Специалност „Тюркология“ към Катедра „Тюркология и алтаистика“ във Факултета по класически и нови филологии чества юбилейната 65-годишнината от създаването си с двудневната международна конференция на тема „Тюркологията днес – предизвикателства и перспективи“. Събитието се проведе в Центъра по източни езици и култури с участието на специалисти от България и гости от Турция, Азербайджан, Казахстан, Унгария и др.
На откриването на конференцията в зала „Проф. Емил Боев“ в Центъра за източни езици и култури присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, посланикът на Република Азербайджан Наргиз Гурбанова, посланикът на Република Казахстан в България Темиртай Избастин, деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Мадлен Данова, директорът на Центъра за източни езици и култури проф. Александър Федотов, ръководителят на Катедра „Тюркология и алтаистика“ доц. Ирина Саръиванова, г-жа Сесилия Хазай, директор на фондацията за ориенталистични изследвания „Георг Хазай“ в Будапеща (Унгария), председателят на Съюза на преводачите в България доц. Иво Панов, ръководители на катедри, преподаватели, студенти, гости.
Организирането на събитието и публикуването на сборника с доклади от конференцията са финансирани по проект на Фонд „Научни изследвания“ при Софийския университет. В качеството си на ръководител на проекта доц. Милена Йорданова от Катедра „Тюркология и алтаистика“ откри форума и изрази своята благодарност към ректорското и деканското ръководство за оказаното съдействие, както и на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, което ще издаде материалите от конференцията в отделен том „Тюркологията днес“, който официално ще бъде представен през декември 2017 г.
В приветствието си тя отбеляза, че всяка годишнина е повод за размисъл върху миналото, настоящето и бъдещето, а когато става въпрос за 65-годишнина, то отговорността не намалява, а напротив – се увеличава. „Гледайки от пиедестала на 65-годишния юбилей, не може да не споменем факта, че турският език е един от първите езици, официално въведен като учебен предмет в Софийския университет още през далечната 1906 г. С времето все повече се осъзнава необходимостта и важността за историко-филологическите изследвания на този аглутинативен език и това довежда до обособяването на отделна специалност през 1952 г. в рамките на Филологическия факултет“. Доц. Йорданова отбеляза още, че именно изучаването на турския език е в основата на създаването на Центъра за източни езици и култури, който е единственото по рода си академично средище по ориенталистика в България. По думите й, това са събития, маркирали историята на специалността, и те са задължаващи за издигане и оптимизиране на качеството на преподавателската и научно-изследователска дейност.
Доц. Йорданова отбеляза, че в конференцията, посветена на годишнината, са се включили близо 40 участници от страната и чужбина и подчерта, че това е показателно за авторитета, който си е извоювала през годините Катедрата по тюркология и алтаистика. Тя припомни, че историята на катедрата е белязана от имената на забележителни български учени, които постепенно и упорито съграждат основите на тюркологията в България. „Не може да не се споменат нашите първостроители Стоян Тилков, Димитър Гаджанов, Гълъб Гълъбов, Борис Недков, Хюсеин Махмудов, Ибрахим Татарлъ, разбира се, основателят на Центъра за източни езици и култури Емил Боев и др., които не само поставиха основите, но и изградиха структурата на съвременната българска тюркология, като създадоха условия за успешното ѝ развитие“.
Доц. Йорданова не пропусна да припомни и имената и важната роля на гост-преподавателите от различни водещи тюркологични и ориенталистични центрове като Мехмедага Ширалиев, Хюсеин Мирза-заде, Георг Хазай и др., чели лекционни курсове в първите години от създаването на специалността.
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков поздрави колегите си за юбилейната годишнина и отбеляза, че ако погледнем в исторически план, 65 години не са много. Но това са години, изпълнени със съдържание, с прокарани нови пътища и с постигнати сериозни успехи. Години, достатъчни, за да се отчете, че е поета правилната посока и достатъчни специалността „Тюркология“ да се утвърди и наложи като авторитетна и търсена, гарантираща на младите специалисти отлична професионална реализация.
„Скъпи, колеги, обучавайки младите хора в чужд език и литература, Вие не само подготвяте добри специалисти. Вие откривате нови хоризонти към света, строите мостове между различните народи и култури. Убеден съм, че и в следващите десетилетия Вашият труд ще даде още много плодове и поводи за гордост и удовлетворение“ – каза още ректорът в приветствието си към своите колеги и добави, че обръщайки се назад, те могат да се поздравят с постигнатите успехи, както и с изградения висок авторитет на специалност „Тюркология“ в Софийския университет, както и да се гордеят с успешно реализиралите се възпитаници и със своите настоящи будни и търсещи познанието студенти. Проф. Герджиков изрази и задоволството си от организираната международна конференция и подчерта, че тя е поредното доказателство, че в междукултурния диалог специалистите от катедрата не спират да търсят, да провокират и да обогатяват своята преподавателска и научна дейност. Ректорът честити празника и пожела успешна работа на научния форум.
Посланикът на Република Азербайджан Наргиз Гурбанова също поздрави гостите и участниците в конференцията и отбеляза, че тюркскоезичните народи, които живеят по различни краища на света имат голям принос в световната култура. През вековете те са имали тясна връзка и са запазвали своя език, традиции и култура. Тя даде пример с първия конгрес на тюрколозите, проведен в Баку през 1926 г., който е голямо научно събитие в световната наука и има голямо значение за научно-културното обединяване на тюркските народи. Посланикът отбеляза още, че конгресът открива широки хоризонти за задълбочаване на интеграционните процеси и представя тюркологията като голямо и систематизирано научно учение.
Поздрав поднесе и посланикът на Република Казахстан Темиртай Избастин, който заяви, че за него е чест да присъства на международната конференция, посветена на 65-годишнината на специалност „Тюркология“. По думите му, много е важно, че има желаещи да изучават тюркски езици, защото това е добра стъпка в отношенията между държавите ни.
Деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Мадлен Данова изрази радостта си да присъства на юбилейния форум и припомни, че специалност „Тюркология“, заедно с още няколко специалности са едни от първите, които са влезли в основата на Факултета по класически и нови филологии и най-първата от специалностите в Центъра по източни езици и култури. Тя пожела да бъдат отпразнувани още много юбилеи, като отново се отбележат големи постижения и успехи.
Директорът на Центъра за източни езици и култури проф. Александър Федотов припомни делото на проф. Емил Боев и подчерта, че на него дължим ориенталистиката в България, както и Центъра за източни езици и култури. Говорейки за колегите си тюрколози, проф. Федотов им пожела успех и отбеляза, че въпреки техните академични 65 години, те са млади, дръзки, креативни и гледащи напред.
Ръководителят на Катедра „Тюркология и алтаистика“ доц. Ирина Саръиванова изрази задоволството си да приветства всички, присъстващи на празника. Тя припомни накратко историята на специалност „Тюркология“. През 1952 г. като първа филологическа специалност, основана на източен език, е създадена „Турска филология“. По-късно, вече като „Тюркология“, тя заема място сред основополагащите специалности на Центъра за източни езици и култури, водещ фактор в българското изтокознание. През тези 65 години допринася за утвърждаването на днешната катедра по тюркология и алтаистика, като тюркологичен център със значим принос в развитието на българската ориенталистична наука.
Доц. Саръиванова подчерта, че дисциплините, предлагани в специалността, нямат аналог у нас, а през годините сред преподавателите са български и чужди учени и изявени специалисти по езика. В момента в бакалавърската програма се предлага обучение по един мъртъв и три съвременни тюркски езика като се работи в сътрудничество и с водещи институти и университети от Република Турция, Република Азербайджан и Република Казахстан. Това прави специалност „Тюркология“ единствена по рода си на Балканския полуостров. Тя подчерта успешната реализация на възпитаниците на специалността и благодари на колегите си, съхранили и продължили българската школа и на тези, които я продължават и днес.
Гостите и участниците в конференцията бяха поздравени и от проф. Димитър Веселинов, ръководител на Катедра „Методика на чуждоезиковото обучение“, доц. Иво Панов в качеството си на председател на Съюза на преводачите у нас и като представител на специалност „Иранистика“ във Факултета по класически и нови филологии, от Шуменския университет, от Югозападния университет, от г-жа Сесилия Хазай, директор на фондацията за ориенталистични изследвания „Георг Хазай“ в Будапеща.
Юбилейната конференция даде възможност да се очертаят съвременните приоритети пред учени от различни специалности и институции, като по този начин се създават условия за трасиране на основните елементи от съвременната картина на тюркологичните изследвания в България. Основните тематични области, които са разработени в докладите от конференцията, са тюркология, прабългаристика, туркология, османистика, епиграфика, сфрагистика, културология, етнография, история, компаративистика, транслатология, лексикология, лексикография, литературознание, лингводидактика и др.
В отделните секции на конференция бяха изнесени общо 38 доклада, разпределени в тематичните направления „Език и история“ и „Литература и култура“, които скицират съвременните тенденции в развитието на тюркологията и алтаистиката и представят водещите предизвикателства пред изследователите, посветили усилията си да проучат различни аспекти на тази динамично развиваща се филологическа област.