Начало / Новини / Новини и събития / Изложба на тема: “Среща с книгите на Мара Белчева“

   
Изложба на тема: “Среща с книгите на Мара Белчева“

В Университетската библиотека бе открита изложбата „Среща с книгите на Мара Белчева”. Книгите на поетесата постъпват като дарение в библиотеката преди 80 години и се показват за първи път. Изложбата може да бъде разгледана до края на юни 2017 г.

Събитието бе открито от директора на Университетската библиотека доц. Анна Ангелова, която отбеляза, че 20-те и 30-те години на XX век са период, в който библиотеката на Алма матер обогатява фонда си с много значими лични колекции. Във фонда постъпват личните библиотеки на проф. Боян Пенев, проф. Иван Шишманов, проф. Любомир Милетич – знакови университетски учени, изключително тясно свързани с Университетската библиотека.

1

На 13 юли 1937 г. книгите на Мара Белчева са предадени в Университетската библиотека и са вписани в съответния инвента­рен дневник. В архива на библиотеката се пази писмото, с което Ангел Ангелов, брат на поетесата, дарява личната сбирка на Мара Белчева. В горния край на запазения списък се чете следният надпис, написан допълнително на пишеща машина: "Опис на книги, които след смърт­та на Мара Белчева, брат й зап. генерал Ангел Ив. Ангелов, като неин наследник, подарява на Университетската библиотека, за поставяне между книгите на Пенчо Славейков и Боян Пенев". Вероятно такава е била волята на Мара Белчева.

Доц. Анна Ангелова отбеляза, че личната сбирка на Мара Белчева е сравнително малка, но изключително ценна по съдържание. Тя обхваща 120 заглавия в 183 тома и вероятно е само част от личната библиотека на поетесата. По думите на доц. Ангелова това е една изключително компетентно подбрана сбирка, която е проява на един изтънчен литературен и културен вкус, която маркира литературните и културните тенденции във времето, в което живее Мара Белчева.

Книгите са издания на класически и съвременни европейски автори – литературни произведения, исторически и философски съчинения на немски, френски, италиански и английски език, които илюстрират широките културни интереси на Мара Белчева. Сред книгите са и изключително редките преводни издания на произведенията на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров - „Baj Ganju“, „Koledari“ и „La nozze del sole“, както и няколко издания, посветени на България.

6

Единственото заглавие на български език, на­мерило място в сбирката й, е първият екземпляр от поемата на Пенчо Славей­ков "Кървава песен", излязъл от печатарската преса и попаднал в ръцете на поета. Екземплярът е уникален и поради мно­гобройните поправки, нанесени от ръката на Мара Белчева, които ко­респондират с второто поправено издание на поемата през 1919 г. и превръщат екземпляра в уни­кален литературен паметник.

Доц. Ангелова отбеляза, че изключително ценно е изданието на „Тъй рече Заратустра“ от 1908 г., което е библиофилско издание, по което Мара Белчева прави своя прекрасен превод през 1915 г.

2

„Личните библиотеки днес библиолозите изследват като паметник на културата, когато те са компактно събрани, още повече, когато техният притежател е значима фигура в научния и културен живот в страната. Те говорят много не само за притежателя, но и за мястото, времето, културните връзки, личните познанства и приятелства, които е имал притежателят на тази библиотека“, подчерта доц. Анна Ангелова.

Проф. Милена Кирова, ръководител Катедра „Литература“ във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, представи накратко живота на поетесата и преводачката Мара Белчева. Тя заяви, че Мара Белчева е сред жените-писателки, които една сравнително културна, широка българска публика, би си спомнила лесно. Тя присъства в културната памет, макар по начин, който едва ли се характеризира като най-подходящият за нея. „Мнозина изследователи продължават да етикират изследванията си върху нея със заглавия като „Неразделната“, „Вярната“, „Вечната“. Този метод на присъствие е важен, но далеч не е онзи, който би отчел истинските й достойнства. Познаваме Мара Белчева чрез нейното отражение в един чужд живот. Тя е много по-богата – душевно и с житейски преживявания, отколкото през този умален подход, през който се опитваме да я поберем в някакво клише“ – допълни проф. Кирова.

2

Проф. Кирова заяви, че Мара Белчева е една от най-културните, най-образованите и най-интелигентните жени на своето време. Тя изпитва стремеж към знания много преди да се срещне с Пенчо Славейков. На 25-годишна възраст напуска двореца с неговия бляскав, макар и изпълнен с интриги и опасности живот, изгубва две трети от пенсията, която й се полага като вдовица на министър Христо Белчев и се записва за студентка.

Проф. Кирова сподели, че е намерила е студентската карта на поетесата и нейни големи дебели, гъсто изписани тетрадки. От тях личи, че Мара Белчева се интересувала не само от съвременната литература и от история на литературата, но и от философия, и от политическа история.

3

Мара Белчева е била жена с изключителен характер – със силно присъствие, със силно развито чувство за достойнство, с категоричен отказ да участва във всякакви интриги и скандали, в мътилките на обществения живот. През 20-те 30-те години животът й става тежък – непрекъснато е сподиряна от болести, бедност, самота и въпреки това именно нещастията дават възможност най-добре да изпъкнат качествата на нейната личност. Губи своята къща, живее в малки квартири, продава семейните портрети, за да се включи в кооперация, но остава излъгана. Но за Мара Белчева парите са средство да живее така, както би намерила за добре, никога не изразява съжаление за средствата, които е похарчила. Бедността за нея е проблем, само доколкото в някакъв момент буквално й пречи да живее по начин, който съвпада с нейните представи за достойнство. Никой никога не я е виждал да иска помощ.

5

Проф. Кирова разкри още, че Мара Белчева е била възпитана в най-добрите традиции на някогашния български еснаф – в широкия смисъл на думата – в чувството за принадлежност към общност и хора, във вярност. През 20-те години носталгията й по Пенчо Славейков започнала да дразни някои хора. През 30-те години обаче изведнъж се връща интересът към Мара Белчева и към нейните лекции и спомени.

Мара Белчева не е това, което днес бихме нарекли еманципирана жена. Тя по никакъв начин няма да задоволи очакванията ни да я впишем в историята на женското движение. Никога не е подкрепяла някоя женска организация, не се е изказвала публично в подкрепа на женска кауза. Ако погледнем към Мара Белчева откъм нейния характер, откъм достойнството, с което тя опазва и поддържа богатството на своя духовен живот, може би ще кажем, че тя е образец на еманципирана жена, на еманципирана личност“ – каза проф. Милена Кирова и допълни, че това е особено видно, когато остава сама. Борба за поетесата никога не е означавало да бъдеш начело на някакво движение или на група от хора, нито да издигаш лозунги или да развяваш знаме. Но борба за Мара Белчева означавало да опазваш онези идеи, с които си израснал, да понесеш всичко, което те сполетява с вдигната глава.

1

Проф. Кирова уточни, че рядко се срещат хора, които са срещали толкова често смъртта на близки хора. За сравнително кратък период поетесата губи съпруга си Христо Белчев, родителите си, брат си, по-късно губи Пенчо Славейков, най-добрия си приятел, любимия си племенник. Поредица от тежки загуби. Мара Белчева устоява – този начин на поведение е нейната философия. Проф. Кирова припомни баснята за дъба и тръстиката на Лафонтен, в която невиждана буря изтръгва силния дъб, а слабата крехка тръстика оцелява и обобщи, че Мара Белчева е избрала съдбата да бъде тръстика.

В края на словото си, проф. Кирова изрази категоричното си становище, че поетесата и преводачката Мара Белчева има своето специфично и достойно място в българската литература и в българската културна история.

Чрез книгите на известната поетеса и преводачка, запазили автографи, дарствени надписи и лични бележки, читателите имат възможност да се докоснат до света на Мара Белчева, да усетят нейната ерудиция и богата култура, да съпреживеят срещата й с близки до сърцето й приятели и известни интелектуалци.

4
3