Начало / Новини / Новини и събития / Проф. д.ф.н Милко Петров бе удостоен с Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със синя лента

   
Проф. д.ф.н Милко Петров бе удостоен с Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със синя лента

На тържествена церемония в Аулата на Софийския университет, в рамките на отбелязването на 70-годишнината на специалност „Журналистика“ и връчването на дипломите на абсолвентите на факултета от випуск 2022 г., проф. д.ф.н Милко Петров бе удостоен с Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със синя лента. Проф. Петров получи отличието за високи постижения в преподавателската и научноизследователската дейност и за своя принос за развитието на университетското образование по журналистика и връзки с обществеността в България.

Проф. д.ф.н. Милко Петров е един от най-авторитетните и уважавани членове на академичната общност на Софийския университет и на Факултета по журналистика и масова комуникация. В продължение на повече от четири десетилетия той дава своя принос в развитието на българската наука, образование и култура като преподавател, изследовател, публицист, като член на Академичния съвет (два мандата), заместник декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, председател на Научния съвет, ръководител последователно на три от катедрите във факултета. Освен като автор на многобройни приносни изследвания в областта на журналистиката и връзките с обществеността, като ръководител и участник в мащабни научноизследователски проекти, той допринася за развитието на науките и образованието в областта на масовата комуникация и като един от основателите на първата в България университетска специалност „Връзки с обществеността“, като основател и председател на Международния редакционен съвет на авторитетното списание „Медиите на 21 век“. Доказателство за високия научен и обществен авторитет на проф. Петров е и избирането му за председател или член на Управителните съвети на представителните професионални организации в България в сферите на журналистиката и връзките с обществеността, както и на редица международни организации.

1-1

Проф. Милко Петров получи високото отличие от заместник-ректора на Софийския университет доц. д-р Георги Вълчев.

Проф. Петров изнесе слово на тема „Журналистиката - от социалната кауза до алгоритмите“ като започна с думите, че журналистиката не трябва да е поредният чиновник в чакалнята на властта. По думите му ако не се създава под напора на съдбовни обществени очаквания, журналистиката е повече занаят, отколкото призвание: Поне такова е преобладаващото европейско разбиране за нея. От това пренебрежително допускане логично следва, че щом журналистиката не е свободна да бъде върховен съдник, защо тогава да не й вменим задължението да бъде поредния чиновник в чакалнята на властта?. Проф. Петров добави, че така поне разсъждават европейските политици от осемдесетте години на XIX век, когато започва ерозирането на европейския либерален модел, подобни са разсъжденията на повечето европейски държавници и политици - от Бисмарк до Клемансо, от Дизраели до Кавур.

2-2

Проф. Петров посочи, че ако не дефинира категорично своята пристрастност, то според авторитетите на XIX век, журналистиката не заслужава да бъде “саusa sui“, тоест да бъде кауза, която преследва свои собствени цели. Разграничението е безпощадно - или журналистика придворна, сьгласно тривековната европейска традиция, или журналистика партийна, барикадна, партизанска - такава е алтернативата, която времето предлага на тогавашната преса.

В своето слово проф. Петров подчерта, че журналистиката не може пряко да променя света. Освен в случаите на изключителни обществени очаквания, когато спасителната формула се търси практически навсякъде – от вестника, през религиозната проповед, та чак до спиритизма и месианското бълнуване. „Но тя със сигурност има призната привилегия адекватно да изразява света и търсещото изход обществено съзнание. Това й признават всички теоретици на всекидневната журналистическа словесност, които са категорични за способността й да бъде чувствителен, резониращ екран на социалната драма“, каза още проф. Петров и зададе въпроса не създава ли журналистиката своя митология на съществуване, свои вътрешни правила, които се „овъншняват“ чрез предметизацията й в поредица предизвикани от журналистиката социални актове? Именно тази способност, която властниците почти винаги схващат като неконтролируема опасност, според него, я отличава от съзерцателната природа на чисто художественото, придава й предизвикателна, вулгарна жизненост, която обаче почти винаги е тъждествена с живота.

3-3

Проф. Петров отбеляза, че журналистиката поставя дълбокия си отпечатък върху обществото и въпреки своята разноречивост, вътрешно противопоставяне на бизнес интереси и политически пристрастия, медийният пазар, поставен в условията на ясно очертан социален модел, успява така да изрази и направлява обществото, че то да постигне висока степен на социална организация, икономическа ефективност, на социална хармонизация, на максимално възможна етническа, расова и религиозна търпимост, за която много страни, с далеч по-благоприятни социални дадености, могат само да мечтаят. „Журналистиката поставя дълбокия си отпечатък върху обществото, като превръща своята фундаментална необходимост - съобразяването с публиката - в норма на обществения живот, като изработва постепенно форми и средства за социален контрол над политиката. С това коренно изменя на първоначалния си модел - да информира управляващите и да контролира управляваните“, посочи проф. Петров.

Той отбеляза, че пресата обезопасява класовите конфликти като ги "изживява" по своите страници, култивира омразата на тълпите, изпращайки я на точен адрес, отработва чрез бурна и всеобща дискусия всяка нова политическа тенденция, ускорява или укротява, но във всеки случай извежда чрез словото целия потенциал на едно явление - положителен или отрицателен, отиграва го в целия спектър на възможностите - от трагедия до комедия, от анализ до пародия - и осъществява една демокрация на идеите.

„Колкото и крайно да звучи твърдението, че демократичната журналистика е спестила на много страни тоталитарните експерименти, Хитлер и Сталин, поне не може да се отрече приноса на журналистиката за бързото изживяване на подобни тенденции, за трансформирането на физическото насилие в словесно-психологическо“, посочи проф. Петров.

4-4

По думите му журналистиката не е само всевиждащото око на новия бог - масите, нито е само жълтото момченце, което не се уморява да повтаря, че царят е гол (описвайки всичките му детайли), тя е и главният психоаналитик на обществото, който непрекъснато превръща несъзнаваното в осъзнато, потуленото - във видимо за всички, премълчаваното - в обект на публична дискусия. Проф. Петров посочи, че журналистиката създава демократичното общество, като чрез словото детабуизира обществената и личната реалност. Тя създава и утвърждава масовия пазар на идеите. Тя изразява врявата на социалния тропик и внася разум в него. Тя трескаво усвоява всички шансове на технологичната ера, създава нови технологични форми чрез алгоритми и изкуствен интелект.

„В нейния живот пулсира същата динамика на социалния тропик, същото редуване на раждане и смърт, на почти дарвинистична битка за оцеляване и как в резултат на този привидно нерегламентиран, тръгващ отдолу, неокастрен растеж се стига до социално ценното, разумното и полезното. Вероятно нито една друга човешка дейност не е падала толкова ниско, но и нито една не е постигала толкова много. Журналистиката не винаги е дейност за пример - но в нея можем да намерим примери за всичко. И това я превръща в другото измерение на живота“, каза в заключение проф. Милко Петров.

Проф. Милко Петров е завършил средно образование в Първа езикова гимназия в гр. Варна, а висше образование - специалност „Журналистика” в Софийския университет. През 1999 г. му е присъдена научната степен „доктор на филологическите науки” с дисертация на тема „Американската журналистика в контекста на социалния живот: 1883-1997 г.”.

7-7

В продължение на години той съчетава успешна професионалната кариера в областта на журналистиката и учебно-преподавателската дейност във Факултета по журналистика и масова комуникация. Последователно е завеждащ отдел и заместник-главен редактор на в. „АБВ”, изпълняващ длъжността главен редактор на в. „АБВ”, коментатор по национален и регионален печат в сп. „Български журналист” и др. През 1991 г. е избран за доцент по чуждестранна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация, а през 2001 г. е избран за професор по чуждестранна журналистика и изграждане на имидж във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.

Проф. дфн Милко Петров осъществява значителна по обем и изключително богата и динамична по съдържание учебно-преподавателска дейност, с която създава школи по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация, където последователно е ръководител на катедрата „История и теория на пресата”, на катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” и на катедрата „Комуникация и аудиовизуални продукция”.

Проф. Милко Петров е международно утвърден учен, който има активна публикационна дейност. Той е автор на девет книги, 85 студии и научни статии и 22 научни доклади и съобщения на наши и международни форуми. Най-известните от тях са: „Америка - социалният тропик. Социум и медии на САЩ от Пулицър до Мърдок” (2011) и „Медиите в Европа” (съавтор, 2012); „Персоналният имидж. Изграждане. Контрол. Рецепция” (2005).

Научен ръководител и член на няколко успешни научноизследователски проекти, сред които: „Печатът, радиото и телевизията по време на парламентарни и президентски избори: 1991-1992 г.”; „Пресата - в условията на интернет и новите медии”, ФНИ към МОН; „Електронната медийна среда - в условията на преход и цифровизация”, ФНИ към МОН, „Телевизията в България - Програми - Журналистика - Регулация - Нови медии”, ФНИ към МОН. Проф. Милко Петров има стотици публикации в печата и многобройни медийни участия.

5-5

 

Проф. Милко Петров изпълнява водеща роля в множество направления в областта на журналистиката, връзките с обществеността и изграждането на имидж. Работи много активно с дипломанти, магистри, млади учени и докторанти. Бил е научен ръководител на девет докторанти, които са защитили успешно докторските си дисертации. Понастоящем е научен ръководител на трима докторанти.

Неговата активна научноизследователска и преподавателска дейност го налага като безспорен експерт в областта на медиите, журналистиката, връзките е обществеността и изграждането на имидж.

В периода 1991-1995 г. е заместник-декан на Факултета по журналистика и масова комуникация. В периода 2016-2018 г. е председател на Научния съвет на Факултета и има специални заслуги за създаването и развитието на образованието по журналистика и връзките с обществеността в България.

През 1994-1995 г. има две специализации - в САЩ и Австрия.

През 1998 г. е член на директорския съвет на Европейския пресфорум - Люксембург. През 1999-2000 г. има специализация в Германия - Университетите във Франкфурт, Дортмунд и Бремен. В периода 2004 - 2007 г. е член на Специализирания научен съвет по литературознание при Висшата атестационна комисия и на Издателския съвет на Факултета по журналистика и масова комуникация. През 2005 г. е национален експерт по проекта на Световната банка и Европейския съюз за подобряване на стандартите в журналистиката и образованието по журналистика. В периода 2006-2009 г. е избран за член на Националната комисия по етика в печатните медии в качеството му на независим експерт. През 2007-2011 г. е избран за член на Специализирания научен съвет по политология при ВАК. От 2013 г. е председател на Управителния съвет на Българската академична асоциация по комуникации (БААК). Член е на Съюза на българските журналисти и председател на Комисията му за научно-практически изследвания и анализи.

От 2015 г. проф. Петров е член и представител на България в борда на Европейския комуникационен мониторинг - Брюксел, част от ЕВПРЕРА - Европейската асоциация за обучение и изследвания по пъблик рилейшънс. Професор Милко Петров е отличен с Почетен нагръден знак на Софийския университет „Свети Климент Охридски” - първа степен през 2015 г. и със Златно перо на Съюза на българските журналисти през 2018 година за дългогодишни и плодотворни журналистическа и преподавателска дейност.