Изложбата е организирана от Софийския университет, реализирана и финансирана в рамките на Университетски комплекс по хуманитаристика "Алма Матер" (проект, финансиран по договор с Фонд "Научни изследания" към МОМН) по Програма „Диалози на паметта".

Документалната фотоизложба и каталог-брошура на творби на италианския скулптор Арналдо Дзоки в България и Италия са организирани по случай 135-та годишнина от края на Руско-турската война и Освобождението (1878).

Автори са гл.ас. д-р Радослав Спасов и Пенка Шопова.

Изложбата откри гл. ас. д-р Радослав Спасов. След като изрази благодарност към организаторите и спонсорите на проекта, той направи кратко биографично експозе:

Арналдо Дзоки е роден на 20 септември 1862 година във Флоренция, учи при баща си Емилио, който е професор в Художествената академия. Следват години на упорит труд, увенчани с много творби и спечелени конкурси в Италия, България, Аржентина, САЩ, Алжир. Дзоки се премества да работи в Рим, където става професор, а после и председател на Римската академия за съвременно изкуство и председател на международната академия „Свети Лука".

Фотосите, които ви представяме, са направени по време на реализацията на филма „Дивният флорентинец"през 2006 година, снимани са в България и Италия и показват част от творбите на италианския скулптор.

В малкото тосканско селище Капрезе Микеланджело през 1475 г. е роден Микеланджело Буанароти. Корените на творческата фамилия Дзоки също са от това градче. Тук, в двора на кастела, който е превърнат в музей, през 1910 година е открита скулптурна композиция, чиито автор е Арналдо Дзоки. Бронзовият орелеф изобразява младенеца Микеланджело.

Монументът в градчето Сартеано, който е в чест на падналите войници в Първата световна война, е дарение от Дзоки на населеното място през 1924 година и благодарните за жеста му жители го правят почетен гражданин.

Фонтанът в Пловдив е първата творба на Дзоки в България и за съжаление сега е много занемарен, липсват фигурите на птиците, много детайли са изпочупени и силно корозирали. Поставен е през 1891 година по повод 6-годишнината от Съединението и откриването на водоснабдителната мрежа в града, но още през следващата година става голямата сензация на първото търговско изложение в Пловдив, открито в градината „Цар Симеон".

След фонтана в Пловдив, първият паметник на младия скулптор в България е открит в Севлиево на 8 септември 1894 година. Това е статуя на свободата, въздигната по инициатива на опълченското дружество "ЛЕВ" в чест и в памет на падналите опълченци в Руско-турската освободителна война 1877-78 година и избитите поборници.

В старинната, укрепена част на италианския град Алтамура, до катедралата се издига паметник, прославящ жителите му, геройски загинали за неговата защита през 1799 година. Паметникът, чиито автор е Арналдо Дзоки, е открит през 1899 година.

Десетки творци - архитекти, скулптори, художници, участват в създаването на паметника на обединителя на нова Италия - крал Виктор Емануил Втори в Рим. Автор на една от фигурите на четирите крилати победи, устремени високо в небето, е Арналдо Дзоки. В квартал Номентано в Рим живее и твори Арналдо Дзоки до смъртта си през 1940 година. Тук има паметник, който е посветен на падналите в Първата световна война и отново е дарение на скулптора, този път в памет на загиналите войници от квартала.

Опълченският паметник в Русе е символ на града вече повече от век. Идеята за него предхожда софийския паметник на Цар Освободител с цяло десетилетие, но се осъществява едва през 1908 година. На откриването Арналдо Дзоки е сред народа и сред останалите живи опълченци.

Интересна и трагична е съдбата на паметника в чест на падналите в Руско- турската освободителна война румънски войници в Оряхово. Откриването му е през 1903 година в края на града, на мястото на станалите сражения. Тогава той е представлявал висок постамент и статуя на жена от бронз, която символизира свободата. През годините паметникът е бил разрушаван и откриван отново още два пъти.

През 1900 година Арналдо Дзоки спечелва обявения от Комитета „Цар Освободител" конкурс за паметник в конкуренция с 31 скулптори от различни страни. Откриването на паметника на цар Освободител Александър Втори в София е на 30 август /12 септ./ 1907 година.

Изложбата е част от съпътстващата програма на Третия международен конгрес по българистика, който Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира. Събитието, което ще се проведе за първи път след 1986 г., е част от програмата, с която най-старото висше училище в България отбелязва през 2013 г. своята 125-та годишнина.

Документалната фотоизложба от творби на Арналдо Дзоки ще бъде представена в София, Русе, Севлиево, Оряхово, Пловдив, Рим, Алтамура, Сартеано.

След откриването на изложбата в 16.30 часа в Аулата на Софийския университет беше представен филмът на Българската национална телевизия „Дивният флорентинец“, посветен на Арналдо Дзоки. Филмът е носител на Голямата награда Русе 2007 г., Първа награда на фестивала Осма Муза 2007, Годишна награда на СБЖ, Специална награда на медийния фестивал „Българската Европа” – 2007 г.

Благодарение на този аудиовизуален продукт, който е със субтитри на италиански език, ще може да се представи значението на Арналдо Дзоки на общобалканско, европейско и световно ниво. Във филма са направени интервюта с университетски преподаватели в Италия, специалисти по история на изкуството, историци от различни архиви и музеи в Пловдив, Оряхово, Севлиево и др.