната структура и за наличието на нови физични ефекти.
Оптимизация на еволюцията на черни дупки. Показахме, че растежът и изпарението на черните дупки могат да се разглеждат като оптимални процеси – протичащи с минимална загуба на енергия.
Квантова сложност и информация. Изследвахме как различни физични фактори влияят върху „сложността“ на квантовите системи – резултати с потенциално значение за бъдещите квантови технологии.
Стабилност и квантови ефекти. Разработихме модели, които описват как квантовите корекции влияят върху стабилността и еволюцията на черните дупки.
Нови теоретични подходи. Направихме стъпки към холографско описание на процесите около черни дупки – обещаващ подход към обединяване на гравитацията и квантовата физика.
Защо това е важно. Нашата работа свързва теория, наблюдения и числени симулации в единна картина. Това ни позволява да тестваме фундаментални идеи за структурата на Вселената и да стесняваме възможните обяснения за тъмната материя и тъмната енергия.
Отвъд фундаменталната наука, разработените методи намират приложение в области като високопроизводителни изчисления и обработка на големи данни. Изследванията на квантовата информация от своя страна са свързани с развитието на бъдещи квантови технологии.
В най-широк смисъл, нашата цел е да разчетем езика на природата – да разберем как работи Вселената на най-дълбоко ниво. Черните дупки, тъмната материя и тъмната енергия, както и квантовата информация са ключът към тази загадка.“
В първия ден на научния форум в 45-та аудитория своите резултати представи и научната група „Нови материали и фотоника“ с водещ учен д-р Сотир Червенков, привлечен от бизнеса Disco Hi-Tec Europe GmbH, Germany.
В сесията се чуха докладите „Single-shot polarization mapping of optical elements introducing spatially varying birefringence“, „Divergence of long-range Bessel-Gaussian beams with truncated coaxial rings“, „Magnetic and Structural Tuning of Nanocrystalline Ni–Zn Ferrites with
Varying Compositions and Heat Treatment“ и други. Сред участниците бяха проф. дфзн Александър Драйшу, доц. Иван Бъчваров и проф. Георги Георгиев (IJCLab, Orsay, France.).
Дейност на научната група:
„Фотониката е обширна област във физиката и инженерството, занимаваща се с методите за генериране на светлина (поток от фотони), с режимите на нейното разпространение (линейни и нелинейни), с модулацията, регистрирането и обработката на оптична информация, както и с принципите, материалите и технологиите, необходими за създаването на лазерни излъчватели, приемници и среди за разпространение. Фотониката е неразривно свързана със свойствата на материалите, като връзката е двупосочна. От една страна, оптичните методи в целия диапазон, от микровълновoто до рентгеновото излъчване, са най-широко използваните и прецизни методи за изследване на структурата и свойствата на материалите. От друга страна, за генериране на светлина с точно определени свойства и за постигане на прецизен контрол върху режимите на нейното разпространение, са необходими материали с предварително зададени характеристики. Фотониката и науките за материалите са едни от най-бурно развиващите се научни дисциплини и технологични направления. Актуалността на изследванията в областта на фотониката и създаването на нови материали и тяхната интензивност в световен мащаб са лесно разпознаваеми по огромния брой публикации в специализирани научни списания, както и от големия брой присъдени Нобелови награди в тези области през последните две десетилетия. Фотониката и новите материали са неотменна част не само от научните изследвания, но заемат водещо място в съвременните върхови технологии, които навлизат все по-широко и се използват в приложения обхващащи медицината (образна диагностика, офталмология, неинвазивна хирургия и др.), микробиологията (микроскопия със свръхвисока разделителна способност), микроелектрониката, комуникационните технологии, квантовите компютри и обработката на информация, микросензориката, зелени източници на енергия (фотоволтаици) и т.н.
В тази широка област изследователската програма е съсредоточена върху теми, групирани в шест работни пакета, които обхващат следните теми: линейна и нелинейна фотононика, разработване на лазерни усилватели базирани на иновативни итербиеви (Yb) кристали, позволяващи генерирането на къси лазерни импулси с големи мощности, изследване на лазерно-преходите преходи от изолатор към метал, структуриране на свръхкъси оптични импулси чрез метаповърхнини, Раманова спектроскопия за характеризиране на геоложки проби, индустриални материали, артефакти и др., изграждане и характеризиране на материали за сензорни приложения, създаване и характеризиране на метаматериали за микровълновия диапазон, магнитно и микроструктурно оптимизиране на нанокристални Ni–Zn ферити, което е важно за съвременните функционални материали, създаване на авангардна оптична технология за минимално инвазивно определяне на температурата и на концентрацията на кислород в клетки, изследване на материали и оптимизиране на техните свойства за приложения във фотоволтаични елементи, разработване на интерактивно софтуерно приложение за пресмятане на електронната структура на атоми от първи принципи, изследване на наотръбички и разработване на подход за определяне на повърхностна енергия въз основа измерването и анализа на контактни ъгли на микролитрови капки върху полимерни и други твърди повърхности и подобряване на омокряемостта на контактните лещи и Фабри-Перо микроскопия.“
Доц. д-р Цветелина Великова от Медицинския факултет водещ учен на научна група GROWTH (group of researchers for opportunities in writing who are talented in healthcare), представи дейността на групата в 23-та аудитория. Сред присъстващите на сесията бе и проф. Барбара Макулевиц (Department of General Biophysics, University of Lodz, Poland).
Дейност на научната група:
„Научна група GROWTH обединява специалисти от различни области на медицината, биологията, биомедицината и общественото здраве с обща цел - да подобрят разбирането, диагностиката и лечението на редица социално значими заболявания. Работата на екипа обхваща широк спектър от теми – от автоимунни и възпалителни заболявания, през COVID-19 и неговите последици до репродуктивното здраве.
Една от ключовите дейности на групата е изследването на т.нар. биомаркери – показатели, които могат да помогнат за по-ранно откриване на заболявания, по-добро проследяване и по-прецизно лечение. Благодарение на тези изследвания се създават предпоставки за персонализирана медицина – подход, при който лечението се съобразява с индивидуалните особености на всеки пациент.
Особено значим принос на GROWTH е свързан с изследванията върху мултисистемния възпалителен синдром при деца (MIS-C), възникващ след COVID-19. Екипът създаде една от най-големите бази данни за това състояние в България и разработи практически алгоритми за диагностика и лечение, които могат да бъдат използвани от лекари в ежедневната практика. В контекста на пандемията от COVID-19, научната група извърши редица анализи за разпространението на вируса в страната и ефекта му върху общата смъртност и другите сезонни епидемии, ефективността на ваксините срещу SARS-CoV-2 и нагласите на обществото към ваксинирането. Тези резултати са от значение не само за научната общност, но и за вземането на решения в здравната политика и подготовката за бъдещи здравни кризи.
В областта на репродуктивното здраве, научната група GROWTH работи върху намиране на причините за репродуктивни неуспехи, свързани с имунната система, и разработване на нови терапевтични подходи. Това има пряко значение за много семейства, които срещат трудности при създаване на поколение.
Освен научните резултати, проектът има и силно социално въздействие – обучени бяха млади учени, създадени бяха нови възможности за развитие на научната кариера в България, а резултатите се популяризират активно чрез конференции, публикации и социални мрежи. Така със своята работа научна група GROWTH допринася не само за развитието на науката, но и за по-добро здраве и качество на живот на пациентите.“
В Аулата се проведоха сесиите на три научни групи, където онлайн се включиха и проф. Хелена Фрейтас (Centre for Functional Ecology, University of Coimbra, Portugal) и проф. Жан-Пиер Деси (Université de Namur, Belgium).
В научната група „Растителни паразити“ с водещ учен доц. дбн Любен Загорчев се чуха доклади на тема: Biology of parasitic plants - major achievements and future perspectives , Ion fluxes under abiotic stress - how are Cuscuta spp. different from non-parasitic relatives, The endophytic microbiome of Cuscuta spp. - dependence on the host species and involvement in gall formation.
Дейност на научната група:
„В периода 2023–2026 г. научната група „Растителни паразити“ към Софийския университет проведе мащабни изследвания върху едни от най-интересните и същевременно проблемни растения – паразитните видове от род Cuscuta (кукувичи прежди). Тези растения не могат да се изхранват самостоятелно, а се прикрепват към други растения и извличат от тях вода и хранителни вещества, което ги прави сериозен проблем за земеделието.
Основната цел на изследванията беше да се разбере как тези паразити се разпространяват, как взаимодействат със своите гостоприемници и какви биологично активни вещества съдържат. Резултатите имат значение както за разработване на устойчиви култури, така и за потенциални приложения в медицината.
В рамките на проекта бяха събрани над 130 проби от различни видове Cuscuta в България и бе създаден модел, който предсказва тяхното бъдещо разпространение. Установено беше генетичното разнообразие на тези растения и бе създадена уникална колекция от семена за научни изследвания.
Съществен принос на проекта е изясняването на механизмите, чрез които паразитните растения заразяват своите гостоприемници. Идентифицирани бяха ключови ензими и белтъци, които участват в този процес, както и фактори, които могат да повишат устойчивостта на растения като домата. Това отваря възможности за разработване на нови стратегии за защита на културите.
Изследванията показаха също, че Cuscuta може да пренася микроорганизми между растенията, включително потенциални патогени, което я превръща във важен фактор за разпространение на болести. Освен това бе установено, че паразитът реагира по различен начин на стресови условия, като разчита основно на гостоприемника си за оцеляване.
Друг важен аспект на проекта беше анализът на биологично активните вещества в тези растения. Оказа се, че те съдържат флавоноиди и други съединения със силна антиоксидантна и антивирусна активност, включително ефект срещу човешки вируси. Това ги прави потенциален източник на нови природни лекарствени средства.
Проектът допринесе значително и за развитието на научния капацитет – бяха привлечени млади учени, разработени дисертации и създадени международни партньорства с университети в Европа, Австралия и Азия. Закупено беше модерно оборудване, което позволява провеждането на съвременни молекулярни и биохимични изследвания.
В заключение, резултатите от проекта не само разширяват научните познания за паразитните растения, но и имат пряко приложение в земеделието и медицината. Създадената научна база и международни контакти гарантират устойчиво развитие на изследванията в тази област и в бъдеще.“
Представени бяха и резултатите от дейностите на научната група „Алгология“ (Водораслови колекции) с водещ учен доц. д-р Благой Узунов от Биологическия факултет.
В тази научна сесия се чуха докладите: Selected ACUS strains: taxonomy, analysis and classification, Aeroterrestrial algae from megalithic complexes in Haskovo region, Bulgaria, Bioreceptive concrete: towards sustainable and living urban surfaces.
Дейност на научната група:
„Живата водораслова колекция на Софийския университет (ACUS) е ключов ресурс, предоставящ щамове с голям биотехнологичен потенциал за научни и приложни изследвания. Тя съхранява уникални водораслови щамове, изолирани от различни местообитания в България, които са фонд на биологично разнообразие с важно значение за бъдещите поколения.
В рамките на проекта SUMMIT лабораторията в Биологическия факултет, където се помещава ACUS, беше реконструирана, а оборудването на колекцията бе обновено и модернизирано с три растежни камери за отглеждане на микроводораслите при с контролирани условия и с хоризонталния тръбен фотобиореактор. Създаден бе кабинет за микроскопиране, оборудван с нова изследователска техника, включваща обърнат микроскоп Nikon Eclipse Ti2-U с камера и микроманипулатор TrakJectorTM, и стереомикроскоп Nikon SMZ18 с камера, които се използват за изолиране на единични клетки и рутинен мониторинг и фотодокументиране на култивираните щамове.
В хода на проекта като pro bono консултанти бяха включени двама утвърдени учени от чужбина. С цел да се осигури приемственост на знанията, към екипа бяха привлечени двама докторанти, които бяха успешно обучени за специфичната работа в Колекцията, свързана с изолиране, адаптиране, поддържане и дълготрайно отглеждане на живи водораслови щамове от различни таксономични и екологични групи. В резултат, двамата млади учени успешно депозираха над 100 нови щама с обещаващи характеристики за индустриално приложение. Впоследствие, към екипа се присъедини още един докторант, изследващ приложението на водорасли за колонизиране на иновативни еко мазилки с цел подобряване на въздуха и микроклимата в урбанизирани среди. За дейности по пречистване на отпадъчни води с използване на водораслови щамове от ACUS бе привлечен и външен експерт от УАСГ. Освен това, ресурси на колекцията бяха използвани в специализация на гост-изследовател от чужбина, който след нея се хабилитира като доцент и при разработване на дипломни работи от чуждестранни студенти.
За популяризиране на резултатите от проекта, научният екип участва в осем международни конференции (със 17 доклада), в международни програми и COST акции. Инициирани са международно споразумение и меморандум с други университети. С проектното финансиране са изготвени 13 научни публикации в реферирани издания. Научният екип успя да привлече и външно финансиране и индустриална подкрепана чрез сключване на договори с български фирми за мониторинг на фитопланктона и разработване на системи за ранно предупреждение за цианотоксини. На територията на страната екипът участва още в Европейска нощ на учените, в предаването Наука и технологии на БНР, в подкаст, организиран от Софийска вода АД и в среща от Мисията за възстановяване на ЕС за океана, моретата и вътрешните води към Европейската комисия.“
В Аулата бяха представени и резултатите на научна група "Микробиологични рискове в околната среда" с водещ учен д-р Сергей Иванов, привлечен от Центъра по биология на храните.
Сред изнесените доклади бяха: The new laboratory created under the SUMMIT project - modern technologies and approaches for the study and prevention of infectious diseases, Recovery of human viral pathogens from wastewater samples in cell culture model, Trends in the levels of human pathogenic viruses in the wastewaters of major Bulgarian cities и други.
Дейност на научната група:
„По проекта нова лаборатория в Биологическия факултет на СУ беше оборудвана с апаратура за молекулярна диагностика и работа с патогени на ниво BSL 2+. В лабораторията бяха разработени уникални за България методи:
- Изолиране на патогенни вируси от околната среда – отпадни, питейни, морски води, почви и храни.
- Идентификация и целогеномно секвениране на вируси и бактерии от околната среда.
- Метагеномно секвениране от следващо поколение (NGS) на ДНК/РНК за идентификация и характеризиране на микробни популации и патогени от околната среда.
- Биоинформатика, прилагане на нови софтуери и алгоритми за обработка на големи обеми данни от секвениране.
Основна цел на проекта беше мониторинг на отпадните води на големите градове за проследяване на епидемиологичната ситуация. Това ново направление в науката се нарича епидемиология, базирана на отпадните води. Допълнително бяха включени вторични задачи, свързани с общественото здравеопазване. По-съществените резултати от проекта са:
- Основната програма за пробовзимане на отпадни води включи София, Пловдив, Варна и Бургас. За 2 години бяха осъществени над 180 посещения на пречиствателните станции за отпадни води, на практика всяка седмица. Обработката на пробите и идентификацията на патогените беше редуцирана до 3 дни. Резултатите показват седмично актуалната епидемиологична ситуация за близо 40% от населението на България. При установяване на отклонения от обичайното, например силно увеличение в нивата на определен вирус, беше издавано предупреждение, публично достъпно на специализирания сайт https://clinica.bg.
- Обработените проби от отпадни води се съхраняват в течен азот в лабораторията. Те са историята на инфекциозните заболявания в съответните градове за последните 2 години, което е безценна колекция.
- Посредством култивиране на проби от отпадни води върху клетъчни култури бяха, за първи път в България, намножени и характеризирани вируси от патогенните са хората родове Аденовирус и Ентеровирус. Беше секвениран генома на 8 нови вируса и информацията е депозирана в международната геномна банка.
- От отпадните води бяха изолирани 12 вируса по бактериите, наречени бактериофаги. Тези специфични вируси са подарък от природата, защото разрушават пагогенни за хората бактерии, които иначе са устойчиви на антибиотиците. Два от тези нови бактериофаги бяха напълно секвенирани и характеризирани. Тази дейност поставя началото на уникална нова колекция от полезни вируси, алтернатива на антибиотиците, способни да помагат в контрола на устойчивите за съвременната медицина инфекции.
- Съвместно с неправителствената организация „Активни потребители“ беше изследвана водата за къпане на редица плажове по южното Черноморие. Установени са съществени отклонения от нормите за хигиена през туристическия сезон. В морската вода са идентифицирани над 20 патогенни бактерии с произход от фекални води.
- Изследвана е безопасността на топлата питейна вода в градове, разполагащи с обществена топлоснабдителна мрежа – София, Пловдив и Плевен. Установено е, че температурата на топлата питейна вода, затоплена в сградните инсталации, е обичайно по-ниска от препоръчителните 55 градуса. Последствието е повишение в количеството на бактериите до 70 пъти, в сравнение с базовата студена вода, течаща от съседния кран. Метагеномният анализ, за първи път в света в такъв експеримент, показва коренна промяна в микробиома на затоплената вода. Установено е повишение в нивата на редица патогенни бактерии, например Legionella pneumophila. Заключението е че затоплената в обществената мрежа питейна вода може да представлява риск за здравето на потребителите, което налага спешни законодателни регулации, както и програми за наблюдение и корекция.“
В зала „Яйцето“ бяха представени резултатите на научната група „Дигитална хуманитаристика. ИКТ приложения за история и език“ с водещи учени проф. дфн Анна-Мария Тотоманова от Факултета по славянски филологии и доц. д-р Мария Баръмова от Историческия факултет.
Сред участниците в научната сесия бяха и проф. Волфганг Шмале (University of Vienna, Austria) и Улрих Фистерер (Ludwig Maximilian University of Munich/ Zentralinstitut für Kunstgeschichte, Germany).
Дейност на научната група:
"I. Дигитални инструменти за проучване на историята на Югоизточна Европа: През последните три години мултидисциплинарен екип от историци, археолози, филолози, епиграфи и специалисти по дигитална хуманитаристика, под ръководството на доц. д-р Мария Баръмова, разработи съвременни дигитални методологии и инструменти за проучване на Югоизточна Европа.
Платформата DigitalSEE (Digital South-Eastern Europe) открива нови перспективи за проучване на богатото историческо наследство на региона през XVIII и XIX век. Като всеобхватен дигитален репозиториум тя интегрира визуални и текстови източници — от карти, литографии и гравюри до пътеписи, дипломатически донесения, вестници ръкописи и старопечатни книги. Чрез усъвършенствани механизми за кръстосано рефериране (cross-referencing) платформата позволява задълбочен анализ на историческите процеси, със специален акцент върху Дунавския регион и териториите по протежението на стария римски път Via Militaris.
В своята същност DigitalSEE съчетава авангардни технологии с хуманитарни изследвания. Чрез използването на стандартите TEI XML, обработка на данни с подкрепата на изкуствен интелект и интуитивни уеб-базирани инструменти, историческите извори се структурират, анализират и визуализират по нов начин. Разширените възможности за търсене, управлението на метаданни и интерактивните функционалности осигуряват иновативен достъп както за изследователи, така и за студенти.
Друг ключов компонент на проекта е LUMINA — инструмент за автоматизирана транскрипция и анализ на исторически ръкописи. Чрез интеграцията на технологии като Transkribus, Kraken и методи за обработка на естествен език (NLP), LUMINA позволява извличане, контекстуализация и изследване на сложни многоезични източници.
Проектът включва също пространствен и мрежов анализ. Прототипен инструмент, базиран на кореспонденцията на влиятелните търговци Евлоги и Христо Георгиеви, демонстрира как историческите комуникационни мрежи могат да бъдат картографирани и количествено анализирани. Интерактивните карти и визуализации разкриват връзки, обхващащи Османските Балкани, Централна Европа и други региони.
В допълнение, DigitalSEE развива дигиталната картография чрез реконструкция и георефериране на исторически карти, включително тези на Феликс Каниц, обогатени с хиляди географски обекти.
Паралелно с това, с помощта на LiDAR и GIS технологии бе извършено въздушно-лазерно сканиране и заснемане на археологическия резерват „Сборяново“ в с. Свещари, което позволи създаването на високоточна документация и откриване на неизвестни досега обекти на културното наследство.
II. Дигитални инструменти за изследването на българското средновековно писмено наследство
Електронната инфраструктура за изследване на българското средновековна писмено наследство (ЕЛИНЗБ), която е част от Националната пътна карта за изследователски инфраструктури, е основният инструмент за изследването не само на българското, но и на православното славянско писмено наследство. Тя се състои от два основни стълба Системата Histdict и обучителната платформа e-Medievalia. Histdict включва Електронен корпус с дигитално набрани произведения и преводи на старобългарските писатели от 9 до 18 в. и прилежащите електронни инструменти за обработка на текстовете, дигитализирани речници и специализиран софтуер за изработване на синхронни и диахронни дигитални речници. Платформата e-Medievalia поддържа 37 интерактивни курса, разпределени в 12 модула, които покриват всички области на хуманитаристиката. Курсовете по старобългарски език, история на българския език и старобългарска литература са преведени и на английски език. Те са снабдени и с допълнителни дигитални инструменти за самоподготовка и проверка на знанията на студентите За 12 години през платформата са преминали над 4500 студенти. ЕЛИНЗБ е изграждано в продължение на почти две десетилетия с подкрепата на различни национални и европейски проекти.
През последните три години под ръководството на проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова дигиталните инструменти и ресурси на инфраструктурата се използваха и усъвършенстваха интензивно и в проекта SUMMIT в изпълнение на следните задачи:
1. Изработване на дигитален речник на превода на Четирите слова против арианите, направен от Константин Преславски в началото на 10 в. За целта беше разработен специален конвертор за обработването на речниковите статии, съставени в Word среда, и качването им в речниковата платформа. Беше надграден и адаптиран и софтуерът на Историческия речник на българския език, който е постоянно развиващ се ресурс.
2. Подготовка на изданието на ръкопис №105 от библиотеката на Зографския манастир на Атон, който е автограф на един от най-известните старобългарски писатели Константин Костенечки. В сегашния си вид ръкописът съдържа 293 листа с множество добавки, глоси и литургични бележки в полетата, които правят разчитането му с Transcribus практически невъзможно. За изследването на езика и правописа на този важен книжовен и исторически документ с помощта на специално изработен софтуер беше подготвен пълен индекс на словоформите, който впоследствие ще бъде използван и за изработването на речник-индекс на ръкописа. Дигиталният набор на ръкописа е подготвен са печат, като своевременно бъде качен и в Дигиталния корпус.
3. Попълване на Диахронния корпус с нови текстове:
• Дигитално набраният текст на Четирите слова против арианите беше обработен и включен в корпуса.
• Дигитално бяха набрани и подготвени за обработка още 40 ръкописа.
4. Активно се работи върху дигиталния речник на Четирите слова против Арианите. Беше изработен специален конвертор за обработка на речниковите статии, съставени в Word среда и качването им в платформата на Речника.
5. Проектът BASTINA изгражда корпус на надписите и графитите от епохата на Второто българско царство, който ще бъде включен в ЕЛИНИЗБ. За целта специализираният софтуер Epidoc беше приспособен към изработените по предишните проекти UTF старобългарски шрифтове CyrillicaBulgarian10U и CyrillicaOhrid10U, които широко се използват от колегите ни в Европа и Америка. Напоследък беше усъвършенстван и фонтът CyrillicaOldStyle, който е предназначен за издаването на ръкописи от предмодерната епоха.
Европейски измерения: 1. Електронните услуги и инструменти на Системата Histdict бяха включени в каталога на услугите на Европейската изследователска мрежа RESILIENCE като in-kind принос на българското участие в нея, а платформата e-Medievalia е част от обучителната програма на мрежата.2. Част от текстовете на Диахронния корпус бяха използвани в проекта ITSERR (Italian Strengthening of the ESFRI RI RESILIENCE), финансиран по плана за възстановяване и устойчивост на Италия, за изработването на специализирани инструменти за изследване на славянския превод на Символ Веруюто. 3. Беше изработен дигитален Checklist на 465 гръцки ръкописа, съхранявани в ЦСВП „Иван Дуйчев“, с предатиране и точни идентификации на включените в тях съчинения, който ще засили интереса на изследователите към византийското наследство в българските земи.
Чрез интегрирането на усъвършенствани инструменти за обработка на естествен език с исторически пространствен анализ постиженията на научната група фундаментално трансформира начина, по който изследователите и студентите разбират сложното културно наследство на Югоизточна Европа. Освен това, ангажиментът за създаване на дигитални репозиториуми със свободен достъп както за средновековни текстове, така и за архивни документи, представлява скок в опазването на дълбоко свързаните езикови и исторически идентичности на региона.“
Конференцията ще продължи и на 22 април 2026 г., когато през целия ден в паралелни сесии ще бъдат представени резултатите и на останалите научни групи, работещи по проекта SUMMIT.
Проектът е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.