В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе отбелязана 150-годишнината от рождението на изтъкнатия българския историк Васил Златарски. В рамките на тържеството бе открита и изложбата „Васил Златарски – епоха в българската историческа наука“ в Историческия факултет. Събитията са част от традиционните Климентови дни на Софийския университет.
Честването в Аулата започна със слово на акад. Васил Гюзелев, който отбеляза, че най-големият български историк и една от най-значимите личности в българска наука след Освобождението несъмнено е проф. Васил Златарски. Акад. Гюзелев припомни, че проф. Златарски е основател на българската университетска и академична медиевистична школа, която е една от най-добрите както в Университета, така и в Академията, не само на Балканите, но и в Европа.
По думите на акад. Гюзелев Васил Златарски е учен-фундаменталист, който изследва из основи историята на средновековна България. Бидейки привърженик на идеографизма, той се стремеше преди всичко да представи историята такава, каквато е била според историческите извори, каза акад. Гюзелев и отбеляза, че поради тази причина Златарски е бил обвиняван в исторически обективизъм.
Акад. Гюзелев подчерта, че основната и най-значима част от научното творчество на Васил Златарски е в областта на средновековната българска история, предимно в периода IV-XV век. Въпреки това той нерядко излиза извън тези хронологически граници. Основната му заслуга в научното творчество е написването на „История на българската държава през средните векове“ в три тома, която е истинска енциклопедия на българското средновековие от IV до края на XIII век.
Като всеки забележителен учен Златарски успява да създаде своя школа с достойни ученици и последователи, сред които се отличават Петър Мутафчиев, Никола Милев, Петър Ников и други. Съвременната българска медиевистика е наследница, но и продължителка на делото на великия българска историк Васил Златарски, добави акад. Гюзелев.
Деканът на Историческия факултет доц. д-р Тодор Попнеделев отбеляза, че този ден е особено емоционален, защото именно проф. Васил Златарски му е дал пътя към историческата наука. Още като докторант той започва да проучва неговото творчество и четейки неговите трудове и архив, е осъзнал какво означава да си историк.
„Васил Златарски не работи само в сферата на българска медиевистика. Ролята му като университетски преподавател е значима. Васил Златарски е първият в много отношения – първият преподавател по българска историография, първият човек, който съумява да изгради един цялостен лекционен курс върху българското средновековие и този курс има такива достойнства, които рядко се срещат в лекциите на други преподаватели“, отбеляза доц. Попнеделев. Той припомни, че проф. Златарски е учил своите студенти по време на лекциите си както на изворознание, така и на методология на историческо изследване, така и на преподаване на фактите.
„Всеки един от нас, когато работи, има пред очите си тази школа и когато съумее да не се отклонява много от нея, той ще спечели. Уверен съм, че българската историопис и българската историческа наука имат не само стабилни корени, но имат и светло бъдеще. Припомняйки си личности като Златарски, ние се връщаме към корените, препрочитаме нещо от тях и знаем, че това е пътят на правене на история“, подчерта деканът на Историческия факултет.
Отбелязването на 150-годишнината от рождението на проф. Златарски продължи с изложбата „Васил Златарски – епоха в българската историческа наука“ в Историческия факултет на Университета. Експозицията е организирана от Научния архив на Българската академия на науките, Музея на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Историческия факултет на Университета.
Директорът на Научния архив на Българската академия на науките д-р Валери Кацунов представи изложбата и отбеляза, че тя показва важни биографични, творчески и служебни документи от личния архив на Златарски, съхранен в Научния архив на БАН. Архивният фонд „Васил Златарски“ е не само един от най-обемните, състоящ се от 3468 архивни единици, но и най-съдържателният архив на български учен. Според д-р Кацунов най-съществената характеристика на фонда е, че съхранява богатото научно наследство – лекции, ръкописи на научни доклади, които недвусмислено показват лабораторията на неговите научни дирения. Личният архив се допълва от кореспонденция, фотоматериали и служебни документи, запазени във фонда на БАН и фондовете на други български учени. Той се дообогатява през 1955 г., когато дъщерята на Васил Златарски дарява на БАН документи и спомени, някои от които са публикувани през 1975 г. в книгата й „Баща ми Васил Златарски“.
Изложбата показва богатата житейска биография на Васил Златарски, основни моменти от нея, свидетелстващи за солидната му научна подготовка и обширни интереси, за талантливата му преподавателска и научно-изследователска работа и заслуженото международно признание. Посетителите ще имат възможност да се запознаят с епистоларното наследство на проф. Златарски с български и чужди учени.
Изложбата показва само една малка част от най-важните документи на проф. Златарски, но те ярко илюстрират творческия и изследователски дух на един от най-видните историци от първата третина на 20 век и до днес.
Директорът на Музея на Софийския университет Симеон Хинковски благодари на колегите си от Българската академия на науките и от Историческия факултет, както и на акад. Васил Гюзелев за организирането на изложбата.
Васил Златарски е роден в Търново през 1866 г., един от четиримата синове на Никола Златарски. Завършва класическа гимназия (1887 г.) и история в Санктпетербургския императорски университет през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От есента на 1895 г. животът му е свързан с Висшето училище (днес Софийския университет). На два пъти става ректор на Университета - през 1913 и 1924 г. От 1900 г. Златарски е член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. преименувано на Българска академия на науките), а от 1921 г. до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург, дописен член на Чешката академия на науките в Прага и на Югославската (Южнославянската) академия в Загреб. Почетен доктор на Харковския университет и дългогодишен председател и на Българското историческо дружество. Сред обширното му книжовно творчество най-ярко се откроява неговата „История на средновековната българска държава“ в три тома. По света няма историк, изкушен от средновековната българска история, който да не е запознат с това фундаментално изследване.