В Ректората се проведе семинар по проекта „Еволюция на граматическия строеж на българския и руския език в съпоставителен план: корпусен анализ и формални граматики”. Партньори по проекта са Софийският университет „Св. Климент Охридски” и Санктпетербургският държавен университет, Русия.
Семинарът бе посветен на клитиките и реализира задачи от единия от работните пакети на проекта. Лектори бяха проф. д.ф.н. Антон Циммерлинг, който изнесе лекция на тема “Клитики и цепочки клитик: болгарский и русский языки” и гл.ас. д-р Цветана Димитрова от Института за български език, чиято лекция бе на тема “Какви са позициите на местоименните клитики в някои старобългарски текстове”.
Проектът Еволюция на граматическия строеж на българския и руския език в съпоставителен план: корпусен анализ и формални граматики” е финансиран от Фонд „Научни изследвания” на Министерството на образованието и науката в България, по „Конкурс за проекти по програми за двустранно сътрудничество 2017 г. – България – Русия”, договор № ДНТС/Русия 02/2 от 14.06.2018 г.
Негов ръководител от руска страна е проф. д.ф.н. Антон Циммерлинг, а членове са проф. д.ф.н. Елена Иванова (Санктпетербургски държавен университет), доц. д-р Дмитрий Сичинава (Институт русского языка им. В.В.Виноградова, РАН), ас. д-р Анастасия Мосинец (Санктпетербургски държавен университет) и докт. Анастасия Данилова (Санктпетербургски държавен университет). От българска страна членове на екипа са проф. д-р Петя Осенова, проф. д-р Андрей Бояджиев и докт. Александра Димова от Факултета по славянски филологии на Алма матер и гл.ас. д-р Цветана Димитрова от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин” към БАН. Ръководител на проекта от българска страна е проф. д-р Красимира Алексова.
За изследване в този проект бяха избрани най-показателните за граматичния строеж на двата езика лингвистични феномени от различни участъци на граматичната система: както от морфосинтаксиса, така и от организацията на фразата. От една страна, това са явления, представящи специфични разлики между съпоставяните езици в областта както на глаголните, така и именните категории. От друга страна, това е структурата на българското и руското изречение, най-ярко различаваща се в маркирането на аргументите, синтактичните връзки при нулеви позиции и подреждането на клитичните елементи.
Основната цел на проекта е проследяването на развоя на избрани граматически явления в два близкородствени езика – български и руски – в диахронен и синхронен аспект.
Задачите в рамките на заявената фундаментална научна проблематика са свързани със следните направления в изследването: Параметрично описание на съвременния руски и съвременния български език и на паметници от историята на руския и българския език; Изясняване на еволюцията на граматическия строеж на руския и на българския език; Изучаване на еволюцията на граматическия строеж на руския и българския език; Историографски, историко-филологически и лингвистичен анализ на паметници от историята на руския и българския език, обработка на данните и подобряване на синтактичното маркиране на корпусите от текстове и създаване на нови (под)корпуси с избраните граматически конструкции и граматични параметри.