Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, с академично тържество. На празника в Аулата присъстваха членовете на Академичния съвет на Университета, ректори на висши училища, студенти, преподаватели и служители, представители на академичната общност на Софийския университет, много граждани.
Тържеството бе открито от ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков, който отправи своя поздрав към всички и отбеляза, че след двегодишно прекъсване имаме възможност да отбележим 24-ти май по традиционния начин – с празненства в цялата страна, а академичната общност - и с тържество в Аулата на Софийския университет.
В словото си той припомни, че пандемията ни принуди да опознаем богатите възможности на новите технологии, че те позволяват на студентите да бъдат предложени лекции на именити преподаватели от чужбина в мащаб, който е немислим при обичайната мобилност, изискваща физическо присъствие на гост-лекторите. По думите му видяхме, че предимствата на тези технологии и богатите дигитални ресурси не могат да компенсират липсата на личен контакт и на човешко общуване.
Ректорът допълни, че успоредно с това, което научихме за обучението, научихме много и за културната мисия и дейност на Софийския университет. Той припомни, че научните форуми и културните събития в Университета, които обикновено са над 1000 годишно, по време на пандемията бяха не само намалени, но и прехвърлени в онлайн среда. Според него онлайн можем да привлечем много повече хора от цял свят, които иначе не биха имали възможност да дойдат в България, но липсата на физическо присъствие и на възможности за неформално общуване между участниците се отрази значително на тези форуми.
„По този начин научихме нещо за себе си – нито образователният процес, нито научните конференции, нито културните изяви са просто предаване на информация от един човек на друг. Това се отнася още в по-голяма степен за празненствата, честванията, театралните постановки, концертите и изложбите“, каза ректорът и подчерта, че днешният празник на духовността и книжовността е подходящ повод да си дадем сметка, че духовното общуване е нещо повече от споделянето на знания и мисли. „Има нещо дълбоко човешко в личното общуване между хората, нещо, което надхвърля формалната цел на всяко събиране и ни прави съпричастни към радостите, тревогите и светоусещането на другите“, каза още проф. Герджиков.
В словото си той обърна внимание, че когато на 24-ти май благодарим на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици за писмеността, сме признателни не само защото можем да я използваме за утилитарни цели, а защото тя е мощен инструмент на духовността. „И клинописното писмо, и най-старата гръцката азбука са били използвани първо за описи на инвентара и за счетоводни сметки. Но ние всички помним шумерската и древногръцката цивилизация заради великата литература и философия, не заради стопанските отчети и бизнес кореспонденцията“ подчерта проф. Герджиков и заяви, че всяка азбука е просто още един начин за общуване между хората. И когато хората не могат да се срещнат лично, колкото и да жадуват за това, писмеността им е дала възможност за общуване не само през пространството, но и през времето много преди телефона и интернет. „Този набор от знаци се е оказал уникален инструмент за предаване на мисли, идеи и емоции“ отбеляза ректорът и допълни, че прочитането на няколко букви върху лист хартия, в електронната поща, в книга, в чата или на плакат може да ни окрили или да ни трогне до сълзи, да ни уплаши или да ни поведе след човек или кауза.
Проф. Герджиков призова както всяка година да благодарим на Светите братя, на техните ученици, на българските будители и просветители, на нашите учители, на преподавателите и изследователите, на читалищните и на музейните дейци, на хората на изкуството, на словото и на духовността.
Ректорът на Софийския университет припомни, че на днешния празник честваме и 130 години от написването на текста на всеучилищния химн от Стоян Михайловски и 50-годишнината от поставянето на паметника на светите братя Кирил и Методий.
Накрая той пожела на всички духовна извисеност, постигната в човешко общуване с приятели, колеги и съмишленици и честити празника на българската просвета, култура и писменост, на знанието и духовността.
Цялото слово на проф. Анастас Герджиков можете да видите тук .
Ръководителят на катедра "Стара история, тракология и средновековна история" в Историческия факултет на Софийския университет проф. д-р Александър Николов изнесе академично слово на тема "Византийската „политика на забравата”: Случаят на Св.св. Кирил и Методий".
В него той посочи, че светите братя Кирил и Методий били свързвани най-вече с България и българите не само в епохата на Българското национално възраждане и надигащото се българо-гръцко съперничество за Македония, но този процес започва още през Средновековието, когато дори византийските автори в техните доста оскъдни сведения за Солунските братя ги свързват предимно с България и с учениците им Климент и Наум, създатели на славянските културни центрове в царството на Борис и Симеон. По думите на проф. Николов класически пример за това са житията на свети Климент Охридски от Теофилакт Охридски и Димитър Хоматиан: „Макар да отдават нужната почит на Солунските братя, двамата охридски архиепископи изцяло обвързват тяхното дело с евангелизацията на своите пасоми-българите и с мисията на патрона на Охридската църква - Свети Климент“. Дори чешката традиция, съхраняваща ревностно паметта за Моравската мисия, не пропуска възможността да подчертае връзката на светите братя с българите и България и доста рядко споменава техния гръцки произход, отбеляза проф. Николов.
Той отбеляза още, че дори в България, особено от времето на Второто българско царство, идеята за българския произход на Солунските братя бива също така разпространена и утвърждавана. Тази теория все още се подкрепя дори от изследователи със сериозна научна подготовка, които са се посветили на задачата да докажат не само техния славянски, но дори и прабългарския им аристократичен произход, посочи проф. Александър Николов.
Не на последно място остава обстоятелството, че всички важни извори за мисията на св.св. Кирил и Методий и за създаването на славянската азбука са от славянски или западен произход, отбеляза проф. Николов и добави, че Византийската държава и църква, а също и поствизантийската гръцка традиция някак си „забравя” за Солунските братя, освен при много редките случаи на отбелязване на паметта и делата им в контекста на славянската писменост и началото на българската и славянската литературна традиция. Това е странно, особено на фона на обстоятелството, че според техните жития, особено житието на свети Кирил, Солунските братя били известни църковни и политически фигури в тогавашна Византия, каза проф. Николов.
В словото си той проследи интересни моменти от дейността на Кирил и Методий като византийски дипломати, сановници, богослови, филолози и участието на братята в различни мисии – при сарацините (т.е. при Абасидите в Багдад, около 851-855 г., макар това датиране да е несигурно), Хазарската мисия и Моравската мисия. По думите му тази тяхна дейност е предмет на славянските им жития и не се открива почти никаква следа от тази дейност във византийската литература и Солунските братя изобщо не са предмет на особен култ в самата Византия.
Проф. Александър Николов отбеляза, че последната голяма мисия на братята, Моравската, е относително добре документирана и подкрепена от различни данни от западни извори като Италианската легенда, “Покръстването на баварците и каринтийците” (Conversio Bagoariorum et Carantanorum), писма на папите Йоан VІІІ и Стефан V и др. Тази мисия много рано губи първоначалната си връзка с Константинопол, Моравската книжовна школа е бързо унищожена и славянската писменост и литература за щастие намира ново пристанище в наскоро покръстената България, посочи проф. Николов.
Той допълни, че светите братя Кирил и Методий остават някак в забвение във Византия, а тяхната дейност изглежда, не бива прославяна и добре документирана, така както би следвало да очакваме: „Дали това се дължи на факта, че мисиите им не са особено успешни, поне от гледна точка на политическите интереси на Византия или пък просто не са имали толкова важно място във византийската политика през ІХ в.?“. Според него можем да отбележим и определена „българизация” на делата на светите Солунски братя, свързана с Краткото житие на свети Кирил и Солунската легенда от ХІІІ в. В изказването си той проследи мотивите, които свързват свети Кирил и свети Методий с България и българите, въпреки, че всъщност те едва ли са имали такава връзка и едва техните ученици били посрещнати в Плиска след краха на Моравската мисия.
„Доста късно Солунските братя били преоткрити като видни фигури на византийската и дори на гръцката национална традиция. Всъщност, както ми обърна внимание проф. Анна Мария Тотоманова в един наш скорошен разговор, това се случва едва през 1999 г. Символ на това щастливо преоткриване на Солунските братя в съвременна Гърция, след векове на относително забвение е прекрасният нов храм, посветен на тяхната памет в Солун, който днес е място за срещи на солуняни и православни поклонници от съседните славянски страни“, посочи проф. Николов и изтъкна, че това обяснява и фактът, че те не са станали част от т.нар. „гръко-македонски” диспут по историческите теми, подобно на конфликта около Александър Велики и наследството на Древна Македония. По думите му това е вероятно резултат от дългата византийска и поствизантийска „традиция на забравата”, която може би е породена от тясното обвързване на делото на Солунските братя именно с България и то още в средновековните времена. „Именно благодарение на Българското средновековно царство великото дело на Солунските братя се превръща във феномен от световно културно значение, а не в един бляскав, но краткотраен епизод от европейското Средновековие. Нашата нелека задача днес е да го опазим! Честит празник, скъпи колеги!“, каза в заключение проф. Александър Николов.
Цялото слово на проф. д-р Александър Николов може да видите тук .
В празничния ден бяха наградени победителите в Шестнадесетия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация „Св. Климент Охридски“. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него. Тази година са участвали 70 български студенти от страната и чужбина. Журито е в състав: Председател - проф. д-р Амелия Личева и членове: гл. ас. д-р Надежда Стоянова и гл. ас. д-р Кристина Димитрова.
Проф. Боян Биолчев изрази радостта си, че в девиациите на българския език, който извън тази витрина оставя малка пролука между мърморенето и крясъка, се промъква изящното слово и в крайна сметка и тази зала, и млади хора, които сега ще получат своите заслужени награди, „спасяват красивия български език, ако мога да цитирам дядо Вазов“. Той обяви имената на победителите в конкурса.
В категория проза наградата получи Анна Стайкова за разказа "Изкуството да възпиташ психопат. Предизвикай ме". Анна е студент в специалност „Славянска филология“ във Факултета по славянски филологии на Университета.
Александър Димитров е носителят на наградата в категория поезия за стихотворението "Буца". Той също е студент в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология" във Факултета по славянски филологии. Александър Димитров благодари за възможността да участва в конкурса. „Такива награди са много окриляващи за млади хора, които имат идеи и ги реализират в областта на словото“, каза Александър Димитров като поздрави и другия победител в конкурса.
В празничния ден бе връчена и стипендия на Фондация „Блага Димитрова“ на студент от Факултета по славянски филологии. Тихомир Юруков, председател на Управителния съвет на фондацията, отбеляза, че наградата е учредена през 2007 г. Той припомни, че през 1945 г. Блага Димитрова завършва Факултета по славянски филологии на Софийския университет и тази година се навършват 100 години от рождението й. Тихомир Юруков честити празника и призова да не забравяме учителите светите братя Кирил и Методий и св. Климент Охридски, който ни е дал тази азбука, на която да четем, пишем, да се образоваме и да създаваме историята си.
Тихомир Юруков връчи наградата на Катерина Стоянова, студентка в пети курс „Славянска филология“ във Факултета по славянски филологии.
В рамките на тържественото отбелязване на Деня на славянската писменост доц. д-р Бойко Пенчев, декан на Факултета по славянски филологии, обяви носителя на наградата на факултета за най-добра книга в областта на езикознанието за 2022 г. – проф. дфн Юлияна Стоянова. Тя получи отличието за книгата си „Проблеми на психолингвистиката“.
Традиционно бе връчена и наградата на Българското национално радио в памет на проф. Веселин Димитров на студент от Факултета по журналистика и масова комуникация. Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев обяви името на отличения студент – Диляна Стоянова. Тя е третокурсничка в специалност „Журналистика“, профил „Радио“. Милен Митев поздрави академичната общност на Алма матер по повод празника: „Във време, в което все повече неща се опитват да ни разделят, този празник безспорно и безусловно ни обединява“. Той отбеляза, че проф. Веселин Димитров остава легенда не само във Факултета по журналистика и масова комуникация, но и в БНР не само защото е обучил поколения студенти, написал е важни трудове, а и защото е вярвал в бъдещето на радиото: „А къде по-ясно да видим бъдещето, освен в академичните зали на университета, където в младите хора покълва интересът към радиото като медия и уважението към мисията на журналистиката“. По думите му в нашето време, където има дефицит на истината, е още по-важна задачата както на образователните институции, така и на медиите и изрази радостта си, че Софийският университет и Българското национално радио са партньори.
Празникът завърши с музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова. Накрая и хорът, и всички присъстващи в аулата изпяха заедно „Върви народе възродени“.
По-рано през деня Академичният съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" участва в общоградското честване на празника.
Репортаж на Телевизия "Алма Матер":
