Празникът започна с празнична утреня и божествена св. Литургия в параклиса на Богословския факултет, отслужена и възглавена от Негово високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан с участието на Негово преосвещенство архимандрит Пахомий, рекор на Софийската духовна семинария, и литийно шествие до паметника на св. Климент Охридски. Академичната общност на Софийския университет поднесе цветя на паметника на своя патрон.
На празника в Аулата на Софийския университет присъстваха председателят на народното събрание г-жа Цвета Караянчева, вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова, заместник-министърът на образованието Петър Николов, заместник-кметът на София доц. Тодор Чобанов, председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, ректори на висши училища, декани, преподаватели, студенти и гости.
Академичното тържество бе открито от ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, който поздрави академичната общност по повод празника и отбеляза, че Алма матер, която преди няколко седмици президентът Радев призна за „светския храм на България“, а министър-председателят Борисов в поздравителния си адрес по случай днешния ни патронен празник нарича „емблема на българското образование и наука“, вече навлезе в 130-тата си учебна година. Проф. Герджиков добави, че този юбилей ще бъде отбелязан през следващите месеци с тържества и церемонии, с научни форуми и културни събития. Важна част от тези чествания ще бъде отдаването на почит към първите и най-големи дарители – братята Евлогий и Христо Георгиеви – с помощта, която Университетът ще окаже за създаването на филм за делото им и за възстановяването на вилата в Карлово.
Проф. Герджиков подчерта, че още по-важно е юбилеят да стане повод за преоценка на ролята на Университета в обществото и добави, че желанието на цялата академична колегия е честванията да не се сведат до няколко церемониални акта, на които да се разкаже за достойната традиция и за авторитетните постижения на Софийския университет, а да се превърнат в повод за осмисляне на миналото и очертаване на визия за бъдещето. „Стратегията за развитието на Софийския университет, която изготвяме, ще бъде само част от тази дискусия. Иска ми се да започнем един много по-широк дебат, в който да увлечем обществото към обсъждане на бъдещето не само на Университета, а и на страната“, изтъкна ректорът.
В словото си той се спря на развитието на българския национален идеал през годините. След Възраждането и Освобождението той е обединението на всички български територии и в името на националната идея България участва в пет войни и се бори по дипломатически път за ревизиране на междудържавните договори. „Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и войните за национално обединение дават надежди, но в крайна сметка Санстефанският идеал не е осъществен”, отбеляза проф. Герджиков.
Той добави, че след 1944 г. този идеал е заместен от нова неосъществима и утопична цел, която поне привидно създава усещането, че страната върви в някаква посока. По думите му, когато се оказва, че този път не е правилен, политическите промени през 1989 г. дават надежда за постигане на нова цел – свободно и икономически развито общество. „Този нов идеал наистина обедини българите – физически по площадите и духовно в общия устрем към развитие и просперитет“, каза проф. Анастас Герджиков и отбеляза, че скоро след това идват разочарованията от неуспехите и предателствата. Те са били потиснати от конкретизирането на целта – приемане на България в НАТО и в Европейския съюз. “Тогавашният министър на външните работи заяви, че националният ни идеал е членството в НАТО и ЕС, президентът нарече тази цел цивилизационен избор, през 1997 г. Народното събрание дори прие Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет“, подчерта проф. Герджиков.
В словото си ректорът отбеляза, че макар този път усилията да се увенчават с успех - членството в НАТО през 2004 г. и в Европейския съюз през 2007 г. са факт, видимо е и икономическото възстановяване след финансовата криза, българинът продължава да е нещастен и песимист за бъдещето. Ректорът изтъкна, че имаме нужда от нов национален идеал, който да ни обедини, и от ново духовно възраждане. Според него не можем да обявим обезверяването, примирението и взаимната подозрителност за черти на националния характер на българина. „В една своя книга покойният проф. Богдан Богданов показва, че много от приеманите от нас за характерни за българите недостатъци се смятат за черти на националния характер у всеки от балканските народи. Той посочва например как типично „нашенският“ израз „българска работа“, в смисъл на нещо лошо направено или на саморазрушително поведение, го има и у нашите съседи, които говорят за „гръцка работа“ и т. н.“, посочи проф. Герджиков и даде пример, че тези черти са характерни не само за българина и дори балканските народи, а и за представители на други националности.
По думите му, песимизмът, подозрителността, вечното недоволство и взаимното обвиняване за неуспехите не са някакви специфични български национални черти, които не могат да бъдат преодолени, защото народът ни е показал неведнъж, че може да се обедини в името на националната идея и да работи упорито в името на общата цел.
„България е вече член на НАТО и на ЕС, приемането на еврото като държавна валута и интегрирането на страната в Шенгенското пространство предстои. След постигането на тези цели трябва заедно да намерим и формулираме новата обща цел, която да обедини нацията“, каза ректорът на Алма матер. Проф. Герджиков изтъкна, че визията за бъдещето на България трябва да включва уважение към традицията и памет за заветите на поколения родолюбиви българи, гордо националното самосъзнание и автентична европейска идентичност, постигане на национално съгласие, приемственост и стабилност по ключовите въпроси на развитието на родината ни, превръщането на България в икономически развита страна с висок стандарт на живот и с престижно културно и духовно присъствие в Европа и света, в център на стабилност и водеща сила на Балканите и в Югоизточна Европа.
Според проф. Анастас Герджиков във формулирането и постигането на този нов национален идеал Софийският университет е призван да играе водеща роля: “Ние сме тези, които първи се срещат с младите българи и носят отговорност за тяхното формиране като достойни и компетентни строители на бъдеща България”. Ректорът призова колегите си заедно да научат младите на знания и умения, на усърдие и етичност, за да изградят поколението, което да придаде нов смисъл на понятието „българска работа“ и да го превърне от синоним на нещо, направено калпаво, в символ на сътвореното с дарба, прецизност и перфекционизъм.
Той изрази надеждата си всички заедно с държавните институции да съдействат за завръщането на българите по света и за привличането на хората с българско самосъзнание в България, като я превърнат в място, в което всеки е щастлив да живее.
„И преди всичко нека в тази юбилейна година Софийският университет да покаже на обществото духовния път, нека в морето от глобална информация посочим важните ценности, нека наред с експертното знание дадем на народа си чувство за смисъл и цел“, каза ректорът и пожела на всички да се окажат достойни за тази мисия и да поемат върху себе си задължението като интелектуалци да поведат България към икономическо и духовно възраждане.
Цялото слово на проф. Герджиков можете да видите тук .
Председателят на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева отправи своя поздрав към присъстващите в Аулата и припомни, че патронът на Университета св. Климент Охридски е първият епископ, който проповядва на старобългарски език и е един от най-значимите автори на старобългарската литература. Тя подчерта, че днес е важно да изтъкнем неговата роля за утвърждаването на старобългарския език като богослужебен и литературен, за създаването на българското училище и на книжовната школа.
„Истинското признание на заслугите на Климент Охридски е именно това, че най-старият и най-престижният университет у нас, нашата Алма матер, носи неговото име“, каза още г-жа Караянчева.
Тя изрази увереността си, че когато днес сме изправени пред предизвикателствата на един сложен и променящ се свят, Софийският университет с още по-голямо усърдие ще следва мисията си да изгражда високообразована българска интелигенция, морален и културен коректив, да създава наука и да осигурява образование на световно ниво. По думите й, Университетът не е само средище на научна дейност, но и на прогресивни идеи, на свободолюбие и на достойнство.
„На тези банки са били, от тези катедри са преподавали видни учени, общественици, интелектуалци, писатели, политици… Може да се каже, че елитът на българската нация е подготвен зад стените на нашата Алма матер“, каза още г-жа Караянчева. Тя заяви, че историята на Университета е не само забележителна, тя е решаваща и за това, че днес можем с гордост да кажем, че имаме модерна и развита европейска държава, независимо от превратностите на съдбата. По думите й, и днес многобройните талантливи студенти, които имат привилегията да бъдат възпитаници на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, са най-големият капитал на висшето училище, най-убедителното доказателство за способността му да изгражда личности, които заемат достойно място сред духовния, управленския и стопанския елит на нацията.
В приветствието си г-жа Караянчева се обърна и към преподавателите и им пожела всеки техен нов успех да бъде повод за гордост на цялото ни общество. Тя призова студентите да бъдат сигурни, че само знанието може да ги направи силни, уважавани, достойни и ценени професионалисти.
Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова заяви, че за нея е чест и гордост да поздрави присъстващите в Аулата с празника. Тя отбеляза, че говори не само като вицепрезидент на Републиката, но и като възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Г-жа Йотова си припомни времето, когато е пристъпила прага на Университета – с боязън, с трепет и с очакване за това, което ще срещне и за това, което ще постигне като резултат и заяви, че е задължена на преподавателите си, които е срещнала по своя път.
„Днешният празник е особен, защото сме в навечерието на една година, когато Софийският университет ще отбележи своята 130-годишнина. По това време България ще поеме за първи път председателството на Европейския съюз. Когато на много места в Европа ще се говори за нашата страна, Университетът ще чества своя голям празник", посочи вицепрезидентът. "Днес ние сме носители на кирилската азбука. Няма друга държава в Европейския съюз, която да пише с красивите ни букви. През шестте месеца на председателството ще имаме възможност да рекламираме пред Европа своето културно и историческо наследство, своята наука. Ролята на Софийския университет в тази посока ще бъде изключително голяма", изтъкна вицепрезидентът.
Г-жа Йотова заяви още, че създаден от благородството на най-големите български дарители – братята Евлоги и Христо Георгиеви, днес Софийският университет не е просто висше училище, но е и синоним на просветителство, на интелектуалност, на наука и на знания.
В приветствието си по повод патронния празник на Университета г-жа Йотова се обърна към преподавателите: „Искам днес в този празничен ден да се обърна към вас и с една голяма благодарност. Не само за знанията, с които ни дарихте, не само за това, че ни карахте часове наред да стоим над книгите. Не само за това, че ни карахте да учим много повече от онова, което е написано на страниците. Защото вие ни дадохте нещо много повече - да черпим от вашето лично присъствие, от вашата интелектуална мощ, осъзнаването, че знанието прави хората свободни“.
"Никога не забравяйте откъде сте тръгнали, защото Софийският университет е прекрасен символ, който остава за цял живот", с тези думи Илияна Йотова се обърна към студентите. "Замислете се колко бележити българи като студенти и преподаватели са вървели по изтърканите стъпала на Алма матер", посочи вицепрезидентът.
Академично слово на тема: „Само-организация на колоидни частици и молекули” произнесе деканът на Факултета по химия и фармация акад. Петър Кралчевски. В кратка и популярна форма той представи някои от успехите на Факултета по химия и фармация и по-конкретно на Катедрата по инженерна химия и фармацевтично инженерство.
Акад. Кралчевски припомни българската народна приказка за юнака, който, за да спаси болния си баща, трябвало да се изкачи от Долната на Горната земя и да донесе жива вода. По пътя той пренасял и един огромен орел, когото трябвало да храни с месо, докато се изкачва. За беда скоро свършили запасите от месо и за да стигне до Горната земя, на юнака се наложило да реже месо от дланите и ходилата си, за да храни птицата. Веднъж стигнал до Горната земя, живата вода излекувала раните му и баща му.
Акад. Кралчевски посочи, че ако направим аналогия между Долната земя (развиващите се страни) и Горната земя (най-развитие страни), тогава орелът, който пренася юнака, се нарича Образование-наука-технологии, които би трябвало да залегнат в основата на нова национална стратегия за развитие на страната. „Казва се, че България в момента няма дългосрочна национална стратегия за развитие. Фактите за страните, които са най-бързо напредващи недвусмислено показват, че в основата на една наша дългосрочна стратегия за развитие трябва да залегнат именно образованието, науката и технологиите“, добави в заключение акад. Петър Кралчевски.
Презентацията на акад. Петър Кралчевски можете да видите тук .
По време на тържественото честване на патронния празник на Софийския университет 25 новоизбрани професори в периода от 25 ноември 2016 г. до 25 ноември 2017 г. получиха дипломите си от ректора проф. Анастас Герджиков.
По традиция на патронния празник на Софийския университет бяха връчени и награди на отличили се преподаватели и студенти през изминалата година.
Диплома и грамота за най-добър млад учен на Софийския университет за 2017 година получи доц. д-р Иван Свиняров от катедра „Органична химия и фармакогнозия“ във Факултета по химия и фармация. Наградата беше връчена от заместник-кмета на Столична община доц. Тодор Чобанов.
Доц. Свиняров поздрави всички с патронния празник и отбеляза, че за него е чест да бъде тазгодишния носител на наградата. По думите му, освен високо признание тя означава, че дотук се е справил много добре, но следва да се справя още по-добре и отбеляза, че ще се постарае с цялото си сърце това наистина да бъде така. Доц. Свиняров благодари на всички хора, които винаги са били до него и са го напътствали, създавайки условия за неговото развитие – родителите му, колегите, приятелите. Специална благодарност той отправи към доц. Милен Богданов, който го е подкрепил в интереса му към органичната химия. „Нека духът на напия патрон живее в нас“, каза доц. Свиняров в края на словото си.
Традиционно на патронния празник на Софийския университет беше връчена и Годишната стипендия на името на братя Евлоги и Христо Георгиеви за студент, родом от Карлово. За 2017 г. това е Евгения Нанева, бакалавър, четвърти курс със среден успех отличен 5.88, специалност „Публична администрация“, Философски факултет.
В рамките на тържеството бяха обявени и носителите на Годишните награди на Алма матер за учебната 2017-2018 г. по повод патронния празник. Наградите отличават постиженията на студенти в научната, образователната и културната дейност и за високи спортни постижения.
Яна Димитрова Младенова, втори курс, специалност „Педагогика на масовата и художествена комуникация“ е носителят на Годишната стипендия на името на доц. д-р Вероника Вълканова за отличен успех и студентски постижения в областта на педагогиката на масовата и художествената комуникация във ФНПП.
Деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация доц. Теодора Петрова връчи Годишната стипендия на името на Надежда Дженева. Тя отбеляза, че Наградата е основана от Кеворк Кеврокян и носи името на една от добрите професионалистки в радиото и телевизията и изключително обичан журналист. Доц. Петрова пожела на наградената да бъде също толкова обичана и ценена като Надежда Дженева.
Тази година наградата получи Екатерина Маринчева, четвърти курс, специалност „Журналистика“, профил „Радио“. Тя благодари за наградата и се обърна с признателност към своите преподаватели, които са й дали важни и основни знания, които използва всеки ден. По думите й, основното мерило за ежедневната работа на журналистите трябва да бъде моралът.
Явор Цаков връчи Годишната стипендия за студентски постижения в радио или телевизонната журналистика на името на проф. Михаил Минков. Той поздрави всички с празника и отбеляза, че наградата се връчва за четвърта поредна година и прави връзка между началото на обучението по радио и телевизионна журналистика и съвременните и бъдещи журналисти.
Носителят на наградата за 2017 г. е Жанета Турлакова, четвърти курс, специалност „Журналистика“, профил „Радио“. Тя благодари за наградата и отбеляза, че това е доказателството, че когато човек се труди усилията му са възнаградени. Благодари на приятелите си и преподавателите си, които я подкрепят и вярват в това, че има бъдеще в журналистическата професия.
Надя Обретенова обяви Годишната стипендия съвместно с БНТ на името на д-р Младен Младенов. Тя не скри вълнението си да бъде част от академичния празник и посочи, че д-р Младен Младенов е създал стандартите в българската телевизионна журналистика. Тази година носител на стипендията е Андреа Йовева, трети курс, специалност „Журналистика“, профил „Телевизия“. Тя отбеляза, че за нея е голяма чест да получи наградата и отбеляза, че в бъдеще ще работи отдадено за своето развитие в телевизионната журналистика и благодари на преподавателите и семейството си за подкрепата.
Наградата на Факултета по славянски филологии и Сдружение „Георги Раковски“ за книга на млад учен в областта на езикознанието бе връчена от декана на Факултета доц. Бойко Пенчев на Ивана Давитков за книгата й „Граматични трансформации при художествения превод (сръбско-български паралели)“. Ивана Давитков поздрави присъстващите с празника и благодари за признанието. За нея това е още един стимул да продължи в същата насока. Тя благодари на всички свои преподаватели от Факултета по славянски филологии, на научния си ръководител, на семейството и близките си, които са й помагали през годините.
Тържеството в аулата завърши с музикална програма на хоровия състав на Националната гимназия за древни езици и култури.
Патронният празник на Университета беше отбелязан и в Университетската ботаническа градина във Варна. С литийно шествие, предвождано от кръста, иконите и хоругвите на православни светци, вярващите се отправиха към параклиса на свети Климент Охридски в Екопарк - Варна. Празничното богослужение продължи с водосвет и молебен за здраве и благоденствие.
Празникът беше почетен и от екипа на Варненската литературна школа за ученици и деца, с които се твори Празнична гора. Децата засадиха фиданка на територията на Екопарка.
По повод патронния празник на Софийския университет академичното ръководство получи поздравления от представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, от университети и партньори.