Начало / Новини / Новини и събития / Публична дискусия на министъра на образованието и науката със студенти

   
Публична дискусия на министъра на образованието и науката със студенти

В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя публична дискусия на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев със студенти на тема: "Висшето образование в България - предизвикателства и решения".

Събитието бе организирано от Студентския съвет при Софийския университет с подкрепата на Студентския съвет при УНСС, Студентския клуб на политолога към Софийския университет, Студентския съвет при Висшето училище по телекомуникации и пощи, Студентския съвет при Националната музикална академия, Студентския съвет при Университета по архитектура, строителство и геодезия и Студентския съвет при Висшето строително училище "Любен Каравелов" и бе съсредоточено върху проблемите на студентите и докторантите в България и предложенията за тяхното решение.

Модератор на събитието бе Теодора Йовчева, докторант в Катедра „Политология“.

2

Ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков приветства присъстващите и благодари на Студентския съвет и Клуба на политолога за организирането на тази среща, която по думите му е нужна. Той подчерта, че министър Вълчев винаги се е отнасял с голямо внимание към проблемите на висшето образование и студентите и изрази надеждата си да се получи хубава дискусия.

Проф. Герджиков изтъкна усилията, положени от министър Красимир Вълчев през последните години. По думите на ректора, още по времето, когато е бил главен секретар на министерството, Красимир Вълчев е започнал една много трудна реформа, която е срещала голяма съпротива. „След това като министър успя да постигне още повече за това висшето образование да се реформира и системата на висшето образование да стане жизнена система, която може да се развива. В продължение на петнадесет години се движехме в грешната посока, в последните осем успяхме да компенсираме всичко това“, отбеляза проф. Герджиков и допълни, че е бил стигнат момент, в който се запазва броя на местата във висшите училища при два пъти по-малко завършващи дванадесети клас, бюджетът на висшите училища е бил на дъното, качеството не е било стимулирано, а само количеството, което е довело до понижаване на качеството. „Всичко това се промени. Това обикновено не се забелязва. Сигурен съм, че дори в правителството, в което министър Вълчев е министър, не си дават сметка, че това е единствената наистина успешна реформа“.

3

Ректорът изтъкна, че това е поводът министър Вълчев да е един от лауреатите на наградата на Софийския университет по случай неговата 130-годишнина. Проф. Анастас Герджиков връчи на министър Красимир Вълчев юбилеен плакет за изключителни заслуги за развитието на системата на висшето образование.

5

Председателят на Студентския съвет Лидия Даскалова поздрави съорганизаторите на събитието. „Вярвам, че ако има кауза, около която трябва да се обединим, то това е каузата за по-добро висше образование в страната“, посочи Лидия Даскалова и поздрави всички, избрали да учат и да се реализират в родината си, въпреки многобройните пречки, които ги съпътстват. Младостта носи воля, сила за промяна и непримиримост към неправдата. Тя изрази надеждата си тази непримиримост никога да не изчезне, за да не си отиде с нея и стремежът и волята за промяна. Тя посочи, че трябва да се направи необходимото, за да се развива талантът на българските младежи.

6

Тя говори за редицата международни награди, спечелени от български студенти в различни научни дисциплини. „Вярвам, че нашето поколение има силата и способността да управлява не само своето настояще, но и бъдеще. Пътят на прерастването на средното и висшето образование в култура е дълъг и тежък, но ние сме длъжни да го извървим“, отбеляза Даскалова и изрази надеждата си дискусията да бъде първата крачка по този път.

9

Атанас Радев, председател на Студентския клуб на политолога, поздрави присъстващите в Аулата и заяви, че са се събрали представители на няколко студентски организации, които имат общо отношение към качеството на образованието в България. „Според мен днешното събитие е фактор, именно стъпка за определянето на ясни приоритети и цели в образованието. Защото трябва да се направи много важното разграничение – какво искаме след като завършим средно образование и завършвайки висше образование. Дали ще подготвяме кадри за пазара на труда или ще подготвяме активни граждани“, каза Атанас Радев и допълни, че несъмнено в системата на образованието има напредък. Има събития и проекти, които доказват устойчивостта и приоритета за развитието на България – образованието. Той изрази надеждата си да се проведе ползотворна дискусия и призова колегите си да бъдат активни, да задават въпроси, за да се приключи вече с думата „преход“ и те да са хората, които ще сложат този край.

10

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев благодари за наградата на ректора на Алма матер. Той изрази радостта си да присъства на събитието и изтъкна неговата значимост. Министър Вълчев посочи, че преди 30 години във висшето образование са влизали 30% от завършилите средно образование и обърна внимание на големите трансформации през изминалите години. По думите му, не можем да знаем какво ще се случи в бъдеще и как да се подготвим, но това, което можем да направим е усвояването на ключови компетентности – освен знание, умение и отношение към света, в който живеем. Като основен проблем той посочи демографската криза и изтъкна голямото предизвикателство да се обърне нетната външна миграция. Това може да стане с увеличаване на доходите до средноевропейските. Това компенсиране през следващите десет години ще бъде трудно заради недостига на човешки капитал.

11

Министърът посочи още, че трябва да се намали броят на децата, които не завършват училищно образование и да се положат усилия те да придобият микс от компетентности, който да им позволи да водят нормален икономически живот.

Красимир Вълчев отбеляза, че се подготвя проект на Стратегия за развитие на висшето образование и в него се обмисля да има дуална форма на обучение в университетите. По думите му, има смисъл студентите да съчетават обучение в реална работна среда с обучение във висшето училище и това предполага търсенето на такава "хибридна форма".

8

Красимир Вълчев посочи, че проверка в няколко висши училища е показала, че между 15 и 20 процента е средната посещаемост от студентите на лекции: "Това е разликата между обучението в едно висше училище, което държи на репутацията и на качеството си, и между друго висше училище, което го избива на симулация и на бутафория". По думите му, "първите висши училища" изискват от студентите си целогодишно, постоянно и ежедневно присъствие - с проекти, задания и четене на литература, а не само от сесия на сесия и от изпит на изпит, както е при други университети. Образователният министър постави и въпроса, ако студентите работят, може ли да учат ефективно, в редовна форма на обучение.

7

Според министър Вълчев предизвикателствата пред висшите училища у нас са свързани с това да са по-конкурентни на все по-глобализиращия се образователен пазар и затова те трябва да са по-свързани, да правят повече наука и да инвестират в млади преподаватели. Той допълни, че през последните години е направена много голяма промяна, свързана с преструктурирането и с намалението на приема в университетите. По думите му, "нулиран" е приемът в над 25 професионални направления в различни висши училища, а с над 50 процента е намален приемът в социалните, правните и стопанските науки.

Най-голямото предизвикателство пред българските университети е да са свързани в европейските университетски мрежи, да се подготвят за епохата на цифровата трансформация и изкуствения интелект, да променят учебните си програми и да се подготвят за "учене през целия живот". Според министър Красимир Вълчев това е необходимо, защото през следващите десетилетия няма да се сменят работни места, а ще се сменят професии и може би ще се наложи младите хора да имат по няколко магистърски степени - в период от десет години.

Събитието продължи с дискусия, на която министър Вълчев отговори на редица въпроси на студентите, свързани с качеството на обучението още в средното образование, профилирането по паралелки в средните училища. Студентите поставиха въпроси, свързани с реформи за начина на приемане на студенти след завършено средно образование, за спорта като задължителна дисциплина във висшите училища. Беше обсъдена подготовката на Националната карта на висшето образование и доколко тя ще помогне за подобряване на качеството на висшето образование у нас и много други.