В академичния параклис „Св. Климент Охридски” Негово Светейшество патриарх Неофит отслужи Божествена св. Литургия. След това Академическият съвет начело с ректора на СУ проф. Иван Илчев поднесе венец пред паметника на св. Климент Охридски.

Академичното тържество продължи в Аулата на СУ с приветствие към присъстващите от предишния ректор на Университета проф. Иван Лалов. „Тази година патронният празник се чества в годината на 125-години от основаването на Софийския университет – първият университет на България. Честването съвпада с една постоянна политическа криза, която продължава от месец февруари досега. Причините на тази политическа криза са свързани както с икономиката, още повече с моралната катастрофа в българската политика. Морални кризи се лекуват с промени в моралното поведение и в този смисъл трябва да се разглеждат, според мен, и оценяват събитията от последния месец досега, включително в Софийския университет”, отбеляза проф. Лалов. Той припомни, че Софийският университет през цялата си история утвърждава и непрекъснато отстоява своето положение на водещ университет, на възпитател на специалисти в различните области на знанието, като огнище за наука и като място за култура.

Проф. Лалов завърши словото си с думите: „Аз съм горд, че 58-ма година съм част от този университет като студент, преподавател и ректор. Надявам се, че студентите и преподавателите от Софийския университет също имат всички основания да бъдат горди, че са част от тази академична общност”.

Ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев поздрави всички присъстващи в Аулата с празника и изрази радостта си, че за пореден, 108-ми път, отбелязваме деня на св. Климент Охридски, празника на Софийския университет, който години по-късно макар и по новото летоброене се превръща в празник на всички български студенти. Той припомни, че изминалата година беше изключително важна за Университета, защото той отбеляза 125-ата годишнина от своето създаване. „Честванията продължиха през цялата година и преминаха при изключителен успех, въпреки неблагоприятната социално-икономическа и политическа обстановка в страната”, каза проф. Илчев и посочи някои от водещите събития в СУ през изминалата година – Третият световен конгрес по българистика, организиран от Софийския университет, Годишната конференция на европейската организация на университетите УНИКА, десетките международни научни конференции.

Ректорът посочи, че в Университета се провеждат средно годишно над 700 научни събития – няма друга институция в България, която да е толкова активна в научното поле. Той поздрави колегите, които активно работят по национални и международни научни проекти и отбеляза, че през тази година те работят по проекти на обща стойност 27 млн. лв. Проф. Илчев припомни, че издръжката, която държавата дава за образованието на студентите, е 26 млн. лв. Работите на изследователите от СУ са най-цитираните сред всички научни институции у нас.

„Искам да поздравя младите колеги от СУ – в следващата седмица за пореден път фондация „Еврика” ще връчи годишните си награди за студентска научна активност. Няма да издам тайна, защото вече списъкът се знае, но от общо 39 наградени студенти от всички университети в България, 20 са от Софийския университет. Искам да благодаря на колегите, които през последната година успяха да създадат и развият няколко докторантски училища в СУ и да положат вече на реална основа електронното обучение в СУ. Бих искал да благодаря на колегите, които повече от година работят упорито по формулирането на Оперативна програма за образование и наука за интелигентен растеж”, каза още проф. Илчев.

Той посочи, че през изминалата година в СУ започна преподаване на медицина на английски език. Още първата година това предизвика бурния интерес на студенти и то не само от страните, за които сме свикнали, че имаме студенти – Турция, Гърция, Македония и околните държави, а и от Италия, Германия. Водим преговори с различни организации от тези страни и Швейцария за разширяване на обучението по медицина на английски език, отбеляза проф. Илчев. Във Факултета по класически и нови филологии започва нова програма – Южна и Югоизточна Азия, която също се радва на студентски интерес.

„Накрая ще завърша с това, че СУ е не само център за образование и наука, но и за култура. Само преди няколко дни завърши международният театрален фестивал, организиран от театър „@лма @лтер”. И не на последно място, СУ е място за гражданско образование и това нашите студенти с плюсовете и минусите на своята дейност го доказват. Защото подтикът на тези, които започнаха студентските протести, беше искрен. Това че някои се опитват да се възползват от него – това е само в тяхна вреда”, завърши словото си проф. Илчев.

Заместник-ректорът проф. дфн Анастас Герджиков изнесе академично слово на тема: „Общественият договор и правото на съпротива“. Той заяви, че темата е неотделима от въпроса кое характеризира едно управление като добро или лошо, но все пак се е спрял на това заглавие, тъй като въпросът за гражданското неподчинение е актуален днес.

„Гражданското неподчинение е актуален въпрос не само заради студентските протести. Преди няколко месеца се обсъждаше дали Левски и героите на Априлското въстание са нарушили закона и правовия ред с действията си. Понеже отговорът, разбира се, е положителен, а в същото време никой не се съмнява в правотата на каузата им, това противоречие заслужава обсъждане. Понякога нещата са още по-сложни. Ако за Априлското въстание можем да отстояваме тезата, че самата власт, срещу която се борят въстаниците, е със спорна легитимност поради това, че е натрапена насила на хора, които не я желаят, то за последните събития в Египет този аргумент не важи. Там правителството, легитимно избрано с демократични избори, беше свалено от армията. В същото време военните взеха властта не от желание да я узурпират, а защото смятаха, че имат право на съпротива, когато легитимното правителство се опитва да промени конституцията в недемократична посока.“

Проф. Герджиков обобщи, че такива крайни мерки изглеждат позволени не само срещу нелегитимна власт, а понякога и срещу легитимно правителство, когато управлението нарушава определни принципи. Като потвърждение на думите си той посочи Арабската пролет, протестите в Турция, украинците, опитали се да нахлуят в сградата на правителството заради отказа от подписване на споразумението за асоцииране с Европейския съюз, френската съпротива и съпротивата в други страни срещу фашизма и националсоциализма, който по това време е бил законен, но не е справедлив, не е хуманен и не е морален, както и други примери за гражданска съпротива, случили се в историята.

Проф. Герджиков подчерта, че темата за гражданското неподчинение и правото на съпротива е трудна и спорна, защото е свързана с дълбоки въпроси, засягащи естественото и позитивното право, както и докъде се простират задълженията на гражданина и кое определя техните граници. Особени трудности създава фактът, че по самата си природа гражданското неподчинение представлява нарушаване на закона. Той посочи, че това е така, защото в законодателството на повечето държави, както и у нас, конституцията или специални закони допускат правото на протестни демонстрации (събрания, митинги и манифестации) и правото на стачка, но останалите форми на съпротива не са регламентирани, защото гражданското неподчинение например може да доведе до неудобства и щети или дори да наложи смяна на управлението.

„Гражданското неподчинение може да бъде директно и индиректно, косвено – нарушаване директно на закона, срещу който се протестира, или нарушаване на друг закон, чрез което се протестира срещу повода за протеста. Едно е да протестирам срещу акт на НАП, като го обжалвам, друго – като откажа да го платя или дори като призова всички да откажат, а трето – да протестирам, като с мои съмишленици окупирам сградата на НАП. Типичен пример е протестът срещу водена война – директният протест ще бъде да откажа призовка и да приема да лежа в затвора за това, косвеният – да участвам в демонстрации, блокади и окупации срещу войната“. – посочи в словото си проф. Герджиков и добави: „Гражданското неподчинение и правото на съпротива не могат да бъдат оправдани юридически, т. е. законово, защото нарушават разпоредбите на позитивното право. Изключение са случаите, когато става дума за отказ да се изпълни противозаконен акт, но обикновено става дума за актове или действия, които са неморални или несправедливи, но в рамките на закона, и затова не могат да се оспорят със законови средства“.

Проф. Герджиков цитира в словото си Джон Роулс, според когото гражданското неподчинение по сериозен повод може да се оправдае, ако преди това са изчерпани всички законови средства. Но той зададе въпроса как може да се прецени дали всички законови средства са били изчерпани и какво да правим в случай на нужда от спешна реакция, когато законовите средства биха отложили решението с месеци и години.

„Затова през вековете гражданското неподчинение и правото на съпротива са били оправдавани с някакъв „по-висш закон” – морален, естествен, божествен. Възраженията срещу такова оправдаване на правото на съпротива започват още от античността и продължават и до днес“ – каза проф. Герджиков.

В словото си заместник-ректорът направи кратък преглед на философските виждания за неподчинението, визирайки Платон, Сократ, Кант, Емил Брунер и добави, че гражданското неподчинение наистина разклаща уважението към законите и оттам към върховенството на закона, което само по себе си е ценност, създава неудобства на останалите граждани, щети на държавна и частна собственост, може да доведе дори до телесни повреди на протестиращите, на органите на реда или на други граждани.

„Този въпрос е особено деликатен в съвременната правова държава, в която конституционно е определено върховенството на закона, налице е легитимност на правовия ред и на избраните по демократичен начин управляващи. Кое би ни дало основание да оспорим твърдението, че става дума за добро управление“, попита в словото си проф. Герджиков и за да потърси отговора, направи преглед на развоя на идеята за доброто управление и за обществения договор, като изтъкна, че темата се разисква от античността до края на средновековието, че и до днес.

Проф. Герджиков допълни: „Американската и Френската революции обосновават в редица документи своята легитимност с идеята за доброто управление и правото на съпротива срещу произвола и тиранията. Американската Декларация за независимостта от 1776 г. обвързва легитимността на властта със спазването на естествените права и съгласието на управляваните. И в нея, и в Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. правото на съпротива е признато за естествено и неотменимо.

С други думи тези две декларации се опитват да обвържат правото на съпротива не само с естественото, но и с позитивното право. И до днес конституциите на 35 американски щата съдържат подобни разпоредби. Конституцията на Федерална република Германия допуска правото на съпротива, макар и само срещу случаите на противоконституционно действие. Подобни текстове съдържат и основните закони на Гърция и Португалия. Френската конституция от 1958 г. се позовава на Декларацията за правата на човека и гражданина, а Магна Харта и до днес е един от малкото писани конституционни документи на Великобритания. Всеобщата декларация за правата на човека признава правото на въставане срещу тиранията и потисничеството, макар и като последно средство“.

В словото си проф. Герджиков изтъкна още, че самият факт, че темата за правото на съпротива се повдига, показва редица слабости на състоянието на демокрацията у нас. Отстояващите правото на съпротива, дори в мекия му вариант на гражданско неподчинение, очевидно са убедени, че нещо дълбоко не е наред с начина на управление през всичките 24 години на прехода. „Цялото общество през този период има усещането за социална несправедливост, за неравнопоставеност на гражданите, за съществуване на привилегировани групи и за задкулисно управление в полза на управляващите, а не на управляваните. Всеки от нас е чувал и дори правил изказвания, коментиращи това състояние, които варират от академичното „подмяна на прехода” до уличното „на маймуни ни направиха”. Бунтовете през февруари и протестите след изборите през тази година са само симптом за дългогодишното усещане за несправедливост на управлението. Всъщност, ако попитаме протестиращите и през феврувари, и сега, те ще ни отговорят „Ние протестираме не срещу конституцията и държавното устройство, те са достатъчно демократични, а срещу управляващите през всички тези години, срещу политическата класа. Управлението не е добро не заради устройството, а заради това, че ни управляват хора, които поставят своя интерес над благото на управляваните”, изтъкна проф. Герджиков.

Той завърши словото си с припомнянето на мрачен експеримент в Университета в Йейл, в който хиляда доброволци са били поканени в лаборатория, за да участват в „експеримент” за установяване на ефекта от страха от наказание за способността за учене. Те трябвало да пускат ток на изследваните индивиди, като постепенно го увеличават от 15 до 450 волта. Разбира се, ток нямало, а изследваните „обекти” били актьори. Първоначалните предположения на група психиатри, студенти и граждани били, че само 1-2% патологични личности ще стигнат до края на това мъчение. Всъшност цели 62.5%, убедени от авторитета на „учения”, не оказали никаква съпротива и се подчинили докрай. „Ерих Фром задава въпроса защо хората са толкова склонни да се подчиняват и нежелаещи да оказват съпротива. Причината е в комфорта и сигурността, които ни дава прехвърлянето на отговорността към по-висшестоящите, в желанието да бъдем силни заедно с властимащите, в чувството за правилност на позицията ни, когато тя съвпада с позицията на авторитета.

Желая на всички ви да бъдете от онези 38%, които не се боят да поемат отговорност и са готови да окажат съпротива на несправедливостите“ – завърши академичното си слово проф. Анастас Герджиков.

Цялото слово на проф. Герджиков можете да прочетете тук .

Проф. Албена Чавдарова – зам.-ректор на Софийския университет, обяви имената на новоизбраните професори на Софийския университет за периода от 25 ноември 2012 – 25 ноември 2013 г. „Нарочно казвам „професори на Софийския университет“, защото както знаете, с приетия преди две години Закон за развитие на академическия състав, срещу който колегията на СУ се бори дълго и упорито, националната професура остана в миналото, надявам се, че скоро ще я има и в бъдещето”, подчерта проф. Чавдарова.

Тя припомни, че през изминалата година докторите на Алма матер, защитили своите дисертации са 52, 11 са станали доктори на науките, 26 са асистентите, които са постъпили в Софийския университет, главните асистенти са 49, а доцентите – 64. Професорите, на които ректорът връчи днес дипломите, са 48.

Доц. Стефанова – заместник-ректор на СУ, обяви носителите на Годишните награди на Алма матер за учебната 2012/2013 г.

За постижения в научната дейност:

Павлин Петров Бонев, Стопански факултет, специалност „Статистика и иконометрия“, 2-ри курс

Методия Димитар Секуловски, Стопански факултет, специалност „Управление на иновациите в публичния сектор“, 1-ви курс

Николай Кирилов Петов, Физически факултет, специалност „Астрофизика, метеорология, геофизика“, 4-ти курс

Ясен Здравков Трифонов, Факултет по математика и информатика, специалност „Компютърни науки“, 2-ри курс

Стоян Димитров Димитров, Факултет по математика и информатика, специалност „Вероятности и статистика“, 2-ри курс

Никола Красимиров Велков, Факултет по математика и информатика, специалност „Компютърни науки“, 1-ви курс

Велико Динков Дочев, Факултет по математика и информатика, специалност „Оптимизация“, 2-ри курс

Владислав Валериев Харалампиев, Факултет по математика и информатика, специалност „Компютърни науки“, 3-ти курс

Явор Кирилов Новев, Факултет по химия и фармация, специалност „Дисперсни системи в химичните технологии“, 1-ви курс

Румен Николаев Георгиев, Факултет по химия и фармация, специалност „Химия“, 4-ти курс

Росен Йорданов Монов, Факултет по химия и фармация, специалност „Компютърна химия“, 4-ти курс

Атанас Людмилов Йорданов, Юридически факултет, специалност „Право“, 5-ти курс

Симона Здравчева Велева, Юридически факултет, специалност „Право“, 5-ти курс

Цветелина Панайотова Панайотова, Факултет по класически и нови филологии, специалност „Кореистика“, 3-ти курс

Николай Кирилов Цветков, Биологически факултет, специалност „Генно и клетъчно инженерство“, 2-ри курс

Миглена Тихомирова Кислева, Геолого-географски факултет, специалност „Регионално развитие и управление“, 1-ви курс

Соня Стоянова Стоянова, Геолого-географски факултет, специалност „Геоморфология“, 1-ви курс

За постижения в областта на изкуството:

Анита Петрова Николова, Факултет по славянски филологии, специалност „Преводач-редактор“, 1-ви курс

Димитър Манолов Манолов, Факултет по славянски филологии, специалност „Българска филология“, 2-ри курс

Виолета Евгениева Костадинова, Факултет по начална и предучилищна педагогика, специалност „Музика“, 3-ти курс

Денислав Стойчев Стойчев, Факултет по журналистика и масова комуникация, специалност „Журналистика“, 3-ти курс

За постижения в областта на спорта:

Александра Марангозова, Философски факултет, 2-ри курс

Тодор Беловски, Факултет по начална и предучилищна педагогика, 3-ти курс

Лилия Липчева, Факултет по журналистика и масова комуникация, 2-ри курс

Ректорът проф. дин Иван Илчев връчи грамотите на отличените студенти.

Проф. Иван Илчев обяви носителя на годишната стипендия на името на братя Евлоги и Христо Георгиеви за студент от Карлово. Стипендията получи Петя Петрова, Философски факултет, 3-ти курс, специалност „Европеистика”.

Валерия Велева връчи годишната стипендия на името на Надежда Дженева за студент от Факултета по журналистика и масова комуникация на Кристина Михайлова. Г-жа Велева изрази своята надежда духът на образованието, на свободата и на стремежа към новото да продължава да бъде част от Университета и пожела на Кристина Михайлова да постигне успехите на Надя Дженева.

Анета Милкова, член на управителния съвет на БНТ, връчи годишната стипендия на името на д-р Младен Младенов за студент от профил „Телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на Полина Спартянова, 4-ти курс, ФЖМК.

Наградата на Столична община за най-добър млад учен на Софийския университет за 2013 г. връчи заместник-кметът д-р Тодор Чобанов. „Да се занимаваш с наука е нещо изключително достойно, едно отдаване, което в нашия XXI век и по-специално у нас, не винаги се възнаграждава във финансово измерение, но науката е крепост на духа и в този смисъл ние като местна власт сме убедени, че младите учени, трябва да бъдат подпомагани, трябва да бъдат насърчавани, тяхната роля в нашето общество е огромна и ние трябва да правим всичко по силите си, за да им помагаме”, каза д-р Чобанов и връчи наградата на гл. ас. д-р Георги Йорданов от Факултета по химия и фармация.

Тържеството завърши с кратка музикална програма на преподаватели и студенти от Факултета по начална и предучилищна педагогика.