Името на проф. Николай Тилкиджиев е емблематично за съвременната българската социология в областта на средната класа и социалната стратификация. Той е главен организатор на международната конференция „Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото”, проведена през 1998 г. – време, в което твърдението, че съществува средна класа в България и в други посткомунистически общества звучи най-малкото абсурдно и всяка дискусия, свързана с нея, започва и завършва с въпроса „Има ли средна класа?”.

Събитието откри доц. Петя Кабакчиева, ръководител на катедра „Социология“: „Конференцията е посветена на въпроса „Има ли средна класа в България?” и същевременно е посветена на светлата памет на нашия скъп колега проф. Николай Тилкиджиев – човекът, положил началото на сериозните изследвания на социалната стратификация в България. Надявам се, че ще имаме плодотворна сесия, която да отговаря на светлата памет на Николай Тилкиджиев”.

Проф. Румяна Стоилова – директор на Института за изследване на обществата и знанията към БАН, разказа, че проф. Тилкиджиев е бил от малкото хора, обединили около себе си съмишленици, за да могат да бъдат споделяни ценности, опит и знания. Тя изказа своята благодарност към организаторите на събитието, към участниците и към всички присъстващи в залата. Проф. Стоилова обърна внимание на професионалния път и приносите на проф. Тилкиджиев в науката по отношение на изследването на социалната структура в България. Тя изрази своята надежда настоящата конференция да се превърне в традиция, на която българските социолози да бъдат домакини в бъдеще.

Председателят на Българската социологическа асоциация проф, Михаил Мирчев въведе присъстващите в проблематиката на конференцията с актуалните въпроси, които тя поставя.

Доц. Татяна Томова – ръководител на катедра „Публична администрация” на Философския факултет на СУ, обърна внимание на последните години от живота си проф. Телкеджиев, който тогава работи в катедрата. Благодарение на него в програмата на публичната администрация в България е отворена едно много важно поле и в момента това поле търси своите изследователи, отбеляза доц. Томова. В края на словото си тя пожела успех на конференцията и изрази надежда социологията да се приближи до политиките, до дейността на публичната администрация, защото това е едно огромно предизвикателство.

Философията на конференцията е изградена върху разбирането, че дебатът за природата на съвременните общества, за техните особености, сходства и различия, за преживяваните от тях кризи изисква цялостен анализ на процесите, протичащи в средната класа.

Какви са значимите промени в средната класа през последните петнадесет години? Какви са трансформациите в нейната структура, стратификационни особености и идентичност след трудностите, които преживяват всички съвременни общества – и развитите, и развиващите се, и на Изток, и на Запад? Стопява ли световната икономическа криза средната класа и изчезва ли тя в най-засегнатите региони? Типичен феномен на нашето време ли е т. нар. „тревожна средна класа”?

Конференцията е ориентирана към широк спектър от проблеми:

- Теоретико-концептуални въпроси на изучаването на средната класа, на нейната природа, формиране, репродуциране, развитие, стабилизация, социално-груповата ѝ мобилност;

- Българската средна класа – социалноикономически, културен, политически и т.н. статус, развитие, идентификация, мобилност, проблеми пред социално-груповата ѝ стабилизация и други;

- Средната класа в сравнителна перспектива, социално-групови характеристики на средната класа в пост-комунистическите и в развитите съвременни общества, сравнение на средните класи в исторически, регионален, национален, цивилизационен и т.н. контекст;

- Стратификационни особености на различните социално-групови образувания, принадлежащи към средната класа – предприемачи, мениджъри, професионалисти, специалисти и експерти, „стара” и „нова”, „ниска”, „средна” и „висока” средна класа и други;

- Методологически и методически проблеми, свързани с измерването на средната класа, с основните определящи я индикатори и с границите между отделните социални групи;

- Субективната средна класа и идентификацията с нея;

- Културна идентичност, образователни постижения и ценности на средната класа, морални норми и естетически вкусове;

- Политическата култура и поведение на средната класа;

- Модели на потребление, свободно време и стил на живот на средната класа;

Как се е променила средната класа през петнадесетте години, които отминаха от Първата международна конференция, посветена на това значимо и емблематично за съвременните общества социално-групово образувание? Какви са промените в теоретическите ни подходи към нея, в методологията и методиките, с които я изследваме? До какви нови изводи и обобщения сме достигнали и с какво нейното изучаване е допринесло за по-цялостно разбиране на обществото, в които живеем? Какви са практико-приложните резултати и постижения от изследването на средната класа? С какво те допринасят за „изкристализация” на разбирането за нейната социално-групова позиция? Успяхме ли с изследователската си работа да предложим на обществеността и на управляващите ясна и разбираема концепция за средната класа и за нейната социална роля, убедихме ли ги в нейната значимост за стабилността на обществото?

Целта на Втората международна конференция за средната класа е да предложи отговори на тези и други подобни теоретически, методологически и практико-приложни въпроси.