Целта на проявата е да подчертае важната роля на научните изследвания на високо ниво за съвременното общество и да помогне за изграждане на устойчива дългосрочна национална политика за насърчаване на научните изследвания като необходимо условие за положителното икономическо и социално развитие на нашето общество и за издигане на авторитета на страната ни.

Конференцията бе открита от проф. Георги Вайсилов, който представи накратко програмата и официалните гости – министъра на образованието и науката проф. Клисарова, ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев и посланика на Германия в България Матиас Хьопфнер.

Проф. Клисарова приветства участниците и гостите в международната научна конференция, посветена на 60-годишнината на фондация „Александър фон Хумболт“. Тя отбеляза, че още веднъж България и българската научна общност показаха своята гостоприемност и традиция да обединяват хората, занимаващи се с най-креативната област на обществото, а именно науката.

„Днес повече от всякога търсим изобретателност и оригиналност в новите идеи. И отговор как да се справим с глобалните предизвикателства пред Европа. Вярвам, че това е правилният път за постигане на най-добрите резултати. Постигането на интелигентен растеж и изграждането на общество, базирано на знанията, е невъзможно без качествени научни изследвания и образование”, каза министърът и допълни, че българското правителство ще продължи своите усилия за създаването на условия за стимулирането на върховите научни изследвания, ще идентифицира действията си, необходими за повишаване на качеството на изследователския потенциал. Ще търси и ще предлага инструменти, за подкрепа на най-талантливите научни умове, които провеждат изследвания с високо качество.

Акцент в изказването на проф. Клисарова бе новият програмен период – 2014-2020, както и липсата на интерес на младите хора към научна кариера: „Преодоляването на този проблем на национално и европейско равнище ще бъде ключово за бъдещото изграждане и укрепване на изследователския капацитет на континента и за постигане на целите на европейското научно-изследователско пространство. Важна задача е да се създадат атрактивни условия за подкрепа на младите учени и политици за бъдещата им реализация в България. В тази насока ние работим по стратегията за висше образование още от студентските години младите хора да работят активно с екипите на научните институти, да придобият знания и опит, да получават шанса да създават собствени научни групи, да срещнат партньори и да се повиши интересът им към науката”.

Министър Клисарова изрази радостта си, че Хумболтовият съюз в България е част от фондация „Александър фон Хумболт”, която в продължение на 60 години, осъществявайки високохуманните си цели и е дала безспорния си принос в създаването на световния интелектуален елит от изтъкнати учени, нобелови лауреати и държавници. Тя завърши словото си към присъстващите с думите: „Хумболт казва, че науката трябва да остава винаги на равнището на един все още нерешен проблем. Защото готовата система от знания лесно може да бъде овладяна. Но винаги търсещият ще изплува с непрестанния копнеж към истината. В такъв аспект това е несекващият стремеж към непостижимото. Той се захранва от свободата на избора и от индивидуалните търсения, споделени в диалог между изследователите”.

Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер отбеляза, че „Науката и научните изследвания са еликсирът на нашия съвременен свят. И когато те са правилно обвързани с икономиката, науката е централен катализатор за растеж. Обществото и политиката имат задачата, отговорността и задължението да помагат в научно-изследователската дейност и да създават подходящи рамкови условия за напредък. Инвестициите в науката са винаги дългосрочни инвестиции в икономическия просперитет на страната”.

Той каза още, че фондацията работи за насърчаването на изтъкнати учени. Нейна особено важна задача е международното обвързване в мрежи на експерти и сътрудници на най-високо ниво. Това е от особено голяма полза за науката, но и за обществото. И още – представителствата на Германия печелят значително от това, защото чрез тези мрежи имат приятелски достъп до много елитна група на страната – домакин.

Развитието в момента в България свидетелства по особено впечатляващ начин, че науката обединява, науката развива и дава кураж, каза Матиас Хьопфнер. „Една любознателна и отворена към света младеж смело иска повече демокрация и се застъпва за правова държавност. Това ново поколение налага крачка по крачка една култура на водене на дискусия тук, в България и на повишено внимание на гражданското общество. То донася от своя академичен престой в чужбина нов опит и ценни перспективи, но също така то иска да намери перспективи за развитие и в своята родна страна, а също и възможности за реализиране”, подчерта посланикът на Германия.

Той отбеляза, че според него бъдещето на България е в областта на природните и инженерните науки. Развитието им ще позволи на нашите учени отново да се приобщят към водещите нации и партньори в трансгранично и научно партньорство и мрежи. В заключение посланик Хьопфнер пожела на присъстващите вдъхновяваща и научно-обогатяваща конференция.

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев изказа своето съжаление, че през последните години се забелязва рязко невнимание към развитието на научните изследвания в България. „Само като пример – Софийския университет, който дава 17 на сто от научната продукция в България, имаше отпуснати за наука 200 000 евро годишно – национални средства. Което, както добре знаете, не стига за оборудването на една трета от една добра лаборатория. Слава Богу, в последно време се забелязват сравнително по-окуражителни знаци за промяна на тази политика. В стратегията, за която спомена г-жа Клисарова е залегнала амбициозната задача да се повиши дела за средствата, отделяни за наука да се повиши от сегашните 0,29 процента до 3 процента през 2020 година.”, каза проф. Илчев.

В заключение ректорът отбеляза, че не се съмнява в качествата на резултата от научната дискусия на конференцията. С думите „Това, което обаче се надявам е, политиците да ви чуят. Успех, колеги!”, завърши словото си проф. Илчев.

Конференцията се състои от две части. В първата ще бъдат обсъдени проблемите, свързани с изграждането, насърчаването и подкрепата на водещи изследователи и научни звена в България, ще се дискутира значението на научните постижения за развитието на обществото. Ще бъде споделен опита на Германия в тази насока и ще се разгледат някои успешни политики и практически подходи за решаване на проблемите.

Втората част на конференцията ще представи примери за изследвания на високо научно равнище от различни области на познанието. Водещи изследователи от Германия, България и други европейски страни ще запознаят аудиторията със своите актуални разработки. Тази сесия ще бъде открита с лекция на носителя на Нобелова награда по физика проф. д-р Клаус фон Клицинг от Макс Планк института за изследване на твърдото тяло в Щутгарт. Специален гост на конференцията ще бъде и професор Хелмут Шварц, Президент на фондация „Александър фон Хумболт“, който е преподавател в Техническия университет в Берлин и е почетен доктор на Софийския университет. Лекции на конференцията ще изнесат и други изтъкнати учени от Германия: проф. Харалд Байен, лингвист от Университета в Тюбинген; проф. Йоахим Зауер, химик от Хумболтовия университет в Берлин; проф. Волфганг Шлайх, физик от Университета в Улм. Поканени са да изнесат доклади и български учени, работещи в България или чужбина: проф. Константин Хаджииванов, химик от Института по обща и неорганична химия при БАН; проф. Николай Витанов, физик от Софийския университет; доц. Крум Бъчваров, археолог от Националния археологически институт при БАН; проф. Албена Йорданова, медик от Университета в Антверпен; проф. Соня Селенска-Побел, биолог в Хелмхоц центъра в Дрезден-Розендорф. Лекциите ще се представят в Големия салон на БАН на 6 декеври от 9.30 до 12.30 ч. и от 14.30 до 15.30 ч., и на 7 декември от 9.30 до 11.00 ч.

Тъй като конференцията е посветена на 60-та годишнина от възстановяването на фондация „Александър фон Хумболт“, в програмата е включен доклад за историята на фондацията и е предвидено представяне на програмите на фондацията за научни специализации в Германия.