Начало / Новини / Новини и събития / Постоянният секретар на Френската академия г-жа Елен Карер д`Анкос бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Постоянният секретар на Френската академия г-жа Елен Карер д`Анкос бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония в Аулата на Ректората постоянният секретар на Френската академия г-жа Елен Карер д`Анкос бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Факултета по класически и нови филологии, подкрепено от Историческия факултет и Факултета по славянски филологии.

Тържествената церемония бе открита от декана на Факултета по класически и нови филологии проф. Мадлен Данова, която представи накратко биографията на г-жа Елен Карер д`Анкос.

1

Историк и политолог, доктор по филология, Елен Карер д`Анкос преподава дълги години в университета Париж 1 Пантеон-Сорбона, в Института по политически науки в Париж, в Колежа на Европа в Брюж, Белгия. Гостува като професор в северноамерикански и японски университети.

Г-жа Елен Карер д`Анкос е специалист по история на Русия, автор на забележителни трудове с признати приноси в областта на хуманитаристиката и социалните науки. Отделни нейни книги, както и цялостното й творчество, са отличени с престижни национални и международни награди.

Особено място във впечатляващата по обхват и дълбочина изследователска дейност на Елен Карер д`Анкос заемат произнесените от нея речи и публикации, посветени на актуални въпроси, свързани с френския език, с Франкофонията, с езиковото и културно многообразие.

3

От 1990 г. Елен Карер д`Анкос е член на Френската академия. През 1999 г. е избрана за постоянен секретар на Академията. Тя е първата жена на този пост в многовековната традиция на тази институция във Франция, създадена с цел изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми.

Удостоена е с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Университета Лавал, Университета на Монреал в Канада, Льовенския католически университет в Белгия, на Букурещкия университет. Асоцииран член на Кралската академия на Белгия за науки, чуждестранен член на Руската академия на науките, почетен член на Румънската академия и на Грузинската национална академия на науките.

През годините г-жа Елен Карер д`Анкос е била член на Националния съвет за ново развитие на хуманитарните и социалните науки; председател на Комисията за науки за човека към Националния център на книгата; вицепрезидент на Комисията за Френските дипломатически архиви; председател на научния съвет на Статистическата обсерватория за имиграция и интеграция; съветник към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР); европейски депутат.

2

За изключителните й заслуги към обществото, образованието, френския език и обогатяването на френското културно наследство Елен Карер д`Анкос е удостоена с най-високите държавни отличия на Франция. Носител е на Големия кръст на Почетния легион; офицер на Националния орден за заслуги; командор на Ордена „Академични палми”; командор на Ордена за изкуство и литература. Удостоена е и с най-високата белгийска държавна награда – командор на Ордена Леополд.

Елен Карер д`Анкос бе удостоена със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков.

5

Елен Карер д`Анкос произнесе академично слово на тема: "Франкофонията и славянският свят". В него тя проследи влиянието, което Франция оказва върху славянския свят. Най-напред тя разгледа влиянието й в Русия и ролята на Третяковски, Ломоносов и др. за проникването и ролята на френския език, култура и европейския дух там.

Елен Карер д`Анкос цитира изказвания на Третяковски и Ломоносов, в които говорят за срещите си с френската култура и вдъхновение от отварянето на този нов прозорец към Европа. Тя посочи, че през 1735 г. в Русия се създава Академия на науките, вдъхновена от Френската академия на науките, в която се събират различни представители на академичните среди. По думите й, литературният руски език е вдъхновен от френския. Създават се списания, работи се върху превода, за да се предаде най-точно финеса на езика. „Така се отварят врати към знанието на една общност, която е увлечена по тази мащабна френска култура“, изтъкна Елен Карер д`Анкос и посочи, че първото списание, основано от французин, написано на френски език, бележи началото на традиция, свързана с интелектуалното наследство на Русия.

8

От 1759 г. се създава друго списание, в което е ясно френското влияние. В руския език навлизат много френски думи, подобно на случващото се днес във Франция с английския език.

Според Елен Карер д`Анкос ясно се вижда влиянието на френската мисъл и френския език, а за кратко време интелектуалният пейзаж на Русия се променя дълбоко. В лекцията си Елен Карер д`Анкос разгледа влиянието на Екатерина II, която в края на 18 век спомага за завършването на пътя, по който е тръгнала Русия, за създаването на култура, вдъхновена от този чуждестранен френски модел и начина, по който може да се модернизира страната. Самата Екатерина Велика е превеждала от френски език и е помагала за разпространението на френски произведения в Русия, посочи Елен Карер д`Анкос и отбеляза, че Екатерина Велика променя руския интелектуален живот и допринася за разпространението на идеите, които вълнуват Франция по това време. Тя завършва делото на Петър Велики и през 1783 г. създава Литературната академия. Според Елен Карер д`Анкос, Екатерина Велика има този принос, който има Ришельо за Френската академия.

7

Историята и географията са допринесли България да стане мост между Изтока и Запада, посочи Елен Карер д`Анкос и цитира откъси от спомените на Елиас Канети и Алфонс дьо Ламартин за българските земи. По думите й, успехът на френския език в България до голяма степен се дължи на факта, че френският език е разглеждан като език на свободата и на еманципацията. Той още от 17-ти век е бил дворцов език и език на интелектуалците, той е бил също така и език на революцията и е вървял редом с другите езици в страните, които извоюват независимост.

В лекцията си Елен Карер д`Анкос обърна внимание и на ролята на Юлия Кръстева и Цветан Тодоров за установяването на връзка между Франция и България и място им във френския културен пейзаж.

10

Тя изтъкна, че благодарение на работата на международната организация на франкофоните, на която България е пълноправен член, милиони жители на различни страни споделят този общ език. „Независимо от това дали френският е майчин език или избран език, ние трябва да им помагаме да го запазят, да засилваме тази връзка. Но също така ние трябва да подтикваме нашите френски граждани да имат франкофонско мислене“, посочи Елен Карер д`Анкос.

Тя изрази радостта си, че и днес в България продължават да гостуват редица писатели, и артисти , които идват тук, за да докажат, че френската литература е жива и че не е прекъсната тази верига на творчество, подемана от различните интелектуалци.

„Ламартин не ни е излъгал и моето пътуване тук, в България, го потвърждава, когато говори за невероятните пейзажи и за топлината, с която е бил посрещнат във вашата хубава страна“, каза в заключение Елен Карер д`Анкос.

12