В Централното фоайе на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита изложбата „Отдаденост“, посветена на Пенка Касабова. Проектът е осъществен от Катедра „Музика“ на Факултета по начална и предучилищна педагогика с подкрепата на Министерството на културата и Музея „Борис Христов“. Изложбата може да бъде разгледана до 11 юни 2017 г.
В експозицията са представени архивните фотографии и автобиографични текстове, които разказват за Пенка Касабова - първият дипломиран предучилищен педагог в България, новаторка в създаването на детски градини в страната ни и голямата любов на Борис Христов.
На събитието присъстваха ръководителят на катедра „Музика“ във Факултета по начална и предучилищна педагогика доц. Адриан Георгиев, проф. Ганка Неделчева от катедра „Музика“, д-р Елена Драгостинова, която е съставител на изложбата, и Пламен Бейков - последният ученик на Борис Христов.
Пенка Касабова (12 август 1901 г. - 12 септември 2000 г.)
„Ръката, която люлее люлката, управлява света“ – тази мисъл, често изричана от нейната преподавателка Елисавета Кларк, вдъхновява Пенка Касабова да укрепва връзката дете – родител – учител – общност – държава.
През 1928 г. тя става бакалавър по педагогика в National College оf Education, Chicago Kindergarten College – Еванстън.
Образованието и натрупаният опит са в основата на провежданото от нея обучение на педагози и на деца чрез адаптирани за българската среда модели.
Всяка работа, с която се заема, прераства в мисия на благородството и в духовно пространство за изграждане на личности.
Била е неразбирана, имало е призиви „да се изкорени „касабовщината“. Но е била също обичана и удостоявана с най-високи български отличия. Търпеливо, като „педагог на педагозите“, отглежда „кошер“ от последователи, които пренасят през времето любовта към изкуството да се изгражда Човек.
Сред талантите, на които тя оказва огромно влияние, е юристът и бъдещ велик оперен артист Борис Христов (1914 - 1993). Пенка Касабова е неговата голяма любов. Тя го въвежда в своя интелектуален кръг, с обаянието и настоятелността си стимулира неговото развитие като певец с широки интереси към всички изкуства.
Саможертвено, със съзнанието, че се обрича на самота, Пенка Касабова поощрява Борис Христов да замине, за да се учи и да осъществява творческите си мечти в Италия.
А самата тя до 92-годишната си възраст продължава да води дневник – мозайка от описания на срещи, отбелязване на триумфи, разсъждения и обобщения за таланта. Дневникът, невъзможно съчетание от сдържаност, възторг и терзание - под заглавие „Любов и талант“, излиза по волята на неговата авторка след спазената етика на дистанцията във времето. Това е едно от най-пълните и достоверни свидетелства за творческия и житейския път на Борис Христов.
Изложбата от архивни снимки и текстове се опира на затрогващия разказ на педагожката – отдадена на децата, и жената – всеотдайна в любовта.