Начало / Новини / Новини и събития / Ана Бландиана бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Ана Бландиана бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония, която се състоя в Аулата в Ректората, румънската писателка Ана Бландиана бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии с подкрепата на Факултета по класически и нови филологии.

Доц. д-р Бойко Пенчев, декан на Факултета по славянски филологии, запозна присъстващите с биографията на световноизвестната румънска писателка.

Ана Бландиана, чието рождено име е Отилия Валерия Коман, е румънска поетеса и есеистка, считана от мнозина за най-голямата румънска писателка на XX в. Родена е в Тимишоара. Баща й е свещеник, който по време на комунизма прекарва години в затвора. Затова клеймото ,.неблагонадеждна“ и окото на тайните служби ще следва Ана Бландиана до падането на режима през 1989 г. Тя дебютира на поетическата сцена през 1959 г., като тогава си избира и псевдонима, свързан с родното село на майка й, с който ще стане известна.

1

Деканът на Факултета по славянски филологии изтъкна, че Ана Бландиана е познато име в България още от 1986 година, когато се появява първата от седемте й книги, преведени до днес у нас. Още тогава тя се утвърждава като поет с оригинални образи и идеи, с които насърчава свободомислието и демократичния избор. Макар и в условия на идеологически контролирано книгоиздаване у нас по това време, благодарение на издателите и на младата тогава Румяна Станчева, днес професор по румънска литература и сравнително литературознание в Софийския университет, в престижната колекция ,,Поетичен глобус“ на издателство „Народна култура“ е публикуван антологичен подбор на стиховете й под заглавието „Сън в съня“ - и то по времето, когато Ана Бландиана е лишена от право да публикува в страната си. Причината за това са четири нейни стихотворения в сп. Амфитеатру, които след забраната им се разпространяват в препис на ръка - всъщност единственият румънски самиздат.

2

Доц. Пенчев припомни, че от дебюта си през 60-те години на XX век до днес Ана Бландиана е отличавана многократно в Румъния и по света. Тя е получила Наградата на Съюза на румънските писатели от 1969, Международната награда Хердер, Виена от 1982 г.; Наградата „Европейски поет на Свободата“, отредена й през 2016 г. в Гданск, Наградата на Тръста Грифин - за поезия и като влиятелна политическа личност, Торонто от 2018.

След промените в Румъния през 1989 г. Ана Бландиана се включва активно в обществено-политическия живот. Заедно със съпруга си (вече покойник) писателя Ромулус Русан, създават Фондация „Гражданска академия“, чрез която организира изграждането на Мемориала на жертвите на комунизма и на антикомунистическата съпротива.

3

Доц. Бойко Пенчев припомни в словото си, че след излизането на български език на стихосбирката „Сън в съня“ през 1986 г. присъствието на Ана Бландиана в България продължава с книгата за деца „Случки в моята градина“ (1986 г.). Парадоксално, в самата Румъния тази детска книга е била възприета като подривна и иззета от книжарската мрежа, тъй като в лицето на котарака Арпаджик хората виждат безмилостния диктатор Чаушеску. Поетесата във връзка с това отново се оказва забранен автор - през 1988-89 г.

Деканът на Факултета по славянски филологии изтъкна, че макар и винаги да се чувства главно поет, Ана Бландиана е автор и на един роман. Пише го повече за себе си, във време, когато е забранен писател в своята страна, в края на 80-те години на XX век. Романът „Чекмеджето с аплодисменти“ е публикуван след 1989 г. и възторжено приет от критиката, която го определя като роман-фуга. „На български той бе издаден през 1999 г., а няколко години по-късно имахме удоволствието да се насладим и на нейната антология с поезия и есета „Коридори с огледала“ (2005), за чийто превод Румяна Станчева получава наградата на Съюза на преводачите в България“, каза той и допълни, че писателският глас на Ана Бландиана, в автентичното му художествено звучене, имахме възможност да чуем и прочетем в интегралното издание на новите й стихове в сборника „Отлив на смисъла“ (2010 г.).

Последната, засега, книга на Ана Бландиана на български е сборникът „Имитация на кошмар“ (2020 г.). Това са фантастични разкази, публикувани в Румъния въпреки затрудненията на цензурата в края на 70-те и началото на 80-те години. Това е фантастика, която си служи с абсурда, със сюрреалното, но и въвлича в реални житейски перипетии и буди чувство на бунт срещу всяко ограничение и несправедливост.

10

„Когато започва да пише, Ана Бландиана има вече оформен възглед за света. В неговата основа е императивът за отстояване на свободата на човешкия избор. Както казва самата тя в книгата „Коридори с огледала“, „Бленувам за момента, когато няма повече да съм задължена нито от силните да бъда за, нито от съвестта си да бъда против, когато ще мога да си позволя върховната свобода на безразличието“. От тази позиция в творчеството си Ана Бландиана създава литературно пространство, в което можем да усетим и лирика, и мислителя. Подобна спойка вълнува и внушава, не оставя никого спокоен“, каза накрая доц. Пенчев.

Той допълни, че за Факултета по славянски филологии, в който се преподава румънска литература и румънски език в специалност „Балканистика“, е изключителна чест, че Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" единодушно реши да удостои е почетното звание ..Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет писател с подобно значение за литературата и обществено присъствие в Румъния, на Балканите и по света. Предложението беше инициирано от катедрата по Общо, балканско и индоевропейско езикознание към факултета и подкрепено от Факултета по класически и нови филологии, където също се преподава румънска литература в специалност „Румънска филология“.

8

Заместник-ректорът на Софийския университет акад. Николай Витанов удостои Ана Бландиана със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.

Ана Бландиана произнесе академично слово на тема: Poate poezia salva lumea? („Може ли поезията да спаси света?“). В него тя посочи, че не вярва, че Световната академия на поезията продължава да съществува и не е сигурна, че някога наистина е съществувала: „Всичко което знам е, че беше основана, при това по наистина въодушевяващ начин, с ентусиазъм и блясък, които няма как да изчезнат от паметта ми. Една почти романтична инициатива на ЮНЕСКО се беше срещнала с амбициите на един град да се превърне в столица на европейската култура. Градът беше Верона, а амбицията принадлежеше на кметицата, изпълнена с енергия млада жена, за която, очевидно, придобиването на желаното звание би означавало връх в кариерата“.

9

По думите й Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО, се е била заела да покани подбрани от целия свят 60 поети за членове-основатели и да създаде рамковия проект, който определя бъдещата институция, а общината на Верона се е била заела с останалото. Ана Бландиана отбеляза, че основополагащият текст, обвит в тайнственост, защото никой не успявал да научи кой поет го е написал, а никой не можел да си представи, че е бил написан от чиновник на ЮНЕСКО, се опитваше да отговори на въпроса: каква е целта и смисълът на новата и някак ексцентричната институция? „А отговорът, даден от текста в крилати фрази, гласеше: светът трябва да бъде спасен чрез поезия и поезията може да спаси света. И към този свободен от съмнения оптимизъм, а може би и лишен от мярка, неочаквано беше добавена идеята, че не е достатъчно поезията да бъде написана, тя трябва да бъде поставена в центъра на света. Все още помня противоречивите чувства, които текстът събуди у мен, удивителен текст, именно защото идваше от страна на институция“, отбеляза Бландиана.

4

Тя посочи, че връщането на поезията в центъра на света предполага, че тя някога е била там, което те принуждава да се запиташ: кога? Тя припомни световете отпреди всички култури и цивилизации, световете на предците, изградени около магически вярвания, формулирани в заклинания, слова, които съществуваха сами по себе си, обобщаваха и владееха всичко: „Следователно формулата на завръщането не беше неестествена и поезията поначало е била изворът, от който са се създали физическата сила и моралната мощ на формиращото се човечество“.

Тя припомни, че древните законодатели често са се изразявали в стихове: питагорейските закони в Кротон, например, са били смятани за свещени и формулирани в стихове. Въпросът е дали са прибягнали до стихове, защото са по-лесни за запаметяване, или за да им предадат нещо от смущаващото тайнство на поезията. А в другия край на времето не беше ли написал Достоевски, че красотата ще спаси света, попита Бландиана.

11

Ана Бландиана проследи дебатите, които са протекли в дух на изумление – между изписаните с фрески стени на средновековни дворци, където микрофонът изпълняваше работата си с неудобство, заради неподобаващото си присъствие: „Окончателният списък на бъдещата програма на Академията, състоящ се от предложенията, чрез които поезията може да се върне в центъра на света, беше самà по себе си съвместно написано стихотворение, съчинено сред споделен блян“.

По думите й фактът, че Световната академия за поезия остана само блян – който по невероятен начин просъществува три дена сред реалността на ЮНЕСКО и на град Верона – не означава, че запалените тогава идеи в умовете на 60-имата поети, събрани заедно под емблемата на Утопията Обединени нации, не продължават да горят. Нито пък, че идеята за поставяне на поезията в центъра на света, като средство за спасение, е утопична. В словото си тя се позова на три ситуации, случили се в три различни периода от съвременната история, в които хората са прибягвали – в отчаянието си – към поезията като към спасителна сила.

Тя говори за ролята на поезията в комунистическите затвори в Румъния – странният механизъм на психическа, интелектуална и духовна съпротива, който се състои в съчиняване, предаване, запаметяване и рецитиране на стихотворения, продължил да функционира две десетилетия в затворите там, остава специфично румънско явление. „По странен начин имаме колективно литературно явление, защото нямането на молив и хартия води до това, че раждането на всяко стихотворение включва участието на няколко души: този, който го е съчинил, този, който го е предал по морзовата азбука и тези, които са го запомнили, за да не изчезне. И дори авторът на стихотворението да е извършил и другите действия, около него е трептяла аурата на солидарността и вълнението на тези, които са го чували и са препредавали през стените и от затвор в затвор“, отбеляза Бландиана.

7

По думите й поезията е била мястото, където са устоявали последните молекули на свободата, а читателите се опитвали да ги вдишат и да се спасят, едновременно интелектуално и духовно. Защото, за разлика от други форми на изразяване, поезията има за основен инструмент метафората, това сравнение, в което липсва един термин, а читателят може да си го представи, като по този начин бъде преодоляна цензурата.

„Спомням си – и подобни спомени се появяват в много от мемоарите на моите връстници – как по време на рецитали при срещи с читатели, поезията сякаш се раждаше във въздуха, в пространството между поета и читателите, до такава степен, че образ, метафора, наполовина изреченото от единия биваше завършено в подривното възприятие на другите и понякога невинни лирически стихотворения биваха зареждани с наелектризиращи значения и биваха възнаградени с дълги аплодисменти сред добронамерената атмосфера на поезията“, каза Ана Бландиана и посочи, че единствената форма на солидарност, която можела да бъде постигната при комунизма – както в затворническия свят при сталинизма, така и в безнадеждността на 80-те години на миналия век – е била солидарността чрез поезия.

Тя разказа и за експоненциалното увеличаване на броя на поетичните фестивали по света, в Европа повече, отколкото другаде: „Явлението започна преди 10-15 години, когато към старите, влезли в общественото съзнание фестивали, като този в Струга, в бивша Югославия или Ротердамския, започнаха да се добавят все нови и нови изненадващи точки на литературно излъчване“. По думите й разпространението на поетичните фестивали през последните десетилетия се обяснява с дълбоко психологическо явление: умората от живота на консуматор.

„Времето може да е пари, но вечността не е. А „онова нещо, нежно, крилато и свято“, както Платон нарича поезията, е в състояние да замести страховете със смелост, защото поезията не замества шума с думи, а с тишината между тях“, отбеляза Ана Бландиана.

Тя посочи, че фактът, че в продължение на цели епохи поетите са продължили да пишат стихове и хората са продължили да ги четат, да ги учат наизуст и така да се чувстват по-добри и по-изпълнени с вътрешна светлина, е достатъчен отговор на въпроса дали поезията може или не да спаси света и припомни, че олимпиадите в древна Гърция, по които са изкопирани сегашните, са съдържали и състезания за поезия.

Цялото слово на Ана Бландиана може да видите тук .

12

"Пиша развълнувана и смутена в Златната книга на Софийския университет, за да благодаря за голямата чест, която ми беше оказана, като ми беше отредено званието Doctor honoris causa, една дотолкова по-голяма почит – за разлика от същото звание дадено ми от други, по-отдалечени университети, – доколкото съдържа в себе си усещането за съседска близост, приятелство и побратимяване, чрез историята, през която постоянно сме се развивали редом. Благодаря на Факултета по славянски филологии със специалност Балканистика, който по този начин отбелязва факта, че българският език е бил един от първите езици, на които съм била преведена почти изцяло. С благодарност и вълнение, Ана Бландиана, 10 май 2022 г."

13

Ден преди да бъде удостоена с Почетното звание „доктор хонорис кауза на Софийския университет“ Ана Бландиана се срещна със свои читатели в Конферентната зала в Ректората. Проведоха се разговори около най-новата й книга с разкази от книгата й „Имитация на кошмар“, Издателство „Панорама“, 2020, в превод на Румяна Л. Станчева. Съорганизатори на срещата бяха Факултетът по славянски филологии, Факултетът по класически и нови филологии, Съюзът на преводачите в България, Издателство „Панорама“.

2

Разказите в „Имитация на кошмар“ създават подобия на реалността; те са фантастични, загадъчни, плашещи или смешни – имитация на познатия ни свят. Тази фантастика буди чувство на бунт срещу всяка несправедливост. В „кошмарите“ на Ана Бландиана един ще разпознае ужаси от диктаторското минало в Румъния, а друг ще се усети насърчен, именно днес, за собственото си усилие да бъде свободен.

3
50